Нешка Робева: Станах гимнастичка заради гадже

Не съм студена, а по-сдържана, признава забележителната треньорка

Нешка Робева: Станах гимнастичка заради гадже | StandartNews.com

"Наскоро се видяхме с големия треньор по вдигане на тежести Иван Абаджиев. За осемдесетия си рожден ден той бе поканил само двама свои ученици - Александър Крайчев и Андон Николов. Тогава си казахме: Шампиони успяхме да направим, но хора не".

Такива тъжни мисли се въртят в главата на Нешка Робева. В продължение на 25 години тя кове таланти. Резултатите са изумителни - 143 златни медала, 88 сребърни, 63 бронзови. После нейни възпитанички я обвиниха, че е била много строга и ги мъчела с нечовешки диети. По-скоро аз съм гладувала жестоко, за да издържа на напрежението", отвръща Нешка Робева.

"Лесно е да нахъсаш още неукрепналите души срещу треньора им. Аз обаче никога не съм коментирала колегите си пред моите състезателки". Понякога са ме винили, че съм студена. Истината е, че съм по-сдържана и по-пестелива в емоциите. Така съм научена от малка, добавя тя.

Нешка Робева е родена в Русе. Първите осем години от живота си обаче прекарва в Лом. Когато се връща в родния си град, говори на диалект и не може да чете. "Учителка беше ми създала комплекси. На дъската толкова се притеснявах, че дума не можех да прочета", спомня си г-жа Робева. Нейният "спасител в ръжта" е учителят Къневски. Той успява да убеди префинените русенски малчугани да бъдат по-благосклонни към новачката.

Но дойдат ли часовете по четене, тя отново е ужасена. Представя си, че е сама на дъската, строгият поглед на учителя и как отново не може да обели дума от урока. Даскалът обаче я накарал да чете, без да става от чина. "Започнах да сричам, защото малко преди това едно момче ме бе набило. Оплаках се на учителя и той шамароса моя мъчител. За четенето пък ми написа 5. По това време тази беше най-високата оценка", връща лентата Нешка Робева. "Знаех, че не заслужавам тази бележка. Хванах се да уча, да докажа, че мога", допълва тя. През целия срок получава само петици. Накрая на срока обаче в бележника й има само четворки.

"Върнах се вкъщи разплакана и казах на мама: Поне по физическо можех да имам 5". "Недей да ревеш, отвърнала майка й. - Той те поставя на изпитание. Нарочно ти е написал по-ниски оценки, за да види какво ще правиш през втория срок". Бъдещата гимнастичка и треньорка залегнала над учебниците и завършила годината с пълно отличие.
Нешка признава, че майка й никога не се е застъпвала за нея.

Проблемите си трябвало да решава сама. Само веднъж отишла при бащата на малкия тиранин, който не спирал да я тормози, и с това приключила родителската закрила. "И дъщеря ми Аглика не се е ползвала от моите протекции", казва Нешка Робева. Тя работи като одитор и е наследила перфекционизма на именитата си майка.
Имахме голям респект към учителите. За нас те бяха авторитети, изтъква треньорката на "златните момичета на България".

"Един от най-уважаваните преподаватели в гимназията беше учителят по физкултура. Ефремов се казваше, унгарски възпитаник", продължава със спомените от тийнейджърските години Нешка. Когато въвел в голямото междучасие обучение по народни танци, едва ли е предполагал, че така посява семето за бъдещата блестяща кариера на тогавашната срамежлива госпожица. Пускали музиката и всички ученици изхвърчали на двора. С нетърпение очаквахме междучасието, за да играем Дайчовото, Дунавското, Пайдушкото хоро, казва Нешка Робева.

Тогава за първи път решила да продължи образованието си в хореографското училище в София. Влязла с последните резерви. Била вече опитна гимнастичка и балерина, но знаела само няколко хора. Директорът на школото бил против приемането й, но се застъпил учителят Иван Тодоров. "Попето му казваха. По това време беше балетист в операта, учител по народни танци и ръководител на танцовия състав в Студентския дом на културата", разказва с благодарност Нешка. Днес тя предизвиква учениците си с думите: "Не стъпвайте като дядовците си, млади сте, кипите от енергия и играта ви трябва да е друга".       

На двадесет години Нешка влиза в отбора по художествена гимнастика. Приема я Жулиета Шишманова. Преди това я пращат да работи като  методист в Кюстендил. За да не се разделя с приятеля си и остане в София, обаче става студентка във Висшия институт за физкултура и спорт (днешната Национална спортна академия - бел. ред.). Кандидатства безуспешно в ансамбъла "Филип Кутев". Тогава вземат само едно момиче, днешната й помощничка - Анета Ашикова". Една година по-късно Нешка вече е с медал от световното първенство в Копенхаген. Харесва й да работи с уредите.

И до днес има слабост към тях - те присъстват много в първия спектакъл "Два свята". Поставя го в края на 2000 г. Следват "Орисия", "Готови ли сте?", "Арамии", "Бежанци", "Видрица", "Купонът", "Забравени", "Среща в спомена"... Танцьорите са печелили овациите на публиката в Бродуей, Сингапур, Франция, Турция, Гърция.

Чужденците харесват най-много "Орисия". Там са събрани вълнуващи моменти от българската история. Този спектакъл печели голямата награда "Золотой витязь" в Москва. Пак в руската столица шоуто "Готови ли сте?" е отличено със "Златна грамота за хореография".  

Още - четете в новия брой на в. "Стандарт"

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай