Дискусията трябва ли България да е част от еврозоната и кога тече отдавна. С различен интезитет. Ту се превръща в приоритет за политиците, ту се бие спирачка.
Крачката е голяма се иска политически кураж за нея. Иска и много работа – да се обясни на хората защо трябва да сме част от клуба. Да се разсеят страховете – какво ще се случи с доходите, с цените, с инфлацията, с лихвите по кредитите, с банките... Общественият разговор по същество сякаш още не е започнал, но без политически кураж има риск да изпуснем момента за първата крачка – място в "чакалнята" на Европейския валутен съюз. Защо моментът е СЕГА? Кои са икономическите плюсове от влизане в еврозоната и боледуваме ли вече от "болестта" на по-малките икономики в нея, но без да имаме достъп до "лечение"?
Цел № 1 на Европредседателството
Първата стъпка е България най-после да кандидатства за механизма ERM 2 – или така наречената "чакалня". Според регламента на Еврозоната всяка страна, която иска да приеме еврото, трябва да постои в предверието минимум 2 години. В този период икономическите плюсове, които ще дойдат с еврото, няма да се случат. Но ако не кандидатстваме – те няма да се случат никога.
Аз бих използвал момента и активно призовавам правителството, с оглед на председателството на Европейския съвет, което предстои, да кандидатстваме за механизма ЕRM 2. Успехът на Председателството на България на Европейския съвет се състои само в тази точка – дали правителството ще посмее да кандидатства за чакалнята или не. Ако не - за мен председателството ни ще е неуспех, каквото и друго да постигнем. Защото всичко друго можем да направим и в други периоди. Ако да – това значи, че управлението има кураж и иска да влезем на първа скорост на Европа.
Защо сега?
Кураж да кандидатстваме в ERM 2 е нужен в две посоки – вътрешнополитически и външополитически. Първо, във всички държави, които тръгват към Еврозоната – наблюдавал съм ситуацията със Словакия, Естония, занимавал съм се с Литва - правителството за период от близо година трябва да фокусира изявите и комуникацията си в това да обясни какви са възможните позити и негативи от приемането на еврото. За България съм убеден, че плюсовете са несравнимо повече, а минуси на практика няма, но има хора, в това число и напълно разумни хора, които се притесняват например от рязко повишена инфлация. Която може да се случи, ако държавата влиза в еврозоната при плаващ курс, но не и ако е във валутен борд.
Във всички страни преди кандидатстване за Еврозоната, социологията показва, че около 60-65% от населението вярва, че еврото ще отрази лошо на доходите и цените. Каквито и да са конкретните числа от изследвания в България, но едва ли ще е голяма разликата.
Външнополитическият кураж обаче е още по-ключов. България е пробвала досега 3 пъти да води неформални разговори за влизане в чакалнята на еврозоната. Първият път това се случва през 2008 г., когато финансов министър е Пламен Орешарски. Точно преди финасовата криза и преди изборите 2009 г. Тогава България имаше добри финансови резултати, бюджетът беше на плюс, намаляваха задълженията на държавата и моментът беше добър. Но точно в периода, когато министър Орешарски правилно бе започнал неформални разговори с Европейската централна банка и страните от Еврозоната, ни спряха еврофондовете. Тоест. ЕК и ЕЦБ ни казаха, че трябва да изчакаме ново правителство.
През 2009 г. аз влязох в Министерството на финансите и още през есента - тъй като имаше добра подготовка от предшественика ми - тръгнах на обиколка – финансов министър по финансов министър, за да сондирам какво е отношението към България и да продължим започнатото. "За" приемане на дадена страна в чакалнята на Еврозоната гласуват страните в нея и гуверньорите на централните им банки. Тогава от една страна ние имахме добри финансови резултати и покривахме критериите, кризата вече беше започнала да се отразява на макроикономиката, но финансово и фискалко стояхме много добре. Но... в началото на 2010 г. падна Гърция. И разговорът нямаше как да се продължи.
В края на 2012 - началото на 2013 година, когато ситуацията в Гърция бе вече овладяна, Европа и ние бяхме започнали да се измъкваме от кризата, растежът у нас беше около 2%, решихме да пробваме пак да водим разговори с ЕЦБ. Вече имахме доста повече опит, Естония току що се беше присъединила и потърсихме съвет. Оттам ни казаха - ЕЦБ е консервативна, едва ли ще спре някога да е скептична за присъединяване на икономики от Централна и Източна Европа, защото са твърде малки, за да имат положителен ефект върху Еврозоната, а пък крият рискове. И единственият шанс е правителството да реши, БНБ да попълни апликацията от 3 страници и да кандидатства. Това може да стане в рамките на един ден. За чакалнята на Еврозоната има няколко критерия, които България покрива отдавна - единственото изключение бе през 2014 г. заради КТБ, но според критериите кандидатът за ЕRM 2 трябва да отговаря на финансовите и икономически параметри в последните две години.
Тоест – и по този показател моментът е сега. И всичко е въпрос на кураж - решаваш и кандидатстваш – въпреки че в неформални разговори ЕЦБ може да е скептична и да призовава да се чака. Това са ми го казвали и финансовите министри на Словакия, на Литва, Естония и Латвия, които минаха вече по този път.
Мисля, че премиерът Борисов има този кураж, надявам се да го покаже и по време на Председателството ни. Ключови са и разговорите с лидерите от Еврозоната. Процесът би трябвало да е формален – изпълнявате ли тези критерии? Да, Да, Да. На следващо заседание на финансовите министри се съгласяват и готово. Идеята е проста - не е да питаме дали да кандидатстваме или не. А просто да уведомим ЕЦБ и Европейската комисия:
"От 1 януари 2018 поемаме председателството на Съвета на ЕС, тогава ще видите и кандидатурата ни за ЕRM 2 в Европейската комисия, надяваме се на отговорно решение". Моментът е подходящ не само заради Председателството. Дори Брекзит ни помага – и ЕС, и конкретно Еврозоната са притиснати да покажат, че все още са нещо желано. А ние искаме в Европа на първа скорост.
Когато сме направили първата крачка – да видим какво ни чака в Еврозоната?
Първият голям страх - "помощ, инфлация"
Една от основните теми преди влизане в Еврозоната във всяка присъединяваща е страна е ще се повиши ми рязко инфрацията, оттам – ще се вдигнат ли цените и ще падне ли стандартът на живот.
Действително в някои държави след влизането в Еврозоната се получава такъв еднократен ефект – повишение на инфлацията. Причината е, че при прехвърляне на цените от местната валута в евро значение има курсът, при който това се прави, а и има увеличение в рамките на "закръгляването" към по-голямото число – тоест ако нещо струва 1,70, щом се пресметне цената от местна валута според курса на еврото, то в евро цената обикновено става 2. Противниците на влизането в Еврозоната изтъкват това като голяма тема и аргумент защо не бива да бързаме.
Само че има разлики между държавите, които влизат в Еврозоната при плаващ валутен курс и тези, които влизат в условията на действащ валутен борд – като България. Какво значи това?
Словакия и Словения влязоха в Еврозоната в условия на плаващ валутен курс, докато Балтийските републики - Латвия, Естония и Литва – в условия на валутен борд, поддържан за сходен като в България – около 20 години. Тази разлика е важна. Ако си в условия свободен валутен курс – получаваш курса на еврото съм местната валута в деня на присъединяване към Еврозоната. Съответно - оттам всички търговци и банки започват да "закръгляват" цените си към по-голямото цяло число.
Страни във валутен борд обаче влизат в Еврозоната на курса спрямо еврото, който е обявен в самото начало – в нашия случай през 1997 г. При тези услония няма как да има ефект "инфлация" в голям размер, защото отдавна цените – на стоки, услуги, банкови кредитити са на цени, съобразени с курса на еврото, който няма да се промени. И той е около 1,96 за евро.
Разбира се, може да има лек ръст на инфлацията – в рамките на 1-2%, когато се закръглява от 1, 96 – какъвто е курсът, на 2. Това обаче не е нещо, което ще се отрази зле на икономиката. Дори обратното - в последните години в България има по-скоро слаба дефлация, така една малка, здравословна инфлация от 1-2% може да се окаже добра за приходите – при такава инфлация се увеличават с малко заплати и пенсии.
(Следва утре)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
