На опашката сме по интернет банкиране

На опашката сме по интернет банкиране | StandartNews.com

В Германия, Австрия и Чехия всеки втори плаща през мрежата

Малкият брой на онлайн транзакциите плаши повече от свитото кредитиране, твърдят експерти

България е на предпоследно място по използване на интернет банкиране сред държавите от Централна и Източна Европа. Това сочи проучване на звеното за стратегически анализи на УниКредит за региона, представено на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие в Тбилиси, Грузия. Това проучване отчита процента на хората между 16 и 74 г., които ползват интернет банкиране, в периода между 2008 и 2014 г. В България през м. г. само 5% от ползващите глобалната мрежа извършват и банкови транзакции. След нас по интернет банкиране е само Румъния, където плащанията са само с един процент по-малко - 4%. През 2008 г. и в двете държави едва 2 процента от всички платежни услуги са дигитални. В същото време Германия е фаворитът в тази класация, където 49 на сто от хората плащат през мрежата, следвана плътно от Австрия - 48%, Чехия - 46%. Докато първите две страни имат сравнително плавно развитие през години в областта на дигитализирането /в Германия през 2008 г. този процент е бил 38%, а в Австрия - 34%/, то Чехия е абсолютен шампион и скача директно от 14 на сто на 46%, или близо четири пъти нарастване. "Това би трябвало да е фактът, който най-много тревожи банковата общност в България, много повече от показателите за намаляване на кредитирането и другите подобни", коментира за "Стандарт" Любомир Митов, главен икономист на УниКредит "Корпоративно и инвестиционно банкиране" - Лондон. Според него инвестирането в интернет банкирането ще има много положителни ефекти, които няма да се изразяват само в подобряване на финансовите показатели на трезорите. Дигитализацията на банковите услуги е по-важна от банкоматите и разплащателните устройства, смята и Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. Това ще доведе до намаляването на разходите и повишаване на ефективността, прогнозира Павлов.

България е на последно място сред държавите от Централна и Югоизточна Европа и по използването на картовите плащания. Като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) у нас сумите, платени с банкови карти, са едва 4,2 процента (данните са на УниКредит за 2013 г.), пред нас е Румъния с 4,3%. В България има повече издадени карти, банкомати и ПОС устройства на глава от населението в сравнение със страните от Централна Европа, заяви обаче неотдавна Любомир Цеков, главен изпълнителен директор на БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ. На първо място е Турция с 26,1% от БВП. Като се има предвид, че БВП на Турция за 2014 г. е над 820 млрд. долара, можем да си представим какво количество пари минава годишно чрез картови трансфери. На второ място по този показател е Сърбия с 16,5% от БВП под формата на картови разплащания, следвана от Словакия - 15%. Средият процент за Западна Европа (взети са данните само за Австрия, Германия и Италия) е 8,4 на сто, а за Централна и Югоизточна Европа - 8,1%.

Намаляват офисите и банкоматите

Смята се, че колкото повече се развива интернет банкирането, толкова повече ще намаляват стационарните помещения на банките, респективно техните клонове и офиси. Този процес вече е налице в банковата система в Европа. За периода 2008 -2013 г. почти във всички държави броят на офисите намалява. Само в Русия и Турция има ръст (съответно 1,6 и 4,7 процента). Най-голям е спадът в Сърбия - 6,2%. У нас намалението е с 0,8%, едно от най-малките. Средните нива в този показател в ЦЮИ Европа е свиване с 2,6%. Въпреки усилията обаче и през следващите 20 години клоновете и стационарното обслужване ще доминират, което се отнася особено категорично за България, прогнозира Кристофор Павлов от УниКредит Булбанк.

По брой на банкоматите за същия период картината е доста по-различна. В никоя държава не се наблюдава намаляване на техния брой, макар че и нарастването в много от слуачите е пренебрежимо малко. Този факт е обясним, доколкото плащанията с банкови карти през последното десетилетие растат почти в геометрична пропорция. Но в доста държави темповете драстично се забавят. Така например в Западна Европа за пет години този ръст е само 0,5%, толкова е и в Словения. Средно за държавите от ЦЮИЕ числото е 4 процента, а Русия и Турция отново са фаворити с 20,3 и 12,8 на сто.
С една дума - процесът на дигитализация на плащанията е бъдещето на банкирането, но той не протича еднакво в страните от Стария континент.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай