Повече от половината мюсюлмани са убедени, че ще дочакат края на света
Джихадистите вярват, че идването на месията Махди е предшествано от тяхната Ислямска държава
Вътрешнорелигиозният пласт на конфликтите в Близкия изток често се пренебрегва, а идеологията се смята за "параван", който едва ли не по правило винаги прикрива други интереси. На преден план обикновено се извеждат социалните и икономическите причини за конфликтите или пък за мотивацията на джихадистите. Отделните членове на Ислямска държава /ИД/ са движени от различни фактори. Някои от тях може дори да не са мотивирани на първо място от идеологията или пък слабо я познават. Като политическа структура обаче ИД е напълно неразбираема без връзка с нейната ислямска идеология. Висшето ръководство на групировката, което определя характера и посоката на нейните действия, е изключително религиозно и идеологизирано. Ето защо съдържанието на религиозните идеи, изповядвани и пропагандирани от ИД, е ключ към разгадаването, а и към едно по-адекватно прогнозиране на нейните политически действия.
Преди три години американският Изследователски център "Пю" проведе социологическо изследване, според което повече от половината изповядващи исляма жители на девет ключови страни вярват, че апокалипсисът ще започне в най-скоро време - още по време на техния живот. В идеологията на съвременните сунитски ислямски групировки салафитското джихадистко движение, което включва ИД, Ал-Каида, Боко Харам, талибаните и други формирования, идеята за заплашително наближаващия апокалипсис играе ролята на свързващо звено, което увеличава нейната притегателна сила не само за членовете, но и за по-широкия кръг поддръжници навсякъде по света. Наскоро проведено британско изследване, анализирало дискурса на основни салафитски джихадистки групировки, включително ИД, потвърди, че вярата в наближаващия свършек на света има централно значение и в тази ислямска идеология. Апокалиптическият месианизъм осигурява онази вълнуваща религиозното въображение среда, в която ислямските групировки разгръщат по-цялостната си идеология.
При установяването на своето есхатологично учение ислямът възприема идеята за
Антихриста, наричан на арабски ад-Даджжал
(букв. "лъжец", а когато става дума за Антихриста - ал-Масих ад-Даджжал). Той ще се появи преди свършека на света като слуга на дявола и враг на Аллах и всички вярващи. Според различни версии Антихристът ще се появи или в Куфа, или в еврейския квартал на Исфахан, или в Хорасан. Той ще се възцари над цялата земя, предприемайки жестоки гонения срещу вярващите, като разрушава техните храмове. Царстването му ще продължи 40 дни, след което ще бъде низвергнат и убит от Махди - "водения по правия път" спасител и възстановител на вярата. Идването на Махди обаче ще бъде предшествано от установяването на ислямска държава. Впрочем терминът „махди" като такъв не се споменава в Корана, но коренът х-д-й, от който е производен, ясно се употребява за обозначаване на божествено ръководство. В ранния ислям думата „махди" е била използвана като почетно название, а едва след Втората фитна (гражданска война, междуособица), т.е. към края на VІІ в. сл. Хр. религиозните учени дискутират по-подробно Махди като личност с конкретна апокалиптична роля, като при това се опират основно на другия ислямски нормативен източник – пророческите предания (хадиси). Постепенно се формира общоприетото учение за Махди като личност, която ще управлява ислямската общност по време на Второто пришествие на Иса ал-Масих (кораничния Иисус Христос).
Първоначално Махди даже е отъждествяван с Иса, а впоследствие е представян като някакво отделно, неизвестно лице. Идеята за Махди обаче никога не се превръща в същностна част от сунитското учение. То в общи линии възприема, че след това идва второто пришествие на Иса, последвано от възкресението на мъртвите и Страшния съд над цялото човечество,
възвестен от тръбата на архангел Исрафил
Съдът ще бъде открит от Иса, който тутакси ще засвидетелства, че той самият никога не се е самообявявал за Бог, а християните са изопачили неговото учение. След това всички - живите и мъртвите, мюсюлманите и "неверниците", ще преминат през Божия съд.
Дабик ще е арената на Армагедон
Ислямска държава центрира своите апокалиптични послания около топоса Дабик. Той неслучайно е избран и за име на едноименното англоезично списание, публикувано от групировката. Става дума за един хадис, отдавна цитиран не само от лидери на това формирование, но и от Айман аз-Зауахири, водача на Ал-Каида. Хадисът предупреждава, че ислямският апокалипсис включва представата, според която битките, наречени малахим (в случая еквивалент на християнския Армагедон), ще се състоят именно в разположеното в Северна Сирия малко селище Дабик, близо до границата с Турция. Според този смятан за достоверен хадис решителните сражения между мюсюлманите и неверниците, воюващи срещу тях "под 80 знамена", ще се разиграят именно в този район, преди накрая мюсюлманите да победят. Така пред "края на историята" - но не този на Фукуяма - ИД анонсира болезнено приближаващия свършек на света, който изисква особено трескава мобилизация от страна на мюсюлманите, търсещи религиозно спасение. В предсказанието се казва, че тъкмо край Дабик "армията на Медина", т.е. ислямските войски, ще удържат победа над "римляните" (или ромеите, понеже тук става дума и за Константинопол). Аналогията е ясна: в съвременния свят "римляните" са американците и техните съюзници. Тук са включени евреите, турците и техният "невернически" (защото светски) режим, управляващи Константинопол, както и други групи като кюрдите, поддали се на секуларни, неислямски идеологии.
Повечето от днешните водещи джихад бойци за вярата, които следват стриктното салафитско разбиране на исляма, отъждествяват Рим със Запада като цяло. Така всички основополагащи за ислямската доктрина дихотомии като тези за доброто и злото, за неизбежността на победата на "истинските мюсюлмани" над "неверниците" или за неотложната нужда от "правилно управление" (халифат) в противовес на "неверническия" секуларизъм са пропити с мобилизираща апокалиптична реторика.
Независимо колко автентични са текстовите извори на тази романтизирана апокалиптика, тя има неимоверен успех и се разпространява ежедневно чрез хиляди туитове, видеа и други интернет публикации, които докосват умовете и сърцата на хиляди последователи на "истинския ислям". Свидетелство, че ИД поставя особено силен акцент върху есхатологичните и апокалиптични теми е и фактът, че от вътрешната страна корицата на всеки брой на сп. "Дабик" са цитирани думите на Абу Мусаб аз-Заркауи, основоположник на Ал-Каида в Ирак, с която е свързан генезисът на ИД: "Искрата е запалена тук, в Ирак и нейният пламък ще продължи да се разгаря с позволението на Аллах, докато не изпепели армиите на кръстоносците при Дабик".
Саудитците, Ал Кайда и ИД в кървав спор
По силата на своята ислямска салафитска ориентация Саудитска Арабия - понякога като държава, но може би най-често чрез фондации и индивидуални донори - е длъжна да извършва религиозна пропаганда, проповед (дауа) навсякъде по света. Съществени разлики в исляма, изповядван от Саудитска Арабия, Ал-Каида и ИД няма, като изключим някои конкретни религиозно-правни аспекти, най-вече отнасящи се до въпроса за политическата власт. От гледна точка на Ал-Каида и ИД формата на управление (кралство) на Саудитска Арабия е неислямска, дори е наложена от външни, невернически сили: колониална Великобритания, която всъщност само подкрепя вече надделелите местни сили при установяването на тази трета в историята саудитско-уаххабитска държава през двадесетте и тридесетте години на ХХ в.
Но понеже при стриктно прилагане на доктрината тези разногласия не са маловажни, това поражда и изостря противоречията между Саудитското кралство, Ал-Каида и ИД. От друга страна, по-нюансирани разлики има между Ал-Каида и ИД: и двете са критично настроени към непълното прилагане на шариата в Саудитска Арабия, но първата смята, че в Сирия трябва да се действа поетапно, като се обяви халифат едва след свалянето на Башар ал-Асад от власт. ИД, както е известно, нямаше това търпение и вече обяви халифат, по този начин встъпвайки във вътрешноислямски противоречия в самия лагер на салафизма. ИД се оказа неочакван съперник на Рияд в съперничеството за ислямската легитимност от гледна точка на салафизма. Саудитска Арабия контролира и "двете светини", почитани от всички мюсюлмани по света - Мека и Медина, така че не може да си позволи авторитетът й да бъде лесно оспорен от изповядващия същите религиозни възгледи протохалифат на Абу Бакр ал-Багдади.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
