Трън. Половината софиянци са трънска кръв, обичаше да казва предния кмет на Трън. Станислав Николов, избран от местните за управник след като беше заслужил отличие като млад земеделски производител, в началото на мандата си заговори, че има мечта да превърне Трънско в привлекателна туристическа дестинация. Колко хора са му вярвали и колко са се усмихвали скептично сега е трудно да се каже, но в сивата действителност на обезлюдения район той заговори как ще обнови площада и как покрай Ждрелото на река Ерма ще има барбекюта и места за отдих, а екопътека ще свърже Трънския манастир с Погановската света обител отвъд границата. Сега всичко това е реалност, а туристически пакети с интересни обекти в района се предлагат даже на световни борси.
Предният кмет беше прав и за това, че силната трънска кръв тече в жилите на много българи, не само в столицата. Така е защото поколения трънски майстори са работили по строежи из цялата страна и са свивали гнездо и по други краища. Много трънчани са се преселвали в София през различните исторически периоди и по различни поводи и причини. Всички те обаче обичат да се връщат в родния край и често водят приятели, на които да показват чудните дарове на природата и любопитните старини.
Трънското ждрело на река Ерма е природна забележителност, описвана още от българските класици. Местните обичат да разказват, че при вида му Алеко Константинов е възкликнал: "Какво, Швейцария ли?" но всъщност това е заглавието на пътепис на Щастливеца за разходка до пролома над Погановския манастир, който сега е в Сръбско.
Малко преди да се влезе в Трън има един обект, който засега е извън туристическите пакети. На разклона за село Парамун има скромно ханче, чиято слава се носи от уста на уста заради домашните гозби и млечните и месни продукти с вкус от детските спомени. От това място се разкрива неповторима гледка към връх Руй. Така сигурно се е родило предположението, че никак не е изключено "Парамаунд пикчърс" да е потеглила от Парамун, защото силуетът на върха удивително напомня логото на легендарната филмова кампания. Дали това предстои да се докаже ще остане друга тема, както и не е изяснено дали все пак джинът не е измислен в трънското село Джинчовци.
В самия град се влиза през художествено оформен вход, а към центъра води улица с името "Мосаловска"
Така се е казвал руски генерал, който отървал Трънско от сръбска окупация през 1879 г. Тъкмо той кръстил Трън българската Камчатка, но не затова трънчани го обявили за почетен гражданин и до днес една от най-големите и важни улици носи неговото име. Генералът влязъл в Трън начело на конен ескадрон, заради териториалните претенции на сърбите след Берлинския договор. По молба на местните княз Дондуков наредил на генерал Александър Мосолов от своята охрана по никакъв начин да не допуска сърбите в Трън. Когато генералът влязъл в града, бил посрещнат с "ура" и бурна радост. Наред с топлия прием обаче, ескадронът изпитал на свой гръб и суровия климат в Знеполе. Когато си тръгнали, на баира при изхода от Трън, Мосолов обърнал ескадрона с лице към града и се провикнал "Прощай, болгарская Камчатка!". Трън е известен и с това, че тук през зимата на 1947 г. е измерена най-ниската температура на територията на България -38,3 C.
Улицата води до градския площад, наричан на местен език "пиац". Италианската заемка в своеобразното трънското наречие не е случайна, защото едно от първите неща, които се набиват на очи на този площад е добре поддържан войнишки паметник, дело на световно известния италиански майстор Арнолдо Дзоки, автор на фигурата на Цар Освободител пред българския парламент, но и на статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Франциск Азиски в Кайро и на Гарибалди в Болоня. Не може да се отмине и скулптурната фигура на трънския майстор Гига Ранчин, събирателен образ на прословутите строители от този край.
Съвсем близо до площада е историческият музей. Сбирката му не е много богата, но затова пък е съдържателна и тук може да се разбере както за традициите на златодобива и рударството по тези места от най-стари времена, така и за златния медал на трънско килимарско училище, спечелен на световно изложение в Лондон през 30-те години на миналия век.
Встрани на площада е старата църква "Св. Николай" с трите дарени от местния еснаф музикални камбани. Отвън храмът изглежда приветливо, но вътре предстои ремонт и консервация. Скоро в центъра на Трън ще се издигне и 13-метрова камбанария, която ще приюти старите черковни камбани.
Другият храм в града също е е средновековен и е посветен на особено почитаната в този край света Петка. Той също ще бъде обновяван съвсем скоро, а в него е една от малкото познати икони на св. Терапонтий, за когото в "История Славянобългарска" на Паисий Хилендарски се твърди, че е служил и се е подвизавал в Трън. Преданието разказва, че този храм е вдигнат върху основите на параклис, посветен на трънския светия, толкова почитан от бабите, че доскоро те гълчали дечурлигата, като ги заплашвали, че св. Терапонтий ще ги накаже. Впрочем негова икона има и в църквата "Св. Димитър" в близкото село Ярловци. И ако храмът в гробищния парк на Трън не е така популярен, то запътилите се към този край туристи задължително питат за скалния параклис на св. Петка, превърнал се в истинска туристическа атракция, защото е добре поддържан по инициатива на хора от близката махала Баринци.
В параклиса има каменна пита, за която се разказва, че е замесена от самата света Петка, а от стените се стичат капки вода, за които се вярва, че лекуват болести по очите и други човешки страдания.
Туристите, дошли да разгледат Трън и околностите му лесно могат да намерят къде да преспят. На разположение са обновения през последните години спа хотел "Ерма" в центъра на града, хотелът в с. Ярловци, комплексът в с. Горочевци, къщи за гости в селата Зелениград и Бусинци.
А който реши да си тръгне назад, то не бива да пропусне да спре в ханчето на Парамун и за спомен да отнесе поне няколко фрази, изписани на скромната фасада на неповторимия трънски говор. Ако не друго, то поне разгадаването им ще го върне някой ден обратно из Трънско.
Архангел Михаил разсякъл ждрелото на Ерма
Според друга легенда майчина клетва е причина за пролома
За любителите на поклонническия туризъм в Трънско има толкова много обекти, обвеяни с още повече предания за чудеса и благословения, че двата почивни дни или предлаганите тридневни екскурзии никак няма да са достатъчни да бъдат обиколени. Изследователи смятат, че в храма "Св. 40 мъченици", оцелял от голям манастирски комплекс край село Лева река, неизвестен майстор е изписал за първи път образите на Кирил и Методий като светци, почти 250 години преди да бъдат канонизирани официално църквата.
В туристическите маршрути обаче попада като най-популярен Трънският манастир "Св. Архангел Михаил". От него също е останала само църквата, в която като престол стои римска колона. Надписът върху нея гласи: ""Марк Антоний Руф подарява на Божеството Сантос Казабонос" и е разчетен от Иречек, когато е пътешествал из тези места.За сега манастирът е трудно достъпен на хълм, срещуположен на Трънското ждрело. Предание разказва, че проломът е резултат от меча на самия архангел Михаил. След като разсякъл скалата на две, той докоснал с меча си един бук и от корените му потекъл бистър извор. Тогава за благодарност хората съградили на това място манастира и го нарекли на светията. Но това е само една от легендите. По-популярна е тази за чорбаджийската щерка Мара, която се залюбила с бедния красавец Рангел. Майката на момата не харесвала любимия на щерка си и не искала да я даде за него. Младите решили да бягат, но ги стигнала майчина клетва, скалата се разцепила под краката им и те останали на двата високи бряга на река Ерма, без да могат да се доближат. На едната скала, издигаща се на 150 метра в небето, й викат Жилав камък, а по-ниската е Църквище или Манастирище. По отвесните стръмнини се провеждат алпиниади, има и пътека за екстремно каране на велосипеди. В началото на 20 век в скалите са прокопани тунели с намерение от тук да минава влак, който да свърже София с Пирот и Ниш, но това така и не става. Затова пък сега оттук минава екопътека и по нея се разкриват невероятни гледки към Руй планина, Ракитски и Бунин камък, Богоина махала и Погановското ждрело отвъд границата със Сърбия. От години се говори да има пункт, през който да се минава границата при село Петачинци, което е в Сръбско, на за това все не стигат парите.
Любителите на природните красоти могат да видят край Трън още Ябланишкото ждрело и Сини вир. Отскоро разказват, че в скалите зад водопада там пред някои хора се появил образ на света Богородица.
Ньойският договор разделя къща
Село Трънска Банкя е прочуто най-много с това, че още през 1928 г. тук е направен басейн за топла 18 градуса минерална вода. Близо до басейна в пограничното село е и къща, разделена от границата след Ньойския договор от 1919 г. и едната й част остава в България, а другата - в Сърбия.
Грънците са на почит в Париж
В туристическите реклами за трънския край задължително присъства музеят на Бусинската керамика, добила световна слава чрез най-яркия си представител - майсторът Петър Гигов, показвал своите самобитни грънци в Париж и на японски професори.
Киселото мляко си има музей
В близкото до Трън село Студен Извор е единственият музей на киселото мляко, защото там се е родил откривателят на образуващия го млечно кисел микроорганизъм д-р Стамен Григоров.
Маршрути по партизански пътеки
Обект на туристическа разходка може да са даже многобройните партизански паметници по трънските села, които са правени щедро в прослава на Трънския партизански отряд. Негов командир е осъжданият три пъти на смърт преди 9 септември 1944 г. Славчо Трънски, който след това лежи в затвора и по време на комунистическата власт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
