- Г-н Домусчиев, довечера е Третият пролетен бал на КРИБ. Той ще бъде открит от 101 каба гайди и космическия глас на Валя Балканска. Защо тази година решихте на тържеството да звучат само български гласове?
- Защото сме бизнесът, който работи за България и милее за нея. Компаниите в КРИБ искаме да го покажем по най-достойния начин. Ние, българите, имаме много поводи за национална гордост – от гениалните деца математици през футбола до големите ни учени и великите творци като Валя Балканска. Последният пример бе блестящото представяне на Кристиан на Евровизия. Но често забравяме, че отговорният бизнес в България също дава поводи за национална гордост. Фирмите в КРИБ осигуряват 2/3 от брутния вътрешен продукт на страната. В КРИБ членуват само бели компании – които работят на светло, плащат данъци и осигуровки тук – в България, разкриват нови работни места. За последните 2 години членовете на КРИБ се увеличиха двойно. 341 са новите членове в Конфедерацията. Всичко по време на Третия пролетен бал е свързано с родолюбието, защото то е водеща ценност за нас. Трибагреникът и българската шевица присъстват във всички материали за бала.
- Всеки от гостите ще получи и по един стих от великите възрожденски поети на България. Какво послание отправяте?
- Да не забравяме кои сме, къде са корените ни. Българският бизнес има памет – и за икономическите възходи на страната, и за кризите. Той познава и успехите, и провалите. Той най-добре знае, че родината ни е вървяла напред, когато обществото е било единно и е имало дух. Искаме да покажем, че имаме дух да работим за България, така както са го правели бащите на българската индустрия. Заради духа и силата на българския бизнес в началото на 20 век българският лев е бил златен и конвертируем.
- 31 компании са номинирани за наградите „Качество", „Растеж", „Иновации". Оспорвана ли е надпреварата?
- Изборът както винаги е изключително труден, защото това са водещите компании в България. Всяка от тях сама по себе си също е повод за национална гордост с изключителните резултатите, които е постигнала през изминалата година. Удовлетворен съм, че годишните награди на КРИБ се превърнаха в марка за качество, растеж и иновации и компаниите наистина се гордеят с тях.
- Каква е оценката Ви за старта на кабинета „Борисов" 3 и за управленската програма?
- Силен министерски екип, амбициозна програма. Най-важно за бизнеса е политическото спокойствие, което донесе изборът на правителство. Уверен съм, че в партньорство можем да постигнем наистина голям икономически растеж. Много се радвам, че днес на бала, на който патрон е премиерът Бойко Борисов, ще бъдат и повечето министри. С вицепремиера Томислав Дончев работихме по европейските програми. С финансовия министър Владислав Горанов направихме изключително силната и успешна кампания „Бизнес на светло". С Ивайло Московски решихме много от проблемите на транспортния бранш. С Теменужка Петкова постигнахме значими успехи за реформирането на българската енергетика. Уверен съм, че ще работим добре и с новия министър на икономиката Емил Караниколов, който 7 години бе шеф на Агенцията за приватизация. Съставът на правителството гарантира приемственост в политиките и възможност за тяхното надграждане. Това пък дава сигурност на бизнеса.
- Не се ли притеснявате обаче, че част от посланията и предизборните обещания на коалиционния партньор в управлението – Обединени патриоти, са популистични – като исканията за рязко увеличение на пенсии и заплати?
- Разчитам на разума в ГЕРБ и на умението на премиера Бойко Борисов са постига баланс. Освен това съм убеден, че този икономически екип няма да допусне бламиране на бюджета с популистки искания. Кабинетът си постави за цел икономически ръст от близо 5 на сто. А това не би могло да се случи при рязко развързване на кесията. Все пак обаче не може да не ми правят впечатление зачестилите искания и на синдикатите за увеличение на минималната работна заплата. От години апелираме за изработването на механизъм, по който да се формира увеличението на минималната заплата и то да е обвързано с икономическия растеж и ограничаване на сивия сектор.
- Четирите работодателски организации написахте отворено писмо до премиера Бойко Борисов и енергийния министър Теменужка Петкова, в което поискахте продължаване на реформите в сектор енергетика, но и изразихте притеснението си от номинацията на Красимир Първанов за зам.-министър на енергетиката. Въпреки това той бе назначен. Как ще го коментирате?
- Притеснително е. Става въпрос за човек, уволнен по време на първо правителство на ГЕРБ и то за превишаване на правомощията му и подписване на ангажименти по строителството на АЕЦ Белене, които ощетиха държавата с милиарди. Никога не сме си позволявали да се месим в кадровата политика на правителството, но това назначение е показателно за случаите, в които политическите решения надделяват над прагматичните. В енергетиката това е изключително опасно. Битката с енергийната мафия е приоритет за КРИБ. Секторът се нуждае от ускоряване на реформите в него. Либерализацията в енергетиката продължава над 10 години и все още е доникъде. Европейската комисия подготвя Четвъртия енергиен пакет, наречен "Чиста енергия", а България още има недовършени ангажименти по Третия енергиен пакет, относно пълната либерализация на пазара на електроенергия и пазара на природен газ.
- Проведохте заедно с Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие в Европарламента, форум за добрите практики по плана „Юнкер". Какви са изводите за бизнеса?
- Наблюденията в КРИБ през последната година са, че българските фирми все по-трудно намират финансиране през Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/. Причините са две - българските представители в ЕИБ не са активни като другите в защитата на родните проекти, а те, от своя страна, са малки. Затова е нужно по-сериозно лобиране в ЕИБ за българският бизнес. Обнадежден съм, че министърът на финансите Владислав Горанов обеща проблемът да бъде обсъден с ЕИБ. Парите от еврофондовете ще намалеят, затова бизнесът трябва да търси нови форми на финансиране, именно такава възможност е планът "Юнкер". И аз благодаря на Искра Михайлова, че се обърна именно към най-голямата и най-влиятелна организация на работодателите КРИБ за организирането на тази съвместна конференция.
Специален гост на форума бе изпълнителният директор на Европейският фонд за стратегически инвестиции (план Юнкер) Вилхелм Молтерер. Това също е признание за дейността ни още повече, че КРИБ вече два пъти е организирала форуми за плана „Юнкер" в рамките на кампанията "Да! На българската икономика" заедно с вестник "Стандарт".
- Кампанията „ДА! На българската икономика" стартира тази година на 15 юни с форум за професионалното образование и решаването на най-болния проблем за бизнеса – кадрите. Какви са очакванията Ви от властта?
- Да продължи общата ни работа по изготвянето на адекватен Закон за професионалното образование. Това наистина е най-болната тема за бизнеса. Редица компании са принудени да внасят работна ръка от други региони в България или направо от други държави. С кампанията „Да! На българската икономика" на КРИБ и „Стандарт" вече постигнахме конкретни решения - една паралелка две специалности, бизнесът да участва при списването на законодателството за професионалното образование, дирекция професионално образование в МОН др. Вярвам, че форумът на 15 юни ще даде формулата за решение на този основен проблем, защото „ДА! На българската икономика" вече се утвърди като трибуна за реалния диалог между бизнеса и властта. Диалог, след който следват резултати. В рамките на кампанията властта пое през бизнеса 71 ангажимента, 54 от които вече са изпълнени или са в процес на изпълнение. Това е едно от големите достижения на общата ни работа със "Стандарт".
- Какви други форуми в рамките на кампанията предвиждате за среща на бизнеса с ресорните представители на изпълнителната и законодателната власт?
- Една от темите, които задължително ще бъде обект на специална дискусия между бизнеса, изпълнителната и законодателната власт, е за вноса на чужди специалисти, тъй като нашата индустрия се задъхва за кадри. Родните такива не са достатъчни. А и при ниската раждаемост нищо хубаво не ни чака. Няма как България да поддържа сериозен ръст на промишленото производство и БВП, ако ние не осигурим спешно кадри за българските предприятия. няма да давам за пример Германия и други развити западно европейски държави, където синята карта за чужди специалисти се получава в рамките на няколко седмици. Ще дам за пример Полша - държава от Източна Европа, която в рамките на международното споразумение с Украйна е привлякла 260 000 работници. Затова Полша ще има икономика, а ние ще кретаме, ако не вземем мерки. Това е тема за много сериозна дискусияи с министерствата на труда и социалната политика, на икономиката, на финансите, на вътрешните работи, както и със съответните комисии в 44-ото НС. Стига синдикатите са влияели и са спъвали развитието на българската индустрия. Надявам се до месец да организираме тази национална дискусия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
