-Господин Симеонов, затихва ли шума около случая с продажбата на ЧЕЗ?
-Не смятам, че затихва. Този скандал е малко като плаващ пясък – колкото повече мърдат управляващите, толкова повече могат да потънат в него. Те на няколко пъти смениха реакцията си. Колкото повече сменяш реакцията си, толкова по-необмислено започва да изглежда твоето поведение. Случаят е изпитание, защото става дума за енергетика. Когато става дума за енергетика, правителствата страдат доста. В сегашния случай тепърва трябва да се разбере кои са тези хора, степента на държавна намеса, ако има такава, тепърва трябва да говорим по принцип по тези теми. Добавете и това, че АЕЦ „Белене" и американските централи отново се отварят като тема, както и това, че някой говори за вдигане на цените. Така че няма как да очакваме отшумяване на случая. Струва ми се, че част от политическите играчи тепърва гледат откъде духа вятърът, за да се позиционират.
- Как ще се отрази този скандал върху правителството?
- Той се вписва в една по-обща тенденция – под повърхността на европредседателството и под данните, сочещи добруване на управляващата коалиция, напрежението продължава да се трупа. И то по най-различни поводи – от случая в Пловдив през ЧЕЗ и Истанбулската конвенция. Това е част от общия процес на износване на материала. Бойко Борисов винаги рестартира, но много пъти през годините сме виждали как на моменти подкрепата за ГЕРБ изглежда твърда и положението изглежда безалтернативно, но се случват внезапни пробиви. Класическият пример е избирането на президента Румен Радев. Износването, постоянното българско търсене на нещо ново, известната обществена досада, съчетана и с новите произточни и социално-консервативни ветрове, които духат в Европа, доведе до това, че един почти неизвестен преди това човек стана президент. Някой сега ще каже: не се очертава алтернатива и това спасява ГЕРБ. Да, но когато не се очертават видими алтернативи, хората, които търсят все нещо ново, са склонни да привидят алтернатива къде ли не. Неслучайно вече започнаха политически позиционирания – движението на Божидар Димитров, действията около Шоуто на Слави, ново поведение на редица политически играчи. Патриотите като че ли вече влязоха в предизборна кампания. С две думи – трупа се напрежение, което макар видимо да не повлиява на правителството, води до изтъняване на леда, който изглежда твърд, но крехък. Това е в стратегически план. А в тактически – Борисов бързо отреагира и направи две неща, които се харесаха на хората. Първо, каза „не съм аз виновен", т.е. не ние правим лошо, а на нас ни правят лошо. И второ, каза, че държавата може да влезе в ЧЕЗ по един или друг начин, което се харесва на хората.
- Проучване на „Галъп" показа, че 75% от хората одобряват подобно решение.
- Сега, когато димът малко се разсейва, се виждат няколко много важни извода. Единият е, че обществото ни като че ли не е готово да преглъща капиталистическите реалности. Като стане нещо лошо, хората казват: нека държавата да влезе. Трябваше обаче повече вече да сме свикнали, че понякога в капиталистическия свят успешни са тези общества, където държавата по-малко влиза. Тъжен извод е, че Борисов позволи всичко да се свежда до него. Това може да е добре, защото означава, че на него се гледа с доверие, с упование, че има ясна власт и т.н. В един момент се вижда обаче, че не му е толкова лесно да го прави. Когато Борисов е буквално и преносно извън страната, хората под него забъркват такива неща, защото им липсва неговият инстинкт. И общественият скандал с ЧЕЗ, и този с Истанбулската конвенция се дължат в голяма степен на неефективната комуникация. Борисов е много добър комуникатор, очевидно тези около и под него не са. И когато него го няма, нещата не вървят. Това е лошо за Борисов, защото всеки проблем става негов. В целия западен свят обаче има увлечение по ярките личности и по малко по-ръчните управления на държавите, а не толкова държави на автопилот.
- В последните дни един друг случай също предизвика доста дискусии. Как разчитате изказването на руския патриарх Кирил, който каза, че е огорчен от „приравняването на Русия към други народи, участвали в Освобождението на България преди 140 години"?
- Това е политическа демонстрация, не е изненадващо. Трябва да сме много наивни, за да смятаме, че Църквата не е проекция на дипломацията и държавните политики. Трябва също така да сме наивни, за да смятаме, че руската страна няма да използва всеки един момент, за да настъпва по този болезнен мазол българското общество. Вероятно всеки би постъпвал така, наивно е да се смята, че има добри и лоши глобални играчи. По-големият проблем е защо българското общество така се връзва или поне неговият интелектуален елит. Води се един понякога много детински спор на -фили и -фоби, който би трябвало отдавна да сме надживели. България е част от западния свят, член на ЕС и НАТО. Както казах – няма добри и лоши глобални играчи, но все пак нашата принадлежност към западния свят означава, че тук поне като минимум имаме едно по-положително отношение към върховенството на закона, личните права и някои базисни международни принципи. Понякога ние реагираме наивно – ясно е, че големите държави правят политика тук, че на Балканския полуостров стават преобразувания – че Западът се готви да стъпи по-сериозно на Балканите, както Русия стъпи по-сериозно в Близкия Изток. Не ми е ясно обаче защо продължаваме да се връзваме на всяка дребна провокация. Крайно време е да разберем, че 3-ти март е дата от една война между империи, трябва да сме наивници, за да търсим нещо супер идеалистично. Но все пак на 3-ти март започва идеята за българска държавност. Т.е. тази дата заслужава да бъде отбелязвана. Да, несъмнено, същественият принос е на Русия, в рамките на руската армия са воювали и други народи. Ясно е, че не могат да се приравняват техните приноси. Но защо въобще продължаваме да говорим за това? Не е ли ясно, че българската държавност се възражда във връзка с Руско-турската война. Пак тръгваме да търсим какво е било тогава времето, какви са били стратегиите на отделните участници и т.н., мерейки с днешния аршин. Правим и по-голяма грешка – забравяме, че това е празник. Празниците са стилизация, трябва да оставим историята на историците и да се фокусираме върху това какво честваме днес – възраждането на българската държавност.
- Няколко пъти споменахте думата държава и държавност. Питат ли се, според вас, къде е държавата хората, които протестират в Пловдив срещу задържането на лекар, убил крадец? Трябват ли законови промени, които освождават от наказателна отговорност при неизбежна самоотбрана?
- Подобни случаи наелектризират обществото. И понякога хората си казват: като няма държава, да взимаме правосъдието в свои ръце. Тази позиция е леко опасна, но нямаме право да обвиняваме хората, защото те насочват своя гняв там, където трябва да го насочват, а именно – към институциите, които не са действали ефективно. Повече от ясно е, че едва ли ще видим протести със същата ярост за това, че някой не си е платил данъците. Вероятно протестите нямаше да бъдат толкова яростни, ако човекът не беше от цигански произход. Най-важно е онези, които са призвани да са мъдри в тази ситуация, мъдро да я приемат и да разберат, че не можем да се сърдим на хората, че искат повече държава и държавност. Години наред идеята за държавата и нейната намеса беше табу заедно със социалната и националната идея. И след като те бяха потискани и беше обяснавано как са отживелица, сега те се връщат. Желанието за повече държава и държавност се вижда навсякъде – от желание за намеса в икономиката през желанието за повече строгост в прилагането на закона до преклонението пред силни личности.
- Бихте ли се съгласили с мнението, че Европа преживява шок като от Брекзит заради изборните резултати в Италия?
- Не, не съм съгласен. Европа просто продължава да преживява консервативната вълна. Продължавам да смятам, че генералната посока на развитие на западния свят е по-скоро либерална, но има една консервативна конвулсия, която ни държи няколко десетилетия. Тя се дължи на факта, че светът става все по-непредвидим – Китай расте, САЩ се отдръпват, амбицията на Русия расте, бежанската вълна придоби образа на чудовище. Всичко това накара народите на Запада да се хванат за сигурното, което е забравеното старо – традицията, държавата, семейството. Това са консервативните идеологии, които винаги вървят и с леко авторитарен уклон. Италия не направи изключение. По-важното за Европа е, че френско-германската ос засега изглежда здрава и либерална Европа горе-долу пази позицията си. Главната задача на либералните елити в Европа ще бъде да попият здравословни дози консерватизъм, за да могат да си върнат хората, които им обърнаха гръб. Защото в противен случай това може да бъде последният изборен цикъл на либерална Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
