Геополитическото разположение на нашата държава и, което е по-важно, нейните неизброими природни богатства, служат вярно на нашия народ. Но едновременно с това предимство за Азербайджан, те го превърнаха в обект, който привлече погледите на световните държави. И тези погледи, меко казано, в действителност бяха невинаги добри. Нашата "вина" не е в "дефицита на демокрация" или "нарушаването на човешките права", а... в независимия ни курс, от който не искаме да се отбиваме, и в нашите земи, които не искаме да делим с никого.
В разузнавателните центрове на някои влиятелни в света държави са разработени поразяващи със своя цинизъм методи за установяването на контрол върху суверенните нации с помощта на многоходови комбинации. Всичко започва с внедряването в страните-жертви на "троянски коне" в качеството им на пета колона, създаването в тях под предлог на „институционизиране на гражданското общество" на редица управлявани неправителствени организации, които се финансират чрез много подставени посреднически организации, а също така, масово информационно осигуряване чрез контролируеми както в страната, така и в чужбина средства за масова информация. И накрая, крайният етап е избори, на пръв поглед демократични, но зад тях е скрит същият онзи старателно контролиран отвън бекграунд, който прави резултата на изборите почти предрешен.
Когато вместо желания резултат по една или друга причина се получава "whoops", изборите веднага се обявяват за "фалшифицирани" и се преминава към план "Б" – оранжевата революция. Свалянето на Милошевич, Шеварнадзе, Янукович, проваленият опит на опозицията през октомври 2003 г. в Азербайджан – всичко това е един и същ сценарий, разработен в разузнавателните центрове на САЩ. В случай на неуспех, в джоба е скрит сирийски сценарий, който по-рано бе изпробван в Либия, и където днес върху руините на някога спокойна и богата страна процъфтява "демокрацията".
Броят на сценариите е голям, но целта е една – установяване на контрол върху държавата и нейните богатства и преразпределение на собствеността и сферите на влияние. Последното, за което се замислят авторите на тези сценарии, са човешките съдби. Хуманитарната катастрофа в Сирия е ярък пример на това. А каква "голяма" работа вършат, нали – спасяват сирийския народ от "тиранина" Башар Асад с цената на живота на милиони граждани! Не струва ли тази неочаквана и непоискана услуга много скъпо на сирийците?
Точно в този и по никакъв начин в някакъв друг контекст трябва да разглеждаме поредния опит на западните специални служби да оклеветят ръководството на Азербайджан чрез публикациите в издания "The Guardian", "The Washington Post" и други съмнителни материали, които се опитват да представят като "сензация". Това са звена на една и съща верига, в чийто край авторите на сценария са замислили разграбването на азербайджанския народ и присвояване на неговите природни богатства под предлог на "демократизация" и "осигуряване на човешките права". Както виждаме, в Либия вече са "построили" демокрацията, а народът е „спасен" от „тиранина" Кадафи. А това, че в процеса на "демократизация" се наложи "между другото" да се прегледат нефтените споразумения и да се преразпределят богатствата, това сякаш са "съпътстващи дребни неща". Не са дошли за това, а с блага цел – "да освободят народ от диктатора".
При това едва ли всички тези западни "критици", загрижени от задържането в Азербайджан на няколко лица, които не плащат данъци за получените от тях грантове, си спомнят за потъпканите права на милион бежанци. За хората, чиито права също са нарушени! Те повече се тревожат за представителите на петата колона, които те за по-голяма важност наричат "правозащитници" и "разследващи журналисти". А когато заради едно или друго нарушение на законите се оказват в затвора, чуждестранните инвестори, вложили в тях големи суми, незабавно се застъпват за тях и разгласяват във всички средства за масова информация за "гонения на журналистите" и "нарушаване на човешките права". Но всъщност нито Хадиджа Исмаилова, нито Емин Милли, нито Расул Джафаров, нито двойката Юнус, нито десетки други никога не са били нито правозащитници, нито разследващи журналисти в пълния смисъл на думата. Трудно е да се повярва, че те самостоятелно са получили достъп до секретните архиви, банковите системи, че са преровили стотици файлове и самостоятелно са създали досие на ръководителя на държавата, че те са направили това, с което всъщност се занимават истински "журналисти-разузнавачи". Подозирам, че дори самият OCCRP (Проект за докладване на организираната престъпност и корупцията) не се занимава с това. Вместо тях работата я правят разузнавателните центрове, които после им я поднасят готова и дават командата за удар. А те го публикуват от свое име и истински вярват, че всичко това е истина и че вършат голяма работа, като "изобличават" корумпираните чиновници.
А схемата е доста лесна. Държавният департамент на САЩ или Брюксел решават, че е настъпило време да получат от Азербайджан една или друга отстъпка (например, дял в нефтения консорциум, този или онзи маршрут на тръбопровода, положително или отрицателно гласуване в ООН, прекалено сближаване или дистанциране от тези или онези регионални сили и т. н.). Баку, разбира се, няма да направи това заради своите национални интереси. Когато предварителното сондиране по пътя на дипломацията дава отрицателен резултат, разузнаването получава команда да събере компромат и да създаде досие за ръководителя на държавата.
Не се съмнявам, че подобни досиета има почти за всички ръководители на страните по света, включително за още неродени президенти и крале. Ако няма сигурни факти или фактите не са достатъчни за дискредитиране, тогава трябва да се фантазира. Когато папката е готова, материалите чрез десетки посреднически организации (за да заличат следите) се оказват на масата на марионетките на OCCRP (Проект за докладване на организираната престъпност и корупцията), които или ги предават по-нататък на хадиджи, така че за доверчивите хора всичко да изглежда така, сякаш самите азерабайджански "активисти" са направили разследване. Или, като в сегашния случай, за да не излагат на опасност новите хадиджи, материалите се публикуват от името на самия OCCRP.
И какво странно има в това, че държавата харчи бюджетните средства за положителен пиар? Нима самият Запад не отделя бюджетни средства за поддържане на положителния имидж, включително и с помощта на тези или други схеми, свързани с отделни политици в други държави? Кой днес не се занимава с промоция? Може би САЩ и ЕС са оставили нещата да се развиват от само себе си? И при кого това става безплатно? При никого! PR винаги предполага разходи, при това не малки. Никой не трябва да се срамува от това, което трябва да се прави открито и прозрачно.
Няма съмнение, че в парламентите на почти всички държави по света има поне един или няколко депутата, които срещу възнаграждение в една или друга форма от Запад скришно или открито лобират за интересите му. Да вземем дори Конгреса на САЩ или парламентите на страните на ЕС, които буквално са пълни с лобисти на арменските интереси. Обаче защо събирането на средства под хубавото название "фъндрейзинг" се смята за нормално, а когато другите страни се грижат за интересите си, тогава това се поднася като "корупционен скандал", а по страниците на средствата за масова информация се появяват гневни материали с претенция за "сензация"?
Цялата тази отвратителна истерия със "сливането" на OCCRP с "The Guardian" не е никаква "сензация", а жалка буря в чаша вода. Тя не е интересна за никого, още повече, че е безуспешна. И друго – тя е контрапродуктивна! Последният опит да бъде притиснат Азербайджан чрез очерняне в медиите, е провал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
