Банките ни ще издържат фалит на Гърция

Банките ни ще издържат фалит на Гърция | StandartNews.com

Санкциите срещу Русия може да намалеят в началото на 2016 г. заради ислямистите

Ударът ще е върху туризма ни и ръста на икономиката, казва Симеон Дянков

Шест стъпки за борба с корупцията в Гърция предложи бившият финансов министър Симеон Дянков. Той бе един от основните лектори на извънредната икономическа среща на върха в Атина, посветена на съдбата на южната ни съседка. След нея финансовият експерт прогнозира вероятен фалит на Гърция. Дянков е ректор на New Economic School в Москва и сътрудник на института за международна икономика Peterson във Вашингтон.

- Г-н Дянков, след икономическата среща на върха за Гърция на 19 май прогнозирахте, че до две седмици южната ни съседка ще е във фалит. Остават 8 дни. Все още ли смятате, че това ще се случи? И какво означава една държава, и то от ЕС да е във фалит?

- Все повече смятам така. На 5 юни е следващата голяма вноска, която Гърция трябва да преведе на Международния валутен фонд и на други кредитори - над 7 милиарда евро. Миналата седмица финансовият министър Янис Варуфакис обяви, че нямат налична и половината от тази сума. Ако по някакъв начин в следващите дни няма споразумение с Европейската комисия и с МВФ за нови средства към Гърция, те просто са обявили, че няма да платят вноската.

- В последните години обаче често сме чували това от Гърция.

- Да. Но е важно да се каже, че от почти една година Гърция не е получавала нови средства от МВФ и ЕК. Досега имаха пари от втория спасителен пояс през 2012 г., но те вече са на свършване. Така че са в ситуация, в която досега не са били. От седмица гърците вече имат и пример - Украйна. Миналия понеделник тя доста изненадващо за повечето кредитори каза: Щом не искате по някакъв начин да се споразумеем, спираме да плащаме за неопределен период от време. Това де факто също е банкрут.

- В геополитически план какво означава едновременното спиране на плащанията по външния дълг и на Украйна, и на Гърция?

- Първо, това веднага удря по репутацията на Европа. Това означава, че тя не може да се справи. Защото и в Гърция, донякъде и в Украйна, европейски институции са основните кредитори. В единия случай - Гърция, ударът е пряко върху Еврокомисията. В другия - Украйна - върху европейските банкови институции. И въобще към Европейския съюз като група институции, които могат да решават проблеми. Очаквам въпроси каква въобще е външната политика на ЕС. Защото тук не става въпрос само за финансова политика, а и за външна. Фактът, че не може да се стигне до споразумение ще доведе до слабост и в еврото като валута.

- Каква е вашата прогноза за курса долар-евро?

- Знаете, че от началото на годината еврото спадна доста спрямо долара. В последния месец, месец и половина се засили. Почти всички икономически прогнози са за спадане на еврото и достигане на курс 1:1 спрямо долара към края на тази година или началото на 2016-а. Но възможността Гърция да влезе във фалит или в частичен фалит (от време на време правителството говори, че може да не плащат на определени кредитори, но на други да плащат) засилва прогнозите. Частичен фалит обаче няма. В момента, в който спреш да плащаш на някого, юридически си във фалит. Случи ли се това, може да стигнем до паритета на еврото с долара много по-бързо от края на годината.

- Какви са последствията?

- Някои бизнеси, които се занимават с износ, печелят. Но като цяло покупателната способност и на европейците в еврозоната, и в държави като България, които сме свързани с еврото, ще спадне значително.

- Какво трябва да направят хората, ако имат спестявания? Трябва ли да ги обърнат в долари?

- Оказва се, че еврото е сравнително по-слаба валута от долара при все, че доларът също не е в момента кой знае колко стабилен заради лошите резултати на американската икономика от първото тримесечие. Ако забелязвате, в последния месец големите пенсионни фондове в Европа, големи други фондове, започнаха да се прехвърлят значително към долари и да излизат от еврото. Това звучи разумно за българските спестявания за следващите година-две.

- Тоест по-добре е те да бъдат в долари.

- По-добре да са в долари заради възможността еврото като валута да продължи да губи стойност.

- Ако това се случи, какви ще са последствията за България и страните от ЕС?

- Ще продължим да сме в дефлация. Тя е от 19 месеца. Когато валутата си губи стойността, хората първо имат по-малка покупателна способност, по-малко инвестират. Това е валидно и за домакинствата, и за бизнеса. Икономиката продължава да буксува, от което пък и валутата, в случая левът, продължава да бъде по-слаба и се влиза в дефлационна спирала.

- В момента за първи път от няколко години в България беше отчетен 2% ръст на икономиката - някаква малка светлина в тунела. Може ли този ръст да бъде запазен, или случващото се в Гърция, Украйна и Европа ни връща назад?

- Наистина последните 6 години са тежки за Европа. Затова и българската икономика не може много да дръпне. През първото тримесечие, за разлика от Съединените щати, повечето държави от Европа имаха добър растеж. Причината е, че износът тръгва по-добре заради спадащото евро.
Но сега се появява несигурност - и от страна на Украйна, и от страна на Гърция. Те вървят към частичен или пълен фалит. И от това страда банковата система в Европа. Френските, италиански и други европейски банки са си изтеглили парите от Гърция, но Европейската централна банка има много средства там. И от тази несигурност се получава така, че инвестициите като цяло в Европа ще се забавят, от там и в България. Дано се запази този растеж, но ще е по-тежко, според мен, в оставащата част на годината. Не вярвам да стигнем до 2% на годишна база.

- Дадохте 6 съвета на Гърция как да се бори с корупцията. Имате ли очакване, че ще бъдат приложени, дори и не всички.

- Както каза гръцкият финансов министър Варуфакис, ако до дни стигнат частичен или пълен фалит, всички останали задачи отпадат. Защото има само една: как да плащат заплати, пенсии и да се борят със стачки. Това бяха неговите думи. Тогава борбата с корупцията ще остане на заден план в Гърция. Дано не се стига до там. Целта на форума, в който участвах заедно с бившите финансови министри на Унгария, Словакия и други държави, бе да предложим фискални мерки, мерки за увеличаване на събираемостта и противодействие на корупцията. Реших да се фокусирам върху краткосрочни мерки, които за няколко месеца могат да влязат в сила. Но всички - там бяха и други гръцки министри, доста депутати - говореха след презентацията ми това, което споменах: ако се върви към фалит, всичко друго е на заден план.

- Какво се случва в Гърция при фалита й?

- На следващия ден банковата система на Гърция се срива. Това ще бъде първият ефект, ако не си плащат дълга - банковата им система ще спре да работи за дни или за седмици, както стана в Кипър през 2013 г.

- Какъв ще е ефектът върху България и региона?

- Според мен няма да има силен ефект върху България. Темата за възможен гръцки фалит излезе за първи път 2010-2011 г. Тогава и в банковия сектор, и в икономиката бяхме много загрижени за проблеми, които могат да дойдат от Гърция. Имаше много гръцки инвестиции в българската икономика - особено в строителството и туризма. Но вече минаха 4-5 години. За това време в банковия ни сектор се направи доста, за да не може евентуален фалит в Гърци да ни повлияе. Но ще има голям вторичен ефект. Ще пострада целият регион.

- Кои сектори у нас ще бъдат засегнати?

- Ще бъде засегнат туризмът. Това допълнително може да намали възможностите за по-голям икономически ръст тази и следващата година.

- Има ли възможност българското правителство да вземе някакви мерки, за да се предпази от тези негативни ефекти в туризма, строителството?

- Не виждам какво може бързо да се направи. Всъщност това беше идеята на тази среща на върха в Гърция - да проговорим ситуации от близките 15-20 години, където има неочакван фалит, макар че гръцкият не е чак толкова неочакван. Точно затова имаше и хора, които са били бивши гуверньори на централни банки - да опишат как банковата система веднага реагира и временно, поне за няколко дни, спират всички трансфери, плащането на заплати и пенсии и т.н. Какво следва от това. Ние не сме участници в този процес, от страна на България не можем да му влияем. Единственото, което можем да правим, е да повтаряме, да повтаряме и вътре в страната, и особено навън - чрез медиите, на срещи на правителствено ниво, че сме различни като фискална политика от Гърция. Да стане ясно, че банковата ни система е изолирана от гръцките проблеми - нашите банки не държат гръцки публичен дълг, гръцки ценни книжа. И по темата трябва се говори много, защото като настъпи паника, най-близките до проблемните държави винаги страдат и най-много.

- Тоест - в момента сме ситуация на обратно броене. Всички седят и чакат 5 юни - война на нерви.

- За мен това беше най-интересно по време на форума и срещите ми в Гърция. Освен с представители на правителството се видях и с доста парламентаристи от различни политически сили, главно от опозицията. Защото Нова демокрация, знаете, е център-дясно партия, както е и ГЕРБ. Така че с тях просто се познавам по-добре. Висши лидери на партията буквално казват: "Ние също стоим и чакаме какво ще направи това правителство, защото то е много непредсказуемо. Правителството на СИРИЗА постоянно поставя на нокти всичките си партньори в Европа, та дори и вътре в Гърция, и всички сме в ситуация на изчакване какво ще стане."
Все още бях в Гърция, когато Украйна изненадващо обяви, че слага мораториум върху плащанията на външния си дълг. Tова дава доста голям допълнителен стимул на гръцкото правителство да каже: ето, и Украйна го прави по горе-долу уж същите причини, че не вижда достатъчно бонус от кредиторите и партньорите си. Така за гръцкото правителство става малко по-лесно да обясни защо го прави - поне във вътрешнополитически план. В Гърция се наблюдава следният парадокс: От една страна, социологическите проучвания, показват, че 70% от гърците все още подкрепят програмата на това правителство, на СИРИЗА. И над 80% заявяват в същите проучвания, че искат Гърция да остане в еврозоната. Това са две взаимно изключващи неща. Но някак си хората не го виждат и продължават да смятат, че правителството ще успее да убеди европейските си партньори. За голяма част от финансовите министри в еврозоната съм убеден, че няма да направят отстъпка. Те отстъпваха, отстъпваха, няма накъде повече.

- В края на януари заявихте пред "Стандарт", че еврозоната може и без Гърция, че тя вече е готова за това. Все още ли смятате така?

- Да. Днес ситуацията е съвсем различна от тази през 2010-12 г., когато много говорихме какво ще се случи, ако Гърция излезе от еврозоната и че това ще има негативен ефект върху цялата еврозона и върху определени държави - Португалия, Испания, Италия и т.н. Днес се вижда, че дори страни, които в миналото са били твърдо против излизането на Гърция от еврозоната - като Испания и Португалия, сега се изказват най-силно срещу допълнителни облекчения за Атина. Те казват: ние минахме през доста трудности, за да успеем с нашите програми, защо Гърция е единствената, която винаги минава между капките и й се дават допълнителни облекчения. Гърция в момента просто няма приятели в еврозоната - нещо, което не беше така през 2011-2012 г. И затова смятам, че освен ако гърците не намерят някакъв политически обясним вътре в страната начин да приемат условията на еврозоната, вървят към фалит.

- И с обявяването му всъщност следва самоизключване на Гърция от еврозоната.

- Не автоматично, може и да не стане така. Но точно това бяха разговорите в Атина - че веднага следва колапс на финансовата система в страната. В момента доста хора и във Франкфурт, и в Брюксел мислят по това какво следва, ако Гърция спре да плаща. Практиките от други страни показват, че много бързо се сриват първо банковата система, след това престава да работи цялата платежна система. Никой не получава никакви пари и от там вече валутата трябва да се промени по някакъв начин, да се мине към местна валута. Не вярвам да може да се спаси Гърция в еврозоната, ако обяви дори и частичен фалит.

- Гърците са доказали, че мислят и изразяват мислите си чрез стачки и протести, което вие казахте, че не изключвате. Ако се стигне до такава ситуация на фона и на това, което се случва в Македония, очаквате ли политическа нестабилност в региона?

- Не бих казал. И България, и Румъния минахме през трудности в началото на кризата от 2009-2012 г. И в различни степени - Румъния повече, България малко по-малко, икономиката вече се е стабилизирала. И хората виждат, че популистки изказвания и политики няма как да се осъществят. За мен основното заключение от престоя ми в Гърция беше в каква сложност са се поставили лидерите на СИРИЗА. Те са обещавали много и какво ли не, преди да влязат във властта. Обещанията им са неизпълними. Да, известно време работи. Както споменах, близо 70% от хората продължават да подкрепят политиката на сегашното правителство, не разбирайки, че тази политика води към евентуален срив. В момента, в който това стане, много бързо ще се измени политическата ситуация там.

- Как, какви са прогнозите ви?

- Една от интересните прогнози дойде от Лайош Бокрос - бившия финансов министър и гуверньор на централната банка в Унгария. Той припомни сходна ситуация - 1998 г., в Русия. Точно по същия начин тогавашното руско правителство смяташе, че може да се разбере с кредиторите, за да избегне фалит. Не успя. Просто кредиторите не вярваха, че правителството не е корумпирано и може да доведе преговорите до успех. Стигна се до фалит през август 1998 г. Макар че много хора не го свързват, една от най-големите последици на руския фалит тогава беше, че през 1999 г. се появи нов политически лидер - Путин.

- Защо?

- Хората минаха през огромна нестабилност. Буквално за 2-3 часа след обявяването на фалит рублата падна с близо 80%. Нещо подобно може да се очаква и в Гърция. Но резултатът е не само финансова и икономическа нестабилност. В политически план тя избива в търсене на лидери, които са по-авторитарни.

- Гърция има ли своя Путин?

- Зададох този въпрос там. Отговориха, че все още никой не се е определил. Но там има доста партии, включително някои от партиите в парламента, които са или крайно леви, или крайно десни. Общото между тях е, че искат държавата им и в местен, и в международен мащаб да действа с много по-твърда ръка. Което звучи точно както случващото се в Русия от 1998 г. насам.

- Прогнозата ви за отношенията САЩ-Русия? Познавате добре и икономиките, и политиките на двете държави.

- САЩ и Русия някак си се нуждаят една от друга. Особено тази седмици, когато гледаме ставащото в Гърция и Украйна. Но най-притеснителното в международен план са успехите, за съжаление, на ислямските фундаменталисти в Близкия изток. Светът може да се справи с тази заплаха само ако и Съединените щати, и Европейският съюз, и Русия работят заедно. Това все повече се разбира, затова в последните две седмици няколко високопоставени американски дипломати бяха в Русия. Вървят преговори, едва ли в следващите седмици и месеци ще се получи нещо като намаляване на санкциите, но разговорите бързо се ускориха много повече, отколкото за изминалата близо година. Международната политическа ситуация, особено в Близкия изток, налага решението за там да е общо. Иначе става тежко.

- Да разбирам ли, че прогнозирате скорошно отпадане на санкциите срещу Русия?

- Държавният секретар Кери последно беше в Русия преди седмица. И тогава каза, че ако Минското споразумение се изпълнява по начина, по който изглежда върви, може да се мисли за намаляване на санкциите от началото на следващата година. Но това според мен е продиктувано не толкова от Украйна, а от настъплението на ислямския фундаментализъм. Смятам, че от началото на следващата година може да се мисли, ако, разбира се, няма допълнителни проблеми в Украйна, за някакво разбирателство между Съединените щати, Европейския съюз и Русия.

- Прогнозата ви за цената на петрола?

- До 2-3 месеца ще отиде и ще се задържи някъде около 70 долара на барел. Има много прогнози как цената продължи да пада до 40-45 долара. Но в тези прогнози не се отчитат проблемите в Близкия изток.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай