В края на миналата седмица еврокомисар Елжбета Биенковска, която отговаря за вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и малките и средни предприятия, бе на посещение у нас. Тя се срещна с президента Румен Радев, с премиера Огнян Герджиков и министри и участва в конференцията „Предприемачество за растеж". Пред „Стандарт" комисар Биенковска коментира как може да се насърчат малките и средните предприятия, какво е бъдещето на отношенията с Лондон след Брекзит и идеята за Европа на две скорости.
-Госпожо Биенковска, това вашата първа визита ли е в България? За какво разговаряхте при срещите ви с президента Румен Радев и с премиера Огнян Герджиков?
-Не, посещавала съм страната ви като министър на развитието на Полша и като министър на инфраструктурата. Най-важните теми за обсъждане, разбира се, са Европейският съюз и времената на предизвикателства, в които живеем. Обсъждах и най-важните въпроси от моето портфолио, което е огромно. С президента Радев говорихме най-вече за европейския екшън план за отбрана и Космическата стратегия за Европа. А с премиера Герджиков и с министрите на икономиката и финансите разширихме малко дискусията и говорихме за европейските политики, как да подпомагаме тези, които искат да започнат бизнес и тези, които искат да развиват трансгранична дейност в Европа. Това изисква съчетание от различни мерки на различни нива. Правителствата и публичните институции не могат да създават работни места, с изключение на администрацията. Това могат да правят компаниите. Това означава, че трябва да правим всичко, за да осигурим възможно най-добрата среда за тях. Разбира се, това не е така във всички страни-членки. Съществуват различни бариери, компаниите трябва да понасят бюрократичното бреме и трябва заедно да работим по този въпрос. Зная, че в България имате закон, който „проверява" всяка нова регулация – как тя си взаимодейства с малките и средните предприятия (МСП), дали ги подкрепя или пречи. Това е един много добър пример. Някои страни-членки го следват, но не всички.
-Какво може да насърчи развитието на МСП в България?
-Разбира се, мога да говоря за България, но няма голяма разлика с други части на Европа. Има различни регионални специфики, но няма големи разлики между броя на компаниите и волята за стартиране на нови фирми в Европа и САЩ. На нашия пазар ние сме малко по-внимателни с поеманите рискове, но броят на хората, които искат да създадат компания, е голям. Така че това не е проблемът. Проблемът възниква, когато тези фирми искат да се разрастват. Разбира се, процесът на създаване на фирма е труден, защото трябва да се ходи в различни администрации, да се плащат такси, всичко това е на национално ниво. Когато обаче тези компании искат да станат по-големи, къде търсят пари за целта? Има различни програми, структурни фондове от ЕС, различни финансови правителствени инструменти в тяхна подкрепа. Ако обаче тези компании искат да имат малко повече, се обръщат към банките. А банките, когато видят, че тези фирми са наскоро създадени, иновативни, смятат, че е рисково да ги финансират. Има огромен проблем. Едната от неговите страни е на национално ниво, с администрацията и създаването на компания, а другата - когато се нуждаят от средства и подкрепа за разрастване. Това е проблем в Европа. В нашия случай много по-малко компании се разрастват и продължават да съществуват след този период от две-три години. Нещата не са сравними с Америка. Когато говорим за стартиращи компании, бройката е почти една и съща. Но две-три години по-късно европейските компании изчезват от пазара. Това е голям проблем за нас, за европейската икономика, защото компаниите създават работни места.
-Как Планът Юнкер може да помогне на компаниите?
-Голяма част от парите от Плана Юнкер е насочена към малките и средните предприятия. И нашата роля, както и тази на представителствата на ЕК в страните-членки, е да разпространи тази новина. Правителствата на страните знаят за този огромен проект, но хората и компаниите трябва да бъдат по-добре запознати. Трябва обаче едно нещо да бъде ясно – това не са грантови пари. Компаниите трябва да комбинират собствените си средства и тези, които идват от Плана Юнкер. Смятам също така, че добре работещият единен пазар е много по-важен от получаването на пари от структурните фондове. Пред компаниите има големи възможности в този огромен пазар от 500 млн потребители. Разбира се, не всяка компания ще отиде във всичките 28 страни-членки. Но дори и да стъпят в две-три съседни страни-членки ще бъде много повече от полза от получаването на структурни фондове.
-От какви реформи се нуждае България след десет години еврочленство?
-Няма да посочвам някакви конкретни реформи. Има две неща и те се отнасят за мнозинството от страните-членки – среда за компаните и образование и умения. Последното е много трудно в Европа. Аз лично обсъждам този въпрос над 20 години. Говоря по принцип, но ситуацията в България малко или много е същата. От университетите излизат хора с умения, които не отговарят на нуждите на компаниите и индустрията. Сега ситуацията е по-различна от преди няколко години, защото сега всичко е свързано с дигитализацията и автоматизацията. Промяната трябва да започне още от основното образование. Ние обаче имаме няколко нови инициативи, целящи да свържат университетите, властите, компаниите, неправителствените организации. Трябва да мислим за нуждите на индустрията в перспектива не от 20, а от пет години. Разбира се, образованието е изцяло в прерогативите на държавите-членки, ЕК не може да направи нищо в това отношение. Можем обаче да покажем къде са най-големите предизвикателства. И може би с малки инициативи, като тези, за които говорих, да стимулираме дискусията и някакви действия.
-Да поговорим за Брекзит. Как виждате бъдещите отношения между ЕС и Великобритания?
-Мисля че, трябва да изчакаме и все още чакаме активирането на Член 50 от Лисабонския договор. За мен беше много изненадващо заявката за напълно отрязване на Европа като единен пазар, защото британските министри бяха моите най-големи поддръжници. Мисля, че не подлежат на обсъждане нашите четири свободи на движение – на хора, стоки, капитали и услуги. Тези четири свободи са нещо, което ние наистина трябва да защитаваме. Смятам, че преговорите ще бъдат много трудни и мисля, че ще е по-трудно за тях, отколкото за нас.
-Казахте, че четирите основни свободи трябва да бъдат защитавани. В този смисъл, какво ще е бъдещето на българските и европейските работници във Великобритания?
-Великобритания все още е част от ЕС и вероятно в следващите няколко години ще продължи да бъде.Защото аз лично смятам, но може и да греша, че процесът по разделяне няма да трае две години, а много повече. И свободното движение на хора – на българи, поляци и т.н., които живеят във Великобритания, трябва да бъде гарантирано.
-Какво мислите за идеята за Европа на две скорости?
-Преди дни имахме дискусия в колежа на комисарите и аз бях много ясна: това, което трябва наистина да гарантираме и за което наистина трябва да се борим е да спрем и да избегнем разделенията. Има различия по оста Изток-Запад, но и в други части на Европа. За мен Европа на две скорости е най-голямата заплаха за нашето единство. Трябва по-скоро да говорим за различни пътища за постигане на общи цели, но и не за две скорости
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
