34 души в света говорят изчезналия език, 23 от тях са в Турция
Турският град Ван, известен у нас предимно от кръстословиците и едноименното езеро, е бил свидетел на зараждането и загиването на империи още от IХ век преди Христа. На това място преди 2600 години се е издигала столицата на изчезналата държава Урарту - Тушпа. Цели 5 века отнело създаването й от разпокъсаните азиатски племена, населявали тези територии още 9 столетия преди появата на Исус.
По произход били близки до хетите. Стотици години живеели на племенен принцип, докато, както гласи легендата, един поданик на Урарту не попаднал в плен при асирийците и оттам "откраднали" впоследствие държавното устройство. Именно скитските и асирийските нападения след това слагат край на държавата. Всъщност живеещите по земите на днешен Ван тогава се славели като отлични стрелци с лък. Те научили съседите си по време на битка да се качват директно върху конете, вместо да се бият в колесници.
Тъй като тези земи са били владение на арменската държава, арменците считат Урарту за своя. Докато живеещите сега кюрди по тези земи твърдят, че те са потомците на изчезналата държава. Всъщност руините й могат да се видят и днес на един прашен и ветровит хълм в близост до сегашния Ван. От зидовете, преживели две хилядолетия, се вижда като на длан просторната и плодородна равнина, която е изхранвала столицата Тушба.
Естествено велможите били най-горе. Но за това, че владетелите се грижели и за хората си говори и фактът, че канализация е имало не само в горния, но и в долния град. За да защити хората си, владетелят всяка година заделял неприкосновени запаси от реколтата и цистерни с вода. Те не се пипали от никой и служели за резерв при вероятна обсада на крепостта. Всяка година владетелят разчупвал на специална церемония печата на запасите, раздавал го на поданиците си и пълнил хранилищата наново с прясна храна и вода.
И до днес можете да се разходите из руините на града или да се снимате пред харема на царя, тъй като в страната било разпространено многоженството. Безспорната атракция на обекта обаче е пазачът на крепостта. Около 80-годишният старец, на когото годините въобще не личат, е един от 34-те души в света, които могат да четат, пишат и говорят на езика на урарту. 23 от тях са в Турция. На мястото е намерена плоча, която свидетелства за причината столицата да бъде построена, както и за закрилата на боговете. Днес тя се пази в музея на Ван, но нейно копие е поставено върху останалите зидове. С голямо удоволствие пазачът чете от плочата и после я превежда на турски. Самоук е. Научил се от инат и за да помага на туристите, макар и да е с начално образование. През тази година е поканен да изнесе лекция за писмеността пред светила на науката в САЩ.
Ван, който днес се намира в Турция, е почти свещен за арменците, тъй като се счита, че това е първата столица на Армения. Прочутият Александър Велики също е сред покорителите на прекрасния град. Една от задължителните спирки е крепостта, която е изключително интересна, а от нея се открива поглед и към руините на стария арменски квартал.
Котките с различни очи не се изнасят
Ако не сте видели бяла котка с едно синьо и едно зелено око, значи не сте били във Ван. Местната порода котки е уникална и много ценена. Дори е забранен износът на животинките. Вместо това те са превърнати в капан за туристи. Клетки, в които са направени цели къщи - с легла, фотьойли и всякакви играчки, можете да намерите например пред магазин за бижута. Първо снимате котките, радвате им се, гледате как хранят малките си и после - право в магазина. Ван се слави като града, в който се майсторят най-хубавите бижута в Турция. И определено славата е заслужена. Освен майсторски изработени обеци, колиета и пръстени, ще можете да се сдобиете и с реплики на бижутата на Урарту, на старите арменски майстори или на образци от Османската империя. Цените нарастват според отдалечеността на периода, в който са направени оригиналите. Продавачите са склонни да се пазарят, а чаят, кафето и виното са бонус към шопинга. Ако си тръгнете без покупка или подарък сте с желязно сърце. По улиците на Ван можете да се сдобиете и с невероятни златни украшения. От еднограмови обеци до колани и гердани от по няколко килограма. Колко здрав си да ги носиш си остава тайна, но пък е добра инвестиция. Златото е от по-висока проба, а цената е като на продаваното у нас. В тази част на Турция е добре да знаете и няколко турски думи, защото английският не е най-популярният език. Но и да не знаете, ако впрегнете ръцете си, няма как да останете гладен или жаден. При обмяната на пари в Турция имайте предвид, че курсът винаги е по-добър в чейндж бюрата, а не в банките - вторите вземат комисиона за обмяната.
Църквата в езерото
Остров Акдамар е сред задължителните атракции в околността на Ван. Именно последната крепост на арменското царство и днес пази каменната църква на Свещения кръст. За да стигнете до нея, трябва да вземете корабче за десетина минути. Докато се приближавате, можете да се запознаете с легендата за острова. Навремето на него е имало манастир, чиито руини могат да се видят и до днес. На Акдамар живеела красивата Тамара. Девойката обаче тайно от баща си се влюбила в момък от съседното сели и всяка вечер оставяла кандило на брега, за да преплува възлюбеният й Ван и да стигне до нея. Една вечер имало буря и Тамара решила да не рискува живота на своя възлюбен и да не му дава сигнал за среща. Баща й, който не одобрявал любовта им и разбрал за тайната, обаче запалил кандило и цяла нощ обикалял около него, докато момъкът в преследване на светлината не се изморил от високите вълни и не се удавил. Малко преди да потъне, той с горест започнал да обвинява девойката и да мълви - "Ах, Тамара! Ах, Тамара". Оттам и островът останал с името Акдамар. Точно срещу пристана се извисява арменската църква, която пази стенописите от Х век. Тя има три входа - един за царя, един за патриарха и един за народа. Украсена е богато и отвън с най-различни легендарни фигури.
Самото езеро, в което се намира островът, е огромно и прилича повече на море. Дължината на обиколката му е 430 км, а ширината близо 120 км. Средната му дълбочина е над 160 метра. Водите му са солени и с голяма концентрация на сода. През зимата Ван не замръзва. В него не живее риба, като се изключи един-единствен вид - кефал, който се намира там, където в езерото се вливат речни води.
Диарбекир - градът на заточениците
У нас турският град Диарбекир е известен, уви, с печална слава. И няма как да е другояче, след като именно там са заточвани българските революционери и борци за свобода в Османската империя. Тогава пътят е бил труден, продължавал е с месеци и не всички са стигали до влажния затвор в крепостта. Днес тъмницата е превърната в кафене. Крепостта на Диарбекир пък е второто най-голямо съоръжение, построено от човешка ръка, след Китайската стена. Има запазени 82 кули и 4 порти. Цветът на крепостните стени е черен, тъй като са направени от вулканични скали.
Преди да се стигне до Диарбекир обаче, можете да спрете до известния мост на река Тигър - Онгьозлу. Или "десетоокият", тъй като мостът има 10 съвършени арки.
Една от най-красивите сгради в Диарбекир е Улу Джами или голямата джамия. Тя е построена през VII век, а точно срещу нея можете да видите и училището към нея. Няколко пъти е била както църква, така и джамия.
В града можете да си напазарувате всякакви ядки, масла, вкусни плодове и зеленчуци, подправки. Да се разходите из тесните павирани улици или да усетите как настъпва нощта и градът заспива с отиващите си слънчеви лъчи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
