По-високи заплати у нас ще върнат 90% от гурбетчиите

По-високи заплати у нас ще върнат 90% от гурбетчиите | StandartNews.com

Вносът на работна ръка е неизбежен, но трябва да става планирано, казва Васил Тончев,
директор на "Сова Харис"

- Г-н Тончев, не са ли твърде стряскащи данните от последното изследване на агенция "Сова Харис", според което всеки четвърти българин в трудоспособна възраст (от 18 до 64 години) обмисля временно или трайно да си потърси работа в чужбина ?
- От една страна тези данни са стресиращи, но от друга са очаквани. И в никакъв случай не са изненадващи. Живеем в мрежово общество и мисля, че хората вече са си създали необходимите нагласи и контакти и някак си вече дали ще се пренесат от Пазарджик в София или в Берлин, за тях няма особена разлика. А и няма големи препятствия за това.
Имат нужната информация и опит, голяма час вече са работили в чужбина, пък и около 1/4 владеят и чужди езици,както твърдят. Така че живеем в един общ пазар и е нормално хората да се насочват натам, където има по-добри условия на труд и по-високо заплащане.
- Кои са основните причини българите да търсят работа в чужбина ?
- Основната и най-важна причина е една- заплащането. 90% от анкетираните казват, че ако получават в България заплата между 1000 лв и 3000 лева, като всеки има претенции според своята квалификация, но в тези рамки, не биха проучвали вариант за работа навън. Естествено, че в родината при близките си, ще им бъде по-комфортно да работят и ще се чувстват по-добре.
- Доколко може да се каже, че здравната и социалната система у нас също подтикват българите да заминават в чужбина ?
- Това не са основни, а допълнителни фактори. Влиянието оказват също сигурността и културната среда ,но мисля, че в допълнителните фактори България вече се приближава до развитите европейски страни. Все пак повечето българи са наясно, че един чужденец не е най-добре поканеният гост. Изискват се сериозни усилия, за да се адаптират навън. Но заплащането е основното, което ги тласка зад граница.
- Западна Европа ли остава най-предпочитания вариант за гурбет ?
- 85% от българите са насочени към работа в други страни от Европейския съюз. Естествено, това е средата, към която сме интегрирани, към която се стремят и са насочени хората.
- Предимно младите българи и хората на физическия труд ли напускат страната?
- Има промяна в картината на желанието.
Децата ни тръгват, младежите тръгват, висококвалифицирани хора тръгват. Това беше. Оказва се, че сега почти равномерно, във всички слоеве от населението има нужните контакти и са изградени съответните нагласи за работа навън. Става дума и за хората на физическия труд, на тези с по-ниско образование и жителите на по-малките градове. Така че тенденцията вече е обхванала всъщност цялото ни общество.
- Обратим ли е този процес?
- Виждаме първо, че проблемът е голям за цяла Източна Европа. Но виждаме, че пък някои страни правят стъпки за да го решават. Ако се заложи дългосрочна стратегия и развитието 10-15 години натам, естествено, че този процес би могъл да се регулира и тенденцията да се обърне.
Добър пример как това да стане дават Словакия, Чехия, Унгария. Нещата там стоят по съвсем друг начин. което показва ,че и ако ние вървим по техния път, и ние бихме могли да регулираме процеса.
- Политическа воля ли е първото условия, за да се обърне тенденцията ?
- Разбира се. Трябва да има политическа програма, която да отговори на това предизвикателство. Очевидно е, че заплащането в страната ни не отговаря на никакви стандарти за Европейския съюз. Очевидно е, че тук трябва да се направят сериозни промени. Да вземем най-простия пример.
Една Холандия с 20-30 хиляди
души администрация вършат това, което в България го правят 300-400 000 души. Нормално е този чиновнически апарат да се съкрати драстично и на хората, които ще останат, заплатите трябва да се вдигнат не с 10%, както се говори, както първия анонс е на калпак, което само ще задълбочи проблема. Трябва да се вдигнат с 25-50 %, но то няма откъде да дойдат тези пари, те ще дойдат от съкращенията. В частния сектор в момента има страхотен глад за работна ръка. Практически ,в България безработица няма. Който търси работа, може да си я намери. Т.е. много сериозни реформи трябва да се извършат в страната, но никой не иска да рискува, защото това е свързано с напрежение, с губене на политическо доверие. А сериозни реформи можеш да направиш, ако събереш, поне според мен, около 2 милиона души да те подкрепят. Тогава можеш да станеш българския Орбан или Макрон. Но когато имаш подкрепа от милион души, а опозицията бойкотира всяко едно по-сериозно политическо начинание, не можеш да направиш такава стъпка. И това се отнася и за ГЕРБ, и за БСП. И двете партии имат достатъчно подкрепа да блокират опонента си, но не за да могат да направят някакви сериозни реформи. Това значи, че някак си политическото пространство трябва да се преструктурира. И това според мен неминуемо ще стане, защото просто обстоятелствата го изискват. Но дали ще стане с широка коалиция или с нов политически проект, времето ще покаже.
- А как ви звучат готвените промени в пенсионната система?
- Пак уравниловка. Направи се една реформа навремето, когато министър беше Ивайло Калфин. Тръгнаха нещата напред, сега пак ги връщаме назад и искаме да ги изравняваме. Изглеждат предизборно, но не и дългосрочна стратегия - да се направи необходимата диференциация, всеки да получава според това, което е заслужил.
- Хората вероятно търсят работа в чужбина и заради по-високите пенсии,които ще получат един ден.
- Естествено, това си е доход, независимо от това, дали си е трудово възнаграждение, дали ще е пенсия, това е доходът на всеки едни от нас. Все пак ако се сравняваме със страните извън Европейския съюз, ще видим, че техните проблеми са още по - сериозни. И бъдещето им е по-трудно. Така че - ние сме направили някакви стъпки напред. И по отношение и на инфраструктура, и по отношение на сигурност, но просто като общество трябва да се развиваме. Трябва да мислим с някакви визия за по-дългосрочен период, за да си решаваме проблемите. А сега някак си живеем ден за ден. Няма да ни се получи. Политическата класа трябва да отговори на тези потребности и да даде решение на най-важните проблеми. А един от най-сериозните безспорно е миграцията навън от страната ни.
- 77% от анкетираните заявяват, че не одобряват мерките за привличане на работници от трети страни. Това страх от подбиване на пазара на труда ли е ?
- Има такава масова нагласа. Но вносът на работна ръка също е неизбежен. Без да осигуряваме работници отвън, нашата икономика ще забуксува сериозно, тя вече изпитва много големи проблеми. Но това трябва да стане регулирано, както го правят САЩ, Канада, Австралия. Ето Полша, която има една от най-добре развиващата се икономики в Източна Европа е изнесла примерно 2,1 млн поляци в Германия, но в същото време е внесла милион и половина украинци. Това е гръбнакът им, с който те правят своя прираст и вървят напред.
Така че всичко това трябва да стане с една промишлена програма ида знаем какво правим, а не да се развиваме хаотично ден за ден.
- Какви позитиви може да получим от подема на
родната икономика ?
- Това е хубавата новина, че имаме прираст, че безработицата е на много ниско ниво, но пък в същото време имаме 300 000 души хора в трудоспособна възраст, които не желаят да работят. Просто са извън трудовия пазар, не желаят да се включат в някакъв общественополезен труд, включително и вредят на себе си.

Антония КЮМЮРДЖИЕВА

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай