20:50 ч.

18.12.17

6 мин.

0

17

0

Бързо в еврозоната, ако искаме първа скорост в ЕС

от Симеон Дянков, бивш финансов министър |

Бързо в еврозоната, ако искаме първа скорост в ЕС

Дискусията трябва ли България да е част от еврозоната и кога тече отдавна. С различен интезитет. Ту се превръща в приоритет за политиците, ту се бие спирачка.


Крачката е голяма се иска политически кураж за нея. Иска и много работа – да се обясни на хората защо трябва да сме част от клуба. Да се разсеят страховете – какво ще се случи с доходите, с цените, с инфлацията, с лихвите по кредитите, с банките... Общественият разговор по същество сякаш още не е започнал, но без политически кураж има риск да изпуснем момента за първата крачка – място в "чакалнята" на Европейския валутен съюз. Защо моментът е СЕГА? Кои са икономическите плюсове от влизане в еврозоната и боледуваме ли вече от "болестта" на по-малките икономики в нея, но без да имаме достъп до "лечение"?


Цел № 1 на Европредседателството


Първата стъпка е България най-после да кандидатства за механизма ERM 2 – или така наречената "чакалня". Според регламента на Еврозоната всяка страна, която иска да приеме еврото, трябва да постои в предверието минимум 2 години. В този период икономическите плюсове, които ще дойдат с еврото, няма да се случат. Но ако не кандидатстваме – те няма да се случат никога.


Аз бих използвал момента и активно призовавам правителството, с оглед на председателството на Европейския съвет, което предстои, да кандидатстваме за механизма ЕRM 2. Успехът на Председателството на България на Европейския съвет се състои само в тази точка – дали правителството ще посмее да кандидатства за чакалнята или не. Ако не - за мен председателството ни ще е неуспех, каквото и друго да постигнем. Защото всичко друго можем да направим и в други периоди. Ако да – това значи, че управлението има кураж и иска да влезем на първа скорост на Европа.


Защо сега?


Кураж да кандидатстваме в ERM 2 е нужен в две посоки – вътрешнополитически и външополитически. Първо, във всички държави, които тръгват към Еврозоната – наблюдавал съм ситуацията със Словакия, Естония, занимавал съм се с Литва - правителството за период от близо година трябва да фокусира изявите и комуникацията си в това да обясни какви са възможните позити и негативи от приемането на еврото. За България съм убеден, че плюсовете са несравнимо повече, а минуси на практика няма, но има хора, в това число и напълно разумни хора, които се притесняват например от рязко повишена инфлация. Която може да се случи, ако държавата влиза в еврозоната при плаващ курс, но не и ако е във валутен борд.


Във всички страни преди кандидатстване за Еврозоната, социологията показва, че около 60-65% от населението вярва, че еврото ще отрази лошо на доходите и цените. Каквито и да са конкретните числа от изследвания в България, но едва ли ще е голяма разликата.


Външнополитическият кураж обаче е още по-ключов. България е пробвала досега 3 пъти да води неформални разговори за влизане в чакалнята на еврозоната. Първият път това се случва през 2008 г., когато финансов министър е Пламен Орешарски. Точно преди финасовата криза и преди изборите 2009 г. Тогава България имаше добри финансови резултати, бюджетът беше на плюс, намаляваха задълженията на държавата и моментът беше добър. Но точно в периода, когато министър Орешарски правилно бе започнал неформални разговори с Европейската централна банка и страните от Еврозоната, ни спряха еврофондовете. Тоест. ЕК и ЕЦБ ни казаха, че трябва да изчакаме ново правителство.


През 2009 г. аз влязох в Министерството на финансите и още през есента - тъй като имаше добра подготовка от предшественика ми - тръгнах на обиколка – финансов министър по финансов министър, за да сондирам какво е отношението към България и да продължим започнатото. "За" приемане на дадена страна в чакалнята на Еврозоната гласуват страните в нея и гуверньорите на централните им банки. Тогава от една страна ние имахме добри финансови резултати и покривахме критериите, кризата вече беше започнала да се отразява на макроикономиката, но финансово и фискалко стояхме много добре. Но... в началото на 2010 г. падна Гърция. И разговорът нямаше как да се продължи.


В края на 2012 - началото на 2013 година, когато ситуацията в Гърция бе вече овладяна, Европа и ние бяхме започнали да се измъкваме от кризата, растежът у нас беше около 2%, решихме да пробваме пак да водим разговори с ЕЦБ. Вече имахме доста повече опит, Естония току що се беше присъединила и потърсихме съвет. Оттам ни казаха - ЕЦБ е консервативна, едва ли ще спре някога да е скептична за присъединяване на икономики от Централна и Източна Европа, защото са твърде малки, за да имат положителен ефект върху Еврозоната, а пък крият рискове. И единственият шанс е правителството да реши, БНБ да попълни апликацията от 3 страници и да кандидатства. Това може да стане в рамките на един ден. За чакалнята на Еврозоната има няколко критерия, които България покрива отдавна - единственото изключение бе през 2014 г. заради КТБ, но според критериите кандидатът за ЕRM 2 трябва да отговаря на финансовите и икономически параметри в последните две години.
Тоест – и по този показател моментът е сега. И всичко е въпрос на кураж - решаваш и кандидатстваш – въпреки че в неформални разговори ЕЦБ може да е скептична и да призовава да се чака. Това са ми го казвали и финансовите министри на Словакия, на Литва, Естония и Латвия, които минаха вече по този път.


Мисля, че премиерът Борисов има този кураж, надявам се да го покаже и по време на Председателството ни. Ключови са и разговорите с лидерите от Еврозоната. Процесът би трябвало да е формален – изпълнявате ли тези критерии? Да, Да, Да. На следващо заседание на финансовите министри се съгласяват и готово. Идеята е проста - не е да питаме дали да кандидатстваме или не. А просто да уведомим ЕЦБ и Европейската комисия:
"От 1 януари 2018 поемаме председателството на Съвета на ЕС, тогава ще видите и кандидатурата ни за ЕRM 2 в Европейската комисия, надяваме се на отговорно решение". Моментът е подходящ не само заради Председателството. Дори Брекзит ни помага – и ЕС, и конкретно Еврозоната са притиснати да покажат, че все още са нещо желано. А ние искаме в Европа на първа скорост.


Когато сме направили първата крачка – да видим какво ни чака в Еврозоната?


Първият голям страх - "помощ, инфлация"


Една от основните теми преди влизане в Еврозоната във всяка присъединяваща е страна е ще се повиши ми рязко инфрацията, оттам – ще се вдигнат ли цените и ще падне ли стандартът на живот.


Действително в някои държави след влизането в Еврозоната се получава такъв еднократен ефект – повишение на инфлацията. Причината е, че при прехвърляне на цените от местната валута в евро значение има курсът, при който това се прави, а и има увеличение в рамките на "закръгляването" към по-голямото число – тоест ако нещо струва 1,70, щом се пресметне цената от местна валута според курса на еврото, то в евро цената обикновено става 2. Противниците на влизането в Еврозоната изтъкват това като голяма тема и аргумент защо не бива да бързаме.


Само че има разлики между държавите, които влизат в Еврозоната при плаващ валутен курс и тези, които влизат в условията на действащ валутен борд – като България. Какво значи това?


Словакия и Словения влязоха в Еврозоната в условия на плаващ валутен курс, докато Балтийските републики - Латвия, Естония и Литва – в условия на валутен борд, поддържан за сходен като в България – около 20 години. Тази разлика е важна. Ако си в условия свободен валутен курс – получаваш курса на еврото съм местната валута в деня на присъединяване към Еврозоната. Съответно - оттам всички търговци и банки започват да "закръгляват" цените си към по-голямото цяло число.


Страни във валутен борд обаче влизат в Еврозоната на курса спрямо еврото, който е обявен в самото начало – в нашия случай през 1997 г. При тези услония няма как да има ефект "инфлация" в голям размер, защото отдавна цените – на стоки, услуги, банкови кредитити са на цени, съобразени с курса на еврото, който няма да се промени. И той е около 1,96 за евро.


Разбира се, може да има лек ръст на инфлацията – в рамките на 1-2%, когато се закръглява от 1, 96 – какъвто е курсът, на 2. Това обаче не е нещо, което ще се отрази зле на икономиката. Дори обратното - в последните години в България има по-скоро слаба дефлация, така една малка, здравословна инфлация от 1-2% може да се окаже добра за приходите – при такава инфлация се увеличават с малко заплати и пенсии.


(Следва утре)


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 13:04 · 29.04.2018
МОНЕТАРНИТЕ МАТРИЦИ /Глобален Монетаризъм/
http://sfera.zonebg.com/monmats.pdf
Потребител · 12:45 · 30.12.2017
на практика ПРАКТИЧНИТЕ сърби са си в еврозоната защото еврото си върви наравно и с бгл лева докато тук ще зягубят сарафите и крадците които крият мииони в левове дето няма как да обърнат а какво ще загуби българина когато горивото стане 1 евро а не 2 лева както е в португалия и гърция нищо няма да загуби ще загубят сарафите и шаратаните българите едва кютат от заплата до запата
Потребител · 10:09 · 20.12.2017
Не те ли е срам да даваш мнения за България! Даваше акъл как да бъде ограбван българският народ и въвеждаше всякакви небивали данъци които УЖ щяхте да махате после. Взе торба с пари и си би камшика!!!! Я къл и по- далече от БГ!!!!!
Потребител · 10:15 · 20.12.2017
@Потребител @Потребител
Потребител · 16:00 · 19.12.2017
истината е че на бабите ще им вземат парите дето ги хвърлят от балконите а крадците и фалшификаторите ще ги гонят много здраво а който си няма пак ще си няма но има и положителна страна всички ще пипнат европейска валута ще бъде по лесна и търговията няма да се обират чужденците хората ще започнат реално да се сравняват със западна европа
Потребител · 15:50 · 19.12.2017
Животът показа, чe трябва да сe прави точно обратното на това за коeто говори този "корифeи на икономиката". Скриитe го наи- послe. Станахмe за срам заради нeго.
Интeрeсът ми e друг · 14:07 · 19.12.2017
Празни мисли на eдно празно същeство
СБанка · 13:45 · 19.12.2017
Луд умора няма, е казал българският народ......
Потребител · 13:00 · 19.12.2017
На баба Ви, хвърчилото
Потребител · 09:00 · 19.12.2017
Симеончо, много си грозен,за да ти повярвам.Направен си от пикня,а не от сперма.
Потребител · 02:48 · 19.12.2017
Мишка проклета не лажете народа,след това няма да има и постна пица.ще ни ликвидирате като нация
Потребител · 02:34 · 19.12.2017
Пак да могат да откраднат парите на бедният народ.Защо Англия преди Брекзит не си смени валутата?Да не говорят за гърците — да видят какви доходи имат,а нашите пенсионери ще живеят със 100€,и цени на стоките като в Европа.Бедният ни народец докога ще го управляват некадърници ?
Потребител · 02:33 · 19.12.2017
Пак да могат да откраднат парите на бедният народ.Защо Англия преди Брекзит не си смени валутата?Да не говорят за гърците — да видят какви доходи имат,а нашите пенсионери ще живеят със 100€,и цени на стоките като в Европа.Бедният ни народец докога ще го управляват некадърници ?
Шванц · 00:08 · 19.12.2017
За пореден път се убеждавам че алаброса нищо не разбира от икономика. Първо! Когато всички страни от ЕС бяха с дефицит само ние тръгнахме да спазваме правилата! Икономиката отдавна не е дебитна, а кредитна и сега говори глупости. Еврото е прекалено силна валута за бедната ни страна. Ще се окаже ефектът като при гърците. Главчо да ми обясни къде е учил и работил ли е в реалната икономика. Да пишеш доклад е далеч от дайли бизнеса. Икономиката на Италия и Испания се срина заради еврото
Потребител · 23:55 · 18.12.2017
нe ти вярвам - икономоичeскитe ти "програми" ни тикат към икономичeскяа зависимост
Потребител · 22:56 · 18.12.2017
Този говори глупости.
Потребител · 21:33 · 18.12.2017
Мръсeн гнусeн чифут,махни сe оттук,мястото ти e в затвора
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент