- Г-н Павлов, според прогнозата на Уникредит, очакваният ръст на икономиката за България през 2018 г. е 4,4%. На какво основание се дава прогноза за ръст, доста по-висок от прогнозите на повечето от останалите анализатори?
- Да, консенсусната прогноза е за 3,3%, при наша прогноза от 4,4%. Но в последното прессъобщение от Международния валутен фонд, което беше подготвено от мисията на фонда през ноември, имаше ясен намек, че икономическият растеж догодина може да се окаже по-висок, отколкото прогнозата на фонда от 3,9%. Така че аз не смятам, че ние сме в изолирана позиция като твърдим, че икономическият растеж през 2018 г. ще бъде от порядъка на 4,4 на сто. И това показват нашите модели. Инструментите, с които ние работим, показват икономика, която влиза с много голяма инерция в 2018 г., която е дефинирана от темповете, с които нарастваше икономиката през 2017 г. Показват икономика, в която към експорта и разходите на домакинствата ще се присъединят и инвестициите, които бяха на много подтиснати нива за много продължителен период от време. Има ясни индикации, че се увеличават инвестициите на широк фронт. Има причини да смятаме, че ще видим повече инвестиции в инфраструктура, защото новият период на планиране на европейски средства навлиза в решаваща фаза. Защото имаше известно изоставане през миналата година, което изглежда преодоляно. Има причини да смятаме, че ще видим повече инвестиции в сградно строителство, защото виждаме значителен ръст в издадените разрешителни за строеж. Строителството на една сграда изисква 3-5 години понякога, така че изадените нови разрешения за строителство са силна индикация за това какво ще се случи през следващите години. Има ясни индикации за увеличаване на инвестициите в транспортни средства. Продажбите на нови автомобили нараства отново с двуцифрени темпове. От много, много потиснати нива спрямо историческите стойности, имаме редица сектори в икономиката, в които има заявки от страна на важни играчи да увеличат производствения си капацитет.
Такъв сектор е производството на автомобилни части, което трансформира структурата на българската промишленост. Вече имаме икономика и промишленост, в която близо една трета от произведената продукция е в категорията на така наречените инвестиционни стоки - дял, който беше близо до 20 % само преди 7-8 години. Нарастват инвестициите в сектори като производството на храни, производството на лекарства и медицинско оборудване. В производство на метали имаме допълнителни стъпки за разширяване на капацитета. Българската икономика е с такава структура на произвеждания продукт, че няма някакви големи имена, няма компании, които произвеждат завършени продукти. По-голямата част от българската икономика произвежда стоки за междинно потребление. Всичко това изглежда малко невидимо, но всъщност като се заровите в числата, ще видите, че инвестициите в България в машини и оборудване през последните 4-5 години са на доста високо ниво, ако ги сравните с това, което е постигнато в останалите страни от Централна и Източна Европа. И ако някой изпреварва България, това са Чехия, Словакия и Унгария. Като дял в БВП инвестициите в машини и оборудване в България дори изпреварват тези в Румъния. Така че Румъния прави заглавията по вестниците, но България е тази, която я изпреварва по отношение на инвестициите в машини и оборудване.
Какви са причините този процес да бъде толкова невидим. Една от тях вече я маркирахме. Това, че в Румъния има големи играчи, които произвеждат завършено производство, например "Дачия" с "Рено". А в България по-скоро се произвеждат стоки за междинно потребление, България няма големи търговски марки, които са притежавани от български компании, има множество малки производители, които са интегрирани в западноевропейските производствени вериги. Така че този процес е доста динамичен, макар че изглежда не толкова видимо. Може би дори става въпрос и за това, че в България не съумяваме в степента, в която това се случва в други страни, положителните примери да ги покажем, да ги доведем до вниманието на инвеститорите, на обществеността. За да могат хората да се убедят, че това, което се случва през последните няколко години, е по-добро от темповете, с които се натрупва капитал- имам предвид машини и съоръжения - отколкото в редица други страни от Централна и Източна Европа. Чехия, Унгария и Словакия са в лидираща позиция, но Чехия е икономика, която е участвала в индустриалната революция през последните 200 години, една от водещите страни в тези процеси. Така че да се сравняваме с Чехия не е много уместно. Словакия също много спечели от този процес на преместване на производствени мощности от Запад на Изток, особено в по-ранната фаза на прехода от централно планиране към пазарно стопанство. България тогава натрупа едно значително изоставане, което тежи в момента на цифрите и на темповете, с които протичат процесите на изравняване на доходите, но в някаква степен това се преодолява, не бива да оставаме слепи за това също.
- А как ще се развива процесът за конвергенция на доходите ?
- Когато говорим за картината на доходите, трябва да вземем предвид няколко неща. Около 55 % от средния паричен доход на домакинствата в България се формира от работните заплати. И там имаме номинален ръст на работните заплати, който е от порядъка на 9-10 %, което в реално изражение означава около 8 %. В някаква степен този ръст се дължи на действително увеличаване на заплатите, но отчита и намаляване на сивата икономика. Със сигурност има и други фактори, които са от значение. Но когато гледате картината на доходите, е погрешно да остава погледът единствено върху средните заплати. Защото една голяма част от паричните доходи на българските домакинства идват от пенсии. А пенсиите номинално нарастват с около 3 %. Така че общите темпове, с които раства паричният доход, всъщност са нещо по средата - имате средни заплати, които нарастват с около 10 % номинално, имате пенсии, които нарастват с около 3 % номинално. Средно се получава около 6 % ръст, което е един приличен резултат.
- И какво очаквате като тенденция за тази и следващата година?
- През тази година в контекста на малко по-ниската инфлация, която очакваме, и в контекста на това, че процесът на затягане на условията на пазара на труда продължава - т.е. икономиката се доближава до пълна заетост, с което за компаниите ще става все по-трудно да намират свободна работна ръка и това във все по-голяма степен ще води до натиск за увеличаване на цената на труда - в цялата тази ситуация, през 2018 година реалните темпове, с които ще нарастват заплатите, може да се окажат малко по-високи, отколкото през миналата година. Поне на книга, защото е ясно, че този значителен ръст на номиналните и на реалните заплати в страната в някаква степен отчита и изсветляването на икономиката.
- Прогнозите ви са, че през следващата година и половина лихвите по кредитите ще продължат да падат. От една страна - защото големите компании имат достатъчно спестявания, за да не търсят кредити за своите инвестиции, а от друга - защото голямата конкуренция между банките ще доведе до предлагане на все по-евтини заеми за домакинствата. Докога ще продължи този спад?
- За 2018 смятаме, че ще продължи процесът на редуциране на лихвите по кредита с темпове, които са по-ниски, отколкото наблюдаваните през 2017-а. Смятаме, че ще бъдат около наполовина по-ниски от тези, наблюдавани през миналата година. Което означава, че икономиката се движи към лихви, които се доближават до тези в редица централноевропейски страни. Особено като се има предвид, че в някои страни в Централна Европа, като Чехия и Полша, централните банки ще започнат да затягат монетарната политика и това ще придвижи лихвите нагоре.
- Т.е. в един момент ние може да се окажем с по-ниски лихви, отколкото някои страни от Централна Европа?
- Има такава вероятност това да се случи някъде през 2019 година за някои категории кредити.
След хоризонта на 2018-а съществува много голяма несигурност, защото ние не знаем точно с каква степен Европейската централна банка ще продължи процеса на нормализиране на лихвите в еврозоната. Също така не може да сме прекалено сигурни какъв ефект ще има това върху българските условия и върху условията в българския финансов сектор. Защото ние смятаме, че изобилната ликвидност в България по-скоро се дължи на вътрешни причини, а не толкова на монетарната политика на ЕЦБ и на другите централни банки на развитите икономики. Така че ако ние сме прави в тази прогноза, би могло да се случи така, че дори след като започне процесът на увеличаване на основната лихва в Европа към края на 2019 година, все още за известно време лихвите в България ще остават без промяна. Това е една добра новина за тези, които взимат кредит. Но трябва да се има предвид, че когато взимате един 10-годишен кредит, не е важно само какви ще бъдат лихвите през 2018, 2019 и 2020-та, а трябва да се направи много по-далече стигаща оценка. Но степента на несигурност след 2018-2019 г. нараства в такава степен, че да се говори убедено за някакви конкретни нива, е без особен смисъл.
- Как очаквате да се развива този възходящ цикъл на икономиката, в който сме в момента?
- Има добри причини да смятаме, че тази фаза на сравнително силен икономически растеж, който е и широко базиран, а затова е и по-устойчив, няма причини да не продължи достатъчно дълго. Този икономически растеж със сегашната си структура не създава нови макроикономически дисбаланси.
- Т.е. балони не се виждат, освен биткойните ?
- Не се виждат такива. Биткойните не са фактор, който може да повлияе в някаква драматична степен на случващото се в българското стопанство, макар че ние не знаем колко точно българи са си купили биткойни. Важното е, че имаме може би 2-3 добри години пред себе си, които трябва да използваме, за да се фокусираме върху дългосрочните предизвикателства и най-вече върху онези структурни мерки, които ще позволят да подобрим качеството и количеството на работната сила. Предизвикателствата, пред които ние се изправяме, са предизвикателства за целия регион от много години. Има страни, в които тези предизвикателства са били разпознати по-рано и са опитани различни мерки. В Полша има мерки, които са насочени към подобряване на раждаемостта, които си струва да се разгледат и да се обмислят. В Русия има такива мерки, като част от тях са донесли известен успех. Т.е. трябват ни мерки, които ще накарат хората да се чувстват по-сигурни за бъдещето си, по-сигурни за това, че публичният сектор е готов да помага в по-голяма степен за отглеждането на децата, за да накарат хората да гледат на това като нещо по-желано. Ако погледнете целия период от 1989 година насам, ние сме страната, която загуби най-много работна сила. А в същото време в Чехия 9 % от работните места в момента се заемат от хора, които не са родени в Чехия. Т.е. Чехия вече се движи по модела на западноевропейската икономика, в която 20-25 % от работните места са заети от хора, родени в други страни. Въпрос на избор е как българското общество ще се позиционира в тези процеси. Аз бих призовал правителството да има активен подход. Защото ако нямаме активен подход, а се опитваме да управляваме този процес, има опасност отново да завършим с пазар на труда, в който делът на хората, които не са родени в България, е значителен, след няколко десетилетия. Но може би ще се окаже, че това ще бъдат хора с твърде различна култура и това ще доведе до увеличаване на разделителните линии в българското общество. Така че това са процеси, които трябва да вземем в ръцете си и да се опитаме да ги контролираме, а не да ги оставяме на волята на случайността, както се правеше досега.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
