Загубата на полуфиналите на Елица и Стунджи със сигурност не бе неочаквана. Шест години след престижното пето място на "Вода", песента, с която се явихме беше под нивото на самия конкурс (което като цяло е ниско), а и под нивото на самите Елица и Стунджи. Просто всички схванаха това, от което се притеснявахме, че ще схванат: "Само шампиони" е само бледо подобие на "Вода" и не можеш с един и същи номер да излъжеш два пъти. И колкото и добри техничари да са Елица и Стунджи, когато самото парче е безхарактерно, няма глас и барабани, които да го изстрелят напред. На всичкото отгоре концепцията, с която дуетът присъстваше на полуфинала, беше повече от плачевна.
Гайдарят на сцената, който свири единствения запомнящ се мотив в цялото парче и на когото трябваше да се разчита, беше визуално опропастен. Пристъпваше като тип, който ще те наръга с нож в тъмното, приведен и зъл - а това, че беше облечен с черни дрехи, никак не спомагаше за облекчаване на чувството, че не би искал да срещнеш подобен пич късно нощем. Човекът най-вероятно е абсолютно невинен и по-скоро е паднал в нечия кофти режисьорска интерпретация -
това, че сме тъмни балкански субекти не значи, че гайдарят ти трябва да е опасен и мрачен като нинджа
Разностилието беше плюс за "Вода" - тогава техно моментите бяха скрепени желязно с фолклорните мотиви и на сцената цареше хармонично цяло. Този път обаче сборището от идеи никак не проработи и всяка остана да виси самотна в пространството. Елица пее с народен глас песен, чийто текст наподобява на възгласите на агитките (или ако предпочитате - тип Ивана с "Няма какво да говорим, ние сме номер едно"), по сцената дебне гайдар - наемен убиец, който накрая слага нещо като кукерска маска (?); през това време дуетът удря по тъпаните със светещи палки тип джедайски меч, песента уж е жизнена и оптимистична, а пък всичко е обагрено в червено и черно като за блек метъл концерт, и накрая, в интерес на тоталния хаос, чувайки аплодисментите на публиката, Елица прави рокаджийски знак с изпънато кутре и показалец! За да оцениш подобно нещо, трябва да си бая просветен и снизходителен, да наблюдаваш парчето с почти научен интерес и любопитство: нещо, което европейската публика е непосилна да направи, пък и изобщо не е длъжна. Особено на конкурс като "Евровизия" просто трябва да изстреляш една силна и добре измислена мелодия, която просто да се забие в ушите на всички. При положение, че зрителите изслушват по повече от 10 парчета на вечер и след третото забравят за първото, простотата е единственият правилен избор.
Най-лошото е, че случаят с Елица и Стунджи е единственият, при който е обосновано да изпитваме по яд. Понеже са добри музиканти и навремето успяха да напипат прекрасна жилка, сработвайки майсторски фолклора с модерното; един от малкото начини отново да направиш народната музика актуална и харесвана. Проекти като "Булгара", "Balkansky", "Оратница" отдавна го правят и то добре - миксовете им между фолклор, джаз, drumТnТbass, рок са прекрасни. Какво обаче стана с Елица и Стунджи? Онова, което става с повечето български успехи.
Неочакван пробив, последван от народната любов, след това отпускане и накрая фиаско
Елица започна да влиза в медийните хроники най-вече със свалки с рапъри, караници, скандали, пееше за "Комиците", нахлу мощно в светската машинария, която убива. А онова важното - изваждането на народното като руда от земята, завихрянето му в хубави песни с майсторския бийт на Стунджи - остана на заден план. Цялата работа, и не само заради заглавието "Само шампиони", прилича много на футболната орисия на повечето от талантливите ни играчи. БГ успехът се дели на стадион и "Син сити", това са тоталните метафори за тукашното и ако отпаднеш на полуфинал на "Евровизия" значи си мръднал към второто.
Сега, общо взето, ни остава да се надяваме на гръцките пънкари, които да отсрамят Балканите. "Alcohol is free" влиза на финалите. Комбинацията е между пънк, гръцко, фънк, рок; а най-трогателното е, че групарите от "Коза мостра" са успели да примирят целия този хаос от стилове в приятно и купонджийски звучащо парче. Текстът им иронизира финансовата криза и икономическия удар по Гърция; няма как да не се хареса идеята, че всички тия работи с парите са ужасно зле, ама ако алкохолът е без кинти, човек може да продължи да се забавлява и живее готино. Нещо, което по принцип гърците си правят и еврозрителите никак не ги наказаха, а ги изпратиха за финалната битка. На финалът днес се очаква и силно представяне на Норвегия и Маргарет Бергер. Песента на сексапилната блондинка "I Feed You My Love" е изключително динамична и пробивна, залага на епични цигулки и тежък ритъм, с много хъс и сила. Бергер е обрана от често дразнещата особено на този конкурс екстравагантност: тя е облечена в бяло и е на сцената само с един барабанист, който забива здраво тежкия ритъм. Като добавим силния скандинавски вот, като нищо победителят след Швеция да е отново горе на север. Песента на датчаните, "Only Teardrops" на симпатичната Емили, е сочена за фаворит, заедно с вечната Бони Тейлър, която след серия от поражения англичаните решиха да изпратят на финалите. Амандин Буржоа от Франция също има реален шанс с "L'Enfer Et Moi", наистина чаровно парче, което доста смело се хвърли на висококачествена музика в конкурс със силно изявена посредственост. Песента, която е джазова, разнообразна и изненадваща, би могла да грабне зрителите, стига да проявят малко повече музикалност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
