Бъдещето на Македония не може да минава през грабеж на историята на България и поругаване на историческите факти. Това каза председателят на ПП АБВ Румен Петков по време на брифинг в министерския съвет след среща с министър-председателя Бойко Борисов.
„По време на срещата изложихме позицията на АБВ и нашето настояване за развитие на договора от гледна точка на българския национален интерес и съхраняване на историята. Ние сме системни в тези си искания и настоявания. Обръщали сме се към мултидисциплинарната комисия и по повод на дебатите за името на Македония в перспектива", каза още той и посочи, че АБВ е изразила своите силни резерви и безпокойства относно имената „Илинденска Македония" и „Северна Македония".
Петков обясни, че партията настоява да има дебат, в който да се достигне до общобългарска позиция – и институционална, и политическа – на дефиниране на понятието „обща история". „Защото за нас е неприемливо политически фактори в Македония да загърбват историята и общото ни Илинденско-Преображенско въстание и да ограничават общата ни история само във времето на Османската империя и османското робство. За нас стремежът да подкрепим Македония за нейното евроатлантическо бъдеще е въпрос на осъзната необходимост за перспективите на държавата и на региона като цяло. За да може да е съвършено ясно, че това бъдеще не може да минава през истината за нашата обща история и през грабеж на историята на България, през поругаване на историческите факти и през поругаване на ценности, които са съхранили българщината през годините", каза още Петков.
Той уточни, че ще АБВ ще поиска среща с Комисията по външна политика в Народното събрание, за да се достигне до дискусия, с която да се достигне до единна позиция, независеща от конюнктурата и в България, и в Македония и гарантираща българския интерес.
Трябва нов документ на София и Скопие, който да дефинира понятието „Обща история", защото иначе ще продължи вредният за българите прочит на историята, каза от своя страна бившият президент и основател на ПП АБВ Георги Първанов.
„Като историк искам да кажа, че големите поражения в македонската политика на България идват от голямото напрежение на българските партии помежду им. И за това днес ние от АБВ се опитваме да постигнем една консенсусна българска позиция. Нашата, както и обществената оценка за събитията от последната една година за подписания договор между България и Македония и за общите чествания, които бяха реализирани, е без съмнение позитивна. Това очертава една добра перспектива, ако обаче ние вземем мерки своевременно да предотвратим и възможно негативно развитие", обясни Първанов.
Той посочи, че още миналата година на 1 август премиерът на Македония Зоран Заев, изброявайки участниците в Илинденско-Преображенското въстание, е забравил да спомене българи като основния контингент от участниците в това въстание. „Мина време и основното предложение на г-н Заев за ново име беше „Илинденска Македония", което някои от нас приветстваха, но ние реагирахме остро. И бяхме пак така критични, когато се прие името „Северна Македония". Защото и Северна Македония по същество си е Илинденска Македония – това си е разбирането, философията на Скопие за формирането на македонската идентичност на базата на Илинденското начало", коментира Първанов.
Той коментира още, че Илинденското въстание по своя характер е българско и обясни, че това може да се докаже със стотици документи, които доказват, че самосъзнанието на ръководителите и участниците във въстанието е българско. „И тъй като ние очакваме тази тенденция да се развива и това посегателство върху българската история да продължи, особено след като беше подписан договорът с Гърция, с който Скопие се отказа от античната визия за своята история. То това категорично налага да направим един нов прочит на договора, който беше подписан миналата година в частта „Обща история". Нужен е нов съвместен документ на София и Скопие, с който да се дефинира понятието „Обща история", защото моята прогноза е, че в познатия македонистичен дух ще продължи да се прави вреден прочит за българите. Затова предлагаме да има един текст, който приблизително може да звучи така: „Имаме обща история, чиито корени са в
Средновековието, минават през общите борби на Възраждането, включително и в първите десетилетия на 20 в. – включително Илинденско-Преображенското въстание. И това, което е общото за тези векове, е българското национално самосъзнание в тези райони на населението, общи са националните цели и задачи", каза още той. По думите му работа на дипломацията е какъв точно ще бъде форматът на този документ.
„Ние настояхме и беше прието междудисциплинарната комисия да постави въпроса за Илинденско-Преображенското въстание още на първото заседание, която да стане обща на дипломатическо българо-македонско ниво", коментира Първанов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
