"Войводи" от цял свят пиха и пяха под погледа на Даме Груев

Любка Рондова ядоса македонците с песен, държаха я 4 часа на границата

"Войводи" от цял свят пиха и пяха под погледа на Даме Груев | StandartNews.com

София-Смилево. Жега. 42 градуса на сянка, поне двойно повече в душите на "войводите", които се събраха в полите на Бигла планина, за да почетат 109-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Горещ и стръмен се оказа пътят към родното село на Дамян Груев - и в прекия, и в преносния смисъл. Завоите по тясното шосе, което лъкатуши из Вардарска Македония, си бяха изпитание. Истинските препятствия обаче започнаха още след ГКПП Станке Лисичково. Част от българската група, с която пътуваха танцьорите от ансамбъл "Гоце Делчев" и певицата Любка Рондова, престоя близо 4 ч на браздата.

"Македонийо, земьо родна мила...", запя Любка Рондова по пътя. И последва смут сред организаторите на пътуването, надяващи се да минем "тихо" границата - за да няма екшън и да стигнем бързо крайната си цел - Смилево. Митничарят пробва да се направи на разсеян и продължи с проверката на документите под звуците на песента. Рондова обаче не се смири. "Ти мен знаеш ли ме?"- попита - Я сум Любка Рондова, бугарка от Костурско!". Признанието свъси физиономията на граничния служител и той изля гнева си на препънал го обемист сак. "Ща е ово?", запита македонецът. Разбирайки, че вътре има телевизионна камера, промълви само едно "Аха!" и слезе от микробуса, с който пътувахме. След около 30 минути суетня накрая се върна с паспортите, но заръча:

Новинарскиот екип да слезе!

Наложи се колегите от ТВ7 - оператор и репортер, да го последват. В крайна сметка телевизионната камера, заедно с екипа, бе върната обратно в България под предлог, че липсва държавен документ, позволяващ техниката да напусне територията на страната. 

Междувременно дойдоха втори митничар и граничен полицай, въоръжени с голям фенер. Започна обстойна проверка на багажа. Възражение имаше и за датата, на която българската група е избрала да пътува към Смилево. "Па Илинден е на 2 август, не е сега!", поучи ни граничен служител с войнишка подстрижка. Обяснихме му, че празнуваме по църковния стил в България.

Пътят към вътрешността на Македония беше оживен от ранни зори. Въпреки че беше събота и почивен ден, мнозина излизаха

за да обработват земите си на хладина

Придвижването бе бавно заради тесния, неравен и осеян с дупки път. По обяд температурите достигнаха 42 градуса.

Оказа се, че независимо че Илинден официално се празнува на 2 август в Македония, местните много добре знаеха, че българска група идва да отбележи годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Във всяко градче, на всяка крайпътна бензиностанция и дори от случайно спрелите край шосето коли на драго сърце ни упътваха към сгушеното в полите на Бигла планина селце Смилево. В него има около 300 постоянни жители, предимно възрастни хора. По-младите идват през лятото, иначе живеят в Битоля и Охрид. Къщите са стари, предимно кирпичени на повече от 70-80 г.

Не само българи се бяха отправили към Смилево в жежкия ден. По лъкатушещия и стръмен планински път срещахме много местни, яхнали велосипеди или пък пеша, на път за паметника на войводата Даме Груев в едноименния възпоменателен парк край Смилево. Под дебела сянка, до поляната, разбира се, ни чакаше

селската кръчма - пълна до краен предел

както си му е редът.

Сред "войводите", дошли да почетат празника, имаше хора Скопие, Битоля, Охрид, Струмица, Прилеп, Велес, Щип, Варна, Пловдив, София, Благоевград и други градове на Македония и България. Оказа се, че са дошли и емигранти от Западна Европа, Канада и Австралия, за да се срещнат със свои роднини и стари приятели. Събитието е знаменателно и заради факта, че двете съседни държави за пръв път съвместно отбелязват Илинденско-Преображенското въстание. За героичния подвиг разказаха председателят на "Български културен клуб" в Скопие Лазар Младенов, Владимир Треневски от Охрид и журналистът Панде Евтимов. Те отделиха особено внимание на обединената борба на българите в Македония и Тракия и историческото значение на въстанието за освобождението от турското робство. На събранието присъстваха дипломатите от българското посолство в Скопие, лидерът на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов и ръководители на организацията. Палещите лъчи на юлското слънце не спряха хората да поднесат венци и цветя пред бюста на Дамян Груев.

Приповдигнатата официална част неусетно се превърна във веселба, щом всички седнаха в близката кръчма - сгушена в дерето, под погледа на Даме Груев.

Наздравици с люта "жолта" ракия

и вкусна плескавица и домашна наденица за мезе още повече разгорещиха патриотичния плам. "Войводите" спазиха повелята - "Ако умра ил загина, немой да ме жалите, напийте се с руйно вино, скършете ги чашите". Щом запя Любка Рондова пък, гората и планината наоколо й пригласяха. Родните песни накараха не малко хора да развеят трикольора въпреки предварителната договорка с местните власти да няма знамена. Полицейско присъствие, разбира се, не липсваше. Бе достатъчно дискретно, но се усещаше, макар само двама от присъстващите полицаи да бяха униформени. "Днес бугарите сте тука, ама утре ке си тръгнете, а ние оставаме",  обобщи ситуацията възрастен участник в събитието.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай