Неслучайно екипът ни пое "строго на юг", както гласи заглавието на канадския тв сериал. Защото, като чуе Якоруда, човек обикновено се сеща за минералните извори и прекрасни природни гледки. Това е така. Но това място, където се срещат Родопите и Рила, а срещу тях се извисява Пирин, крие безкрай загадки, които тепърва чакат своите професионални изследователи. Засега всичко това са легенди, предания и заснети артефакти от местния родолюбец Илиян Бучков и неговия приятел Ончо - добре познатият на по-възрастните столични фоторепортери Оник Палабикян, който вече от 8 г. живее в родопското градче. И е станал по-якорудчанин от якорудци. Двамата ни поведоха в тайните на Якоруда.
А районът наистина изобилства с всевъзможни следи от древността. Най-загадъчният от тях е каменният сифон, разположен над самата жп линия, на няколкостотин метра от гарата. В скала е изсечена идеална площадка с размери 3 на 2 м, в центъра на която е пробит дълбок отвор с диаметър около 20 см, който извива странично през втора площадка, намираща се на около 2 м по-долу. Какво е предназначението му -
жертвеник, олтар или част от канализация
на древен тракийски дворец, е пълна мистика, защото досега не е изследван от археолог. Такъв е и кромлехът в местността Торица. Той представлява система от подредени в два концентрични кръга камъни, край които са се играли танци в чест на Слънцето. Може би паневритмията, изпълнявана от поклонниците на Дънов край Седемте рилски езера, е взаимствана и възродена от Петър Дънов точно от този ритуал. В същата местност се намира и култов комплекс от побити камъни върху една цяла поляна във формата на спирала с посока, обратна на часовниковата стрелка - навярно древна обсерватория на бесите. И докато кромлехи и менхири се срещат в почти цяла Европа, то побити камъни във формата на спирала няма никъде.
В съседната местност Бръбрите се намира Царският трон. Той представлява издълбано в скалата каменно кресло, в което е седял може би царят на бесите. Местните
иманяри са го нарекли "Бръснарския стол"
Създали са си и легенда как комитите са се бръснeли един друг на него и в близост до него са заровили голямо имане. Малко преди Бръбрите в местността Удевото, в близост до стария път за беското селище Миланица, върху средно голяма скала е издълбано доста добре запазено сърце с размери около 50 на 40 см. Същият символ е характерен и за Древен Египет, което само по себе си ме навежда на мисълта, че е съществувала кармична връзка между бесите и египтяните. Остава само въпросът - от Египет ли е дошло при нас сърцето или обратното?
Фалосът е бил издигнат в култ и обожествен от почти всички древни народи. Знаем, че са откривани доста и различни по материалния си произход такива скулптури. Знаем също, че единственият досега известен фалос, изработен от мегалитна матерична скала, се намира пред храма на бог Шива, но на никой не е известно, че на баира Светица близо до село Юруково е изработен в древността
мегалитен фалос, висок почти 8 м
Легендите, разказвани от старите хора, гласят, че там са водени жени от целия познат тогавашен свят, които са имали проблеми със зачеването. Вярвали са, че проблемът ще бъде разрешен, след като направят дарение и пренощуват една нощ в близост до него.
В последно време се забелязва един разбираем стремеж у по-големите градчета и общини в Родопите, да обосноват и свържат своята древна историята с тракийското племе беси, твърди Илиян Бучков. Те обаче пренебрегват сведенията, оставени от всички хронисти и летописци от древността, а именно - народът на Бесите е от жречески род, обслужващ главното светилище на Дионисий, което се намира на един връх в най-високата планина в Тракия, близо до планината Орбели (Пирин). Народът на бесите живее на недостъпни места високо в планините, в подножието на снежните върхове. Бесите са главните рудари на Балканите. Къде е това място, до което е близо планината Орбели?
Въпросният връх се казва Лопатица и е висок 1980 м
описан още от Калистен (летописеца на Александър Велики). Между постройката на светилището и жертвеника е имало голямо огнище, в което според легендите, които съм събрал, е пален голям огън всяка вечер. Целта е била пламъкът да се вижда от почти цялата територия, населявана от бесите. Култовото място е използвано не само като главно светилище на Сабазий (Загрей), а и като главното прорицалище в древния свят.
Самото основаване на днешна Якоруда пък е свързано с покръстването на бесите, което става през 380 г. Най-древните останки от антична Якоруда се намират в месността Якорущица, където минава и едноименната река. Това са два пласта от зидове на една от най-раннохристиянските базилики на територията на България. Храмът се е казвал, както и сега - "Св. Георги Победоносец". Той представлявал петкорабна базилика. Разрушен е при нашествията на варварските народи през VI век, но по-късно е възстановен. Повторно храмът и селището са
сринати от башибузушка орда
предвождана от якорудския еничар Пенджико през 1666 г. при един от опитите за насилствено ислямизиране на градчето и околността. След тези събития якорудчани се преместват да живеят на сегашното място - от двете страни на река Места. Оттогава до ден днешен Гергьовден е най-таченият празник за цялото население. Дори в годините на комунизма, когато бе забранен, цялото население с риск да си навлече гнева на властта е изоставяло всякаква работа и се е отправяло към Джерджевденската църква.
Всичко това засега са легенди, предания и догадки, събирани от местни родолюбци като Илиян Бучков и неговия приятел Оник Палабикян.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
