Седем притчи
НДК прие за 6 дни пролетния базар на книгата






19:30 ч.

23.05.17

9 мин.

0

1

0
Приказка за нищото

Ако някой ви каже, че нищото не съществува, не му вярвайте! То е точно толкова действително, колкото и нещото, което всички забелязваме. Къде е доказателството? Във Времето, разбира се. Този, който твърди, че няма време, е точно толкова прав, колкото и този, който смята, че има достатъчно от тази величина. И причината е в това, че времето не може да се пипне, но съществува, защото без него не можем да отбележим нищо на този свят. Нито раждането на човек, нито неговото прохождане или първо влюбване, успех или провал и така нататък до напускането му на житейската сцена в неизвестна посока. Тоест между нещото и нищото стои единствено неумолимата нишка от кълбото на Времето. Няма как, трябва да разплетем това вълмо от станало и не съвсем станало и да открием началото и края. Не че след това ще разберем защо събитията в живота ни започват обикновено с тържествен марш и завършват с траурен, но поне ще поставим на мястото му нищото. Защото ако в едната везна е стореното през живота ни, то в другата, със сигурност, е нестореното. Не вярвате ли? Чуйте тогава тази история, дошла неизвестно откъде.
Живял на света един мъдър човек на име Огнян. Никой не знаел откъде и как той е добил своята мъдрост, но всички се вслушвали в съветите му. Ние, обаче, знаем как се е случило това неведомо събитие и ще ви разкажем.
Мъдрецът, преди да стане такъв, бил син на заможни родители. Те, както се случва в добрите семейства, се погрижили да не му липсва нищо. Младежът завършил престижен колеж, после още по-престижен университет и бил назначен на високопоставена и добре платена работа. Скоро се оженил за красиво момиче от висшата класа и му се родили две чудесни деца – момче и момиче. В очите на другите животът на Огнян приличал на сбъднатa приказка и, разбира се, те му завиждали и тайно, и явно.
На 40 г. – заможен и известен, Огнян влязъл в политиката. Веднага бил избран за народен представител, а после за министър на горите.
Нашата история започва точно в този момент, когато министърът пътувал със своя голям и лъскав служебен автомобил за среща с някаква високопоставена делегация. Колоната от коли преминавала през един високопланински проход, когато, не щеш ли, автомобилът на министъра спукал гума. Кортежът спрял и се оказало, че всички коли от него също били спукали гуми. Държавната охрана веднага видяла в това опит за атентат срещу висшата особа, но тъй като никой не се явил отникъде, за да потвърди нейните съмнения, всички се заели с досадното дело да сменят спуканите гуми. Министърът, който скучаел като всеки министър в неговото положение, решил да се поразходи из гората.
Навлязъл между дърветата и видял на една горска поляна гол до кръста мъж, който преливал вода от една голяма каца в друга по-малка.
- Какво правиш, човече? – попитал министърът.
- Не виждаш ли? – отвърна сопнато голият мъж. – Преливам водата от единия в другия съд, за да я стопля.
- Де се е чуло и видяло вода да се топли по този начин? – учудил се човекът на властта.
- А къде се е чуло и видяло кон да пее, а петел да командва военен парад! – отвърнал мъжът и продължил невъзмутимо да прелива водата от малката каца в голямата.
„Този човек е побъркан или пиян", помислил си министърът и му обърнал гръб.
- Ей, човече! – извикал след него мъжът. – Защо си губиш времето, а не дойдеш да ми помогнеш!
Министърът се извърнал още по-учуден :
- Значи ти искаш да ти помогна в това безсмислено начинание?
- Кой ти каза, че е безсмислено? И въобще кой може да определи, дали е по-важно да се возиш в автомобил или да си стоплиш вода с преливане? – попитал мъжът.
- От едното има необходимост, а от другото няма! – отвърнал ядосано министърът.
- Хе, хе! – присмял се голият мъж. – Kаква необходимост виждаш в това гумите на автомобила да се търкалят по асфалта и да се трият?
„Този човек наистина е луд!" – решил министърът, но голият мъж, сякаш прочел мислите му, казал:
- Искаш ли да се обзаложим, че ще ти дам отговори на три твои въпроса, на които сам не можеш да си отговориш?
- Защо мислиш, че ще ти задам въпроси, на които не знам отговора? – погледнал го още по-учудено министърът.
- Добре, питай! – отвърнал спокойно мъжът.
- Кое е най-важното нещо за мен?
- Хе, ти, самият – отговорил веднага голия мъж.
- Това не е вярно! – възпротивил се министърът - Най-важен за мен е интересът на гражданите.
- Казах ли ти, че самият ти не знаеш отговорите на въпросите, които задаваш? – поклатил глава мъжът - Ако ти отнемат всичко, ще се промени ли животът ти?
- Разбира се! – отвърнал министърът и попитал възмутено. – Но защо трябва да ми отнемат всичко? То е мое по наследство и по законна придобивка!
- Щом не си способен да дадеш дори това, което посмъртно ще загубиш, значи за теб няма нищо по-важно от самия теб. Сега задай втория си въпрос!
- Кое е най-ценното нещо за мен? – попитал министърът.
- Твоят страх – отвърнал без да се замисли голият мъж.
- Как така! – възмутил се министърът. – Защо?
- Защото го носиш навсякъде със себе си и никога не се разделяш с него.
- И защо, според теб, се страхувам? – попитал министърът.
- Това е отговорът на твоя трети въпрос – отговорил невъзмутимо мъжът.
- Че аз още не съм го задал? – извикал министърът.
- Ами задай го... – казал мъжът и продължил да прелива водата от едната каца в другата. - Само че побързай, защото, както виждаш, имам и по-важна работа от тази да отговарям на въпросите ти.
- Кой съм аз? – попитал с хитра усмивка министърът.
- Ти си човек, който няма нищо свое – отвърнал голият мъж.
- Как така! – учудил се министърът. – Имам власт, състояние и мога да ти покажа, че зависиш от моята воля!
- Не, ти не можеш да извършиш нищо по своя воля - поклатил глава мъжът – защото страхът е твой господар и можеш да направиш само това, което той ти каже. Можеш да обидиш, нараниш или да осъдиш на затвор някого, но не можеш да победиш мислите, копнежите и сърдечните му желания. Сега си тръгвай и не ми губи повече времето!
Министърът обърнал засрамено гръб. Направил две крачки и спрял:
- Кажи ми, кой си ти, мъдри човече? – попитал. - Кажи ми само името си и ще те възнаградя богато!
- Ти не можеш да ми дадеш нищо – поклатил глава голият мъж. – Лошото е, че не можеш и да вземеш нищо от мен. Аз имам всичко и нямам нищо.
- Как така? – не разбрал министърът.
- Много просто. Животът ми бе труден и ми отне всичко излишно и сега нямам нужда от него.
- Но защо преливаш водата от единия съд в другия? – попитал министърът.
- Ако разбереш какво правя, ще разбереш и защо го правя – отвърнал голият мъж.
- Слушай! – навел глава министърът – Може ли сега да ти задам на теб трите въпроса?
- Питай или си тръгвай! – отвърнал троснато мъжът.
- Кое е най-важното нещо в човешкия живот?
- Търпението, което се превръща в доверие. Без доверието човешкият живот е като дърво с пресечени корени – дори да изглежда зелено и здраво, скоро ще загуби своя живец и ще изсъхне.
- Кой е най-ценният дар на Земята?
- Споделената болка. Тя пречиства изворите в сърцето, дори да са затлачени.
- Какъв е смисълът на земния живот?
- Върви си бедни човече! – усмихнал се тъжно голият мъж. – Ти нямаш нищо, а искаш всичко! Смисълът на живота е недосегаем за себелюбивия, алчния и властния.
Министърът си тръгнал обезсърчен, но още щом видял голямата си, хубава кола и верноподаническите погледи на своите подчинени, забравил за голия мъж.
Животът му потекъл по старому. Децата му растели в охолство, жена му била осигурена и доволна, а той обиколил земното кълбо в състава на важни правителствени делегации.
Един ден в резиденцията на министерското семейство пристигнало писмо в черен плик. Когато Огнян го отворил, отвътре изпаднал един сух кленов лист. „Това е някаква злонамерена шега." – помислил си министърът, опитен в интригите човек, и тутакси забравил за случилото се.
След седмица, един след друг, починали двамата му родители, а малко по-късно заболяла тежко съпругата му. Скоро и тя си отишла от този свят. Огнян никога не бил изпитвал толкова страдания наведнъж и рухнал. Загубил апетит, посърнал и изведнъж се почувствал стар. Не минало много време и престъпници отвлекли едно от децата му за откуп. Тогава министърът не издържал и когато платил парите за откупа, неочаквано напуснал поста си и просторната резиденция. Светът, който той познавал, изведнъж му се сторил враждебен и заплашителен, и той решил да го напусне. Изпратил децата си в скъп пансион и преоблечен като чужд турист, се качил на първия самолет за топлите морета.
Когато самолетът се издигнал в облаците, връхлетяла буря и той трябвало да се приземи принудително в планината.
Пътниците слезли разтреперани и първото нещо, което видели, бил гол до кръста мъж, който преливал вода от една каца в друга. Бившият министър Огнян веднага разпознал своя познайник и извикал:
- Помниш ли ме, човече?
- Че защо трябва да те помня? – отвърнал невъзмутимо голият мъж.
- Моят живот се промени из корен, а ти отново си тук и все едно нищо не се е случило – учудил се Огнян.
- Че къде са съм?
- Всички се движат, срещат с други хора, разделят се, строят домове, забогатяват или се разоряват, а ти...
- Че какво умно има в това да се движиш, когато не знаеш пътя? – поклатил глава голият мъж и продължил да прелива водата от единия съд в другия.
Всички пътници го наобиколили, а една млада жена попитала:
- Къде се намираме?
- Там, където сте стигнали – отвърнал голият мъж – назад не може да се върнете, а напред доникъде няма да отидете.
- Защо? – попитали всички вкупом.
- Защото за самодоволния човек утре е като днес. Я по-добре ми помогнете да стоплим водата, за да ви сваря каша и нахраня!
- Но как ще стоплиш водата като я преливаш от едната каца в другата? – учудили се пасажерите.
- Гладни ли сте? – попитал голият мъж
- Да – отвърнали всички.
- Тогава трябва да ми се доверите – казал мъжът, - а аз ще ви разкажа една стара притча:
„В едно далечно царство умрял владетелят и понеже нямал наследник, велможите се събрали, за да изберат един от тях за цар. Беседвали ден, два, седмица, месец, но не могли да стигнат до решение, защото всеки предлагал себе си, а всички останали гласували срещу него. Накрая най-старият болярин предложил: „Да извикаме мъдрец да реши спора ни. Когото посочи той, него да изберем!" Останалите се съгласили. Дошъл мъдрецът, седнал в средата на стаята и посочил с пръст нагоре, после станал и мълчаливо излязъл. „Какво искаше да ни каже?" – спогледали се велможите, но никой не смеел да попита на глас, за да не се изложи пред другите. Накрая най-възрастният се престрашил и потърсил най-младия ученик на мъдреца. „Ех, аристократи, много е просто – отвърнало момчето. – Учителят седна, за да покаже, че тронът е стъпил на земята и посочи нагоре, за да напомни, че всеки е смъртен, а стана и мълком излезе, защото вие не вярвате нито в едното, нито в другото и няма думи, които да ви убедят. Когото и да изберете от вас, ще е самодоволен, самонадеян и ще свърши по един и същ начин."
- О, водата е вече гореща! – потопила пръст в кацата една от жените.
- Стопли я слънцето – отвърнал голият мъж и за пръв път се усмихнал, - но само благодарение на вашето усърдие и моето търпение да го дочакам. Светът се променя винаги, когато всички видят това, което им сочи не най-силният, а най-усърдният и когато усилието изглежда нищожно пред целта.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Стефан · 14:23 · 20.07.2017
Интересно!А защо няма коментари?Дали и други са си направили труда да прочетат?Или коментарите са само в политическите рубрики,защото явно само от това разбираме най-много и там сме на-силни.
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент