БСК публикува анализ, в който България се сравнява с Румъния, Словакия, Унгария, Македония и Сърбия на база на статистически данни за промените, настъпили в страните след приемането ни за член на ЕС. Тези държави са избрани за анализа, защото и Румъния влезе в ЕС през 2007 г., Словакия и Унгария са съпоставими с България по ключови показатели, а Македония и Сърбия са географски съпоставими с България. В общата класация по-добре от нас се представят Унгария, Словакия и Македония, Румъния има същата оценка като България, а по-лоши резултати има само Сърбия. Представяме ви част от анализа на БСК за ключови показатели в здравеопазването.
В България разходите за здравеопазване на един жител се увеличават с 80% след влизането ни в ЕС, докато в Румъния е налице ръст от 50%, а в Унгария и Словакия - по около 20%. У нас най-голям е ръстът на разходите за здравна администрация (над 4 пъти), следван от ръст в разходите за извънболнична помощ (2,7 пъти), за болнична помощ (60%) и за диагностика и лабраторни изследвания (50%). Все пак, сред изследваните държави България продължава да е с едни от най-ниските разходи за здравеопазване (на жител, по паритет на покупателната способност (PPS), или като се елиминират разликите в цените), като само Румъния е след нас по този показател.
Сред изследваните държави, България е с най-високите разходи за здравеопазване като процент от БВП (8,5%), следвана от Унгария (7,2%), Словакия (7%) и Румъния (5,1%). Като процент от БВП, разходите за здравеопазване в България нарастват с 31%, докато в Унгария и Словакия се отчита намаление, а в Румъния се запазва нивото на финансиране.
Сред изследваните държави България е единствената, в която броят на професионално активните лекари на 100 000 жители намалява (-2%), докато в Румъния се отчита ръст от 23%, в Македония с 18%, в Словакия с 9%, а в Сърбия с 6%. С 3% по-малко са медицинските сестри в България (32 244 за 2007 г. - 31 917 за 2014 г.). Въпреки това, намалява броят на населението, обслужвано от 1 медицинска сестра – от 235 жители през 2007 г. на 227 жители през 2014 г. Явно броят на жителите на страната се топи по-бързо от медицинските сестри. За същия период обслужваното от 1 медицинска сестра население в Унгария се увеличава с 25% (от 1170 на 1465 души), в Румъния – с 28% (от 303 на 389 души), а в Сърбия намалява с 11% (от 343 на 305 души). За Словакия и Македония няма данни.
В ЕС броят на болничните легла на 100 000 жители намалява с 8%, а в България се отчита ръст от 12%. 3% ръст по този показател има в Сърбия и Румъния. В Македония и Унгария е налице намаление с 3-4%, а в Словакия спадът е с 14%. У нас болничните легла в частните болници се увеличават над три пъти, а в държавните болници намаляват с 3%. Сред изследваните държави най-голям ръст на леглата в частни болници отчита Румъния – почти 7 пъти.
Средният престой (бр. дни) на един пациент в болница у нас намалява с 25%, в Словакия – с 8%, а в Румъния – с 3%. В Унгария болничният престой се увеличава със 7%. Няма данни за този показател средно за страните в ЕС.
Изоставаме по използване
на медицински технологии
По отношение на прилагането на медицинските технологии България изостава серионо. Сред изследваните държави страната ни е на последно място по използване на магнитен резонанс (700 на 100 000 жители), а лидер е Словакия (5159 на 100 000 души). По употреба на компютърен томографски скенер след нас са само Македония и Румъния, а Словакия отново е начело на класацията.
С 30% намалява делът на хронично болните у нас, като по този показател България е в благоприятна позиция спрямо средноевропейското ниво – при средно за ЕС 32,6%, у нас хронично болните са 20,5% от населението. По-добри резултати по този показател имат Румъния и Македония, а най-много са хронично болните в Унгария (37,1%).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
