Депутатът от ГЕРБ генерал Константин Попов е председател на комисията по отбрана в Народното събрание. Роден е в София на 28 август 1961 г. Във военната си кариера е преминал от младши пилот в изтребителна ескадрила до командир на Военновъздушните сили и заместник-началник и началник на отбраната. Пилотирал е самолети Л-29, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-29. Той е сред първите висши български офицери, работили в щабове на НАТО. В периода 2005-2006 г. е началник на щаба на Центъра на алианса за съвместната подготовка на силите към Съюзното командване по трансформацията в Бидгошч, Полша. В периода 2006-2008 г. е заместник-началник на щаба на военновъздушния компонент „Юг" на НATO в Измир, Турция.
- Генерал Попов, може ли държавата да задели нужните пари, за да имаме модерна и силна армия ?
- Според утвърдения от правителството план за увеличаване разходите за отбрана в бюджета до 2 % от БВП през 2024 г. през тази и следващите шест години в армията ни ще бъдат инвестирани над 15,5 млрд. лева. Това е много положителна стъпка, защото отбраната е специфична сфера, където дългосрочната визия за развитие трябва да бъде заложена, но и финансово осигурена. При този предвиден ресурс много по-ясно могат да се определят и приоритетите. Модернизацията е важна, но също така трябва да се погледне и за личния състав – кариерното му развитие, осигуряване, попълване. Сега военното ръководство трябва да предложи варианти на министъра, за да може той и политическото ръководство на държавата да вземат адекватно решение.
- От трите големи проекта за модернизация на армията - самолети, кораби и бойни машини, кой е приоритетен ?
- Моето мнение, че те трябва да се развиват комплексно и синхронизирано. Разбира се, единият проект може да избърза за известно време, но те трябва идейно да се развиват заедно. Не може да развиваш само един вид въоръжение, а другият да го оставиш в миналия век. Така просто няма да работят и трите. В бюджета за тази година са предвидени близо 400 милиона лева специално за проектите за модернизация на сухопътни войски, на военновъздушните сили, военноморските сили, поддръжката на МиГ-29.
За голямо съжаление сделката за придобиването на двата военни патрулни кораба, която беше на финалната права, пропадна след като фирмата, спечелила конкурса се отказа. Но процесите за превъоръжаване на армията са дългосрочни и много трудни. Донякъде в наше извинение, като бивш началник на отбраната, мога да кажа, че ние след Десети ноември не сме имали такива големи сделки за бойна техника.
- Изборът на нов самолет за бойната авиация се върна на изходна точка. В какви срокове може да очакваме да станат ясни новите оферти ?
- Временната парламентарна комисия набеляза мерките, които, дебело искам да подчертая, са приети от Народното събрание. "За" гласуваха 127 народни представители. Против бяха единствено колегите от БСП. Разписаното в мерките е да бъдат разработени и изпратени нови покани, да се получат отговори, да се извърши нова оценка и нов избор, като бъде разширен обхвата и се включи и ново произведен самолет. Винаги съм подчертавал, че трябва да се работи по-бързо, но това не е толкова лесно. Въпреки това очаквам до средата на 2018 г. да са получени офертите и дори министерството на отбраната да предложи на правителството какъв е изборът. Очевидно е желанието и на военните експерти, и на политическото ръководство, да се закупи нов самолет.
- Техническите данни или геополитическите аргументи трябва да са решаващи при избора на самолет ?
- Най-елементарен отговор е и двете, но все пак окончателното решение се взема от политиците. А те трябва да се съобразят с геополитическата обстановка. Много е добро извинението: "Военните ми казаха и затова така направих". Политиците обаче трябва да имат предвид в какъв военен съюз членуваме. Защото това не са самолети само за мирно време, те са предвидени да ги ползваме във война. Затова трябва да се съобразяваме с нашите съюзници от НАТО. Ако изберем самолет от държава, която не е член на алианса, ние трябва да имаме категоричното уверение на тази страна, че нашата авиация няма да бъде изоставена в критичен момент.
- Ниските заплати ли са основната причина за незаетите близо 5 000 щата в армията ?
- Сегашното правителство официално обяви като приоритет осигуряването на личния състав. Бяха осигурени допълнително над 100 млн. лева за увеличаване на заплатите. Планира се за 2018 г. да бъдат назначени 1300 войници допълнително. С така заложения бюджет тази тенденция ще продължи и следващата година. Но въпросът е не само в заплащането, а и в условията на работа. Правителството отпусна доста пари за подобряване на материалната база. За военнослужещия е важно да има и възможност за кариерно развитие. Сериозни стъпки в тази насока бяха направени през 2016 г. с промени в закона за отбраната и въоръжените сили. Сега един сержант може за година и половина да завърши Националния военен университет и да стане офицер. Вече има възможност, ако си бил на военна служба и си се пенсионирал, но имаш още възможност да служиш, да се върнеш. Проблемът с личния състав не е толкова в липсата на определено количество бройки, а че има сфери, в които няма откъде да вземеш хора и няма как да ги подготвиш за 1-2 години. Да, ще попълниш недокомплекта войници, но не можеш да изградиш един офицер за година-две. Затова въпросът е много комплексен.
- Как гледате на идеята за въвеждане на доброволна военна служба, предлагана от "Обединените патриоти" и лично от военния министър ?
- Като военен човек няма как да съм против тази идея, тя има своите плюсове. Но трябва да се оцени какво искаме да постигнем с нея, както и какво ще ни коства като бюджет. Дали 50% от младите хора трябва да преминат през тази доброволна служба или тя ще обхване по-малко хора. Като цяло трябва да се прецени и доколко идеята е постижима. Добре, ще направим някакви центрове за подготовка, но дали хората от Смолян ще искат да дойдат в Плевен, за да се обучават за 3-6 месеца. Аз не споделям чак толкова оптимизма на министър Каракачанов, предполагам, че и той си дава реална представа, че това не е лесно, но като цяло идеята е добра. Професионалната армия обаче трябва да бъде приоритет. Не може да осигурим доброволната служба, а в това време кадровият войник, сержант и офицер да тънат в мизерия.
- Като бивш командир на ВВС какво е вашето обяснение за последния инцидент с единствения летящ "Спартан" ?
- Най-вероятно става дума за грешка на пилота. Случва се, част от живота е. Важното е да се направят правилните изводи и поуки, но без да стресират пилотите.
- Защо се стигна до перипетиите с ремонта на руските МиГ-29 ? Има ли риск да се повтори случаят с пилотите от Граф Игнатиево, които обявиха, че не са подготвени да летят ?
- Наличните самолети МиГ-29 на ВВС трябва да се поддържат, а на пилотите трябва да бъде осигурена достатъчна летателна подготовка. Но за съжаление се случи това несключване на договора за МиГ-29. Според мен това е една обеца на ухото на Министерството на отбраната, че не бива да се решават нещата в последния момент.
Трябва своевременно да се планират и правят процедурите. Това е моят призив към колегите от МО и щаба на отбраната. Пилотите ще се достатъчно мотивирани, когато имат достатъчно летателни часове. В момента това не е факт и точно там трябва да бъдат насочени усилията. През 2016 г. премиерът Борисов осигури достатъчно много пари и бяха сключени договори за близо 70 милиона лева за МиГ-29.
Само подписване на договори за двигатели и резервни части обаче не е достатъчно, те трябва да са добре изпипани, за да се изпълняват навреме и качествено. Едно болтче да липсва и самолетът не може да излети. А когато няма стабилност и последователност, тогава се допускат инциденти. Когато летателната подготовка е стабилна, рискът намалява. Понякога това не го дооценяваме.
- България има ли приоритети по линия на общата европейска отбрана, на които ще акцентира по време на българското председателство на Съвета на ЕС ?
- Общата европейска отбрана стана една от важните теми в Европейския съюз. Колкото повече се говори за отбрана на ЕС, толкова повече се говори за единство на съюза. И това много добре съвпада с мотото на нашето председателство "Съединението прави силата".
Всеки е много чувствителен по въпроса за отбраната и всеки има своите национални интереси, които брани със зъби и нокти.
В ролята на председател на Съвета на ЕС трябва да бъдем достатъчно диалогични, защото трябва да търсим консенсуса между 27 държави.
На 16 и 17 февруари в София ще се проведе Интерпарламентарната конференция по въпросите за общата външна политика и политиката по сигурност и отбрана. Ще присъстват по шест народни представители от 27-те европейски държави на ЕС, 16 парламентаристи от Европейския парламент, парламентаристи от приятелски и партньорски държави. Така че, ние ще имаме над 200 парламентаристи тук, едно малко интернационално Народно събрание и всъщност ще обсъждаме визията за развитие на европейската отбрана и сигурност на външната политика. Сред гостите ще бъде и госпожа Федерика Могерини, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в ЕС, с която аз вече имах среща.
В София ще обсъждаме какъв би трябвало да бъде бюджета за европейска отбрана, от къде ще се вземат тези средства, за сметка на кое, какво искаме да постигнем, по какъв сценарий да се развива Европа. Тук става въпрос за увеличаване на бойните способности, по-какъв начин ще използваме бойните групи на ЕС, какво ще припокриваме с НАТО.
- Може ли ЕС да има отбранителна политика, която да се разминава с тази на НАТО ?
- ЕС без НАТО не може. Желанието е да се допълват. Където НАТО няма достатъчно възможности и сили, там да се включат отбранителните способности на ЕС. Отбранителната политика трябва да е част от глобалната стратегия на ЕС. А в нея е заложено много тясно развитие на взаимоотношенията с НАТО. Няма как да има сериозен конфликт и ЕС да каже: "Край, на нас НАТО не ни трябва". Това е невъзможно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
