Тя е едно от лицата на промяната. Снимката на 13-годишната Магдалена Петкова разтърси България на 7 юни 1990 г. И стана символ на надеждата на хиляди българи за промяна по време на големия митинг на СДС. Къде е Маги сега обаче? Отдавна е напуснала България. И е избрала да сбъдне мечтите си в Кувейт. Работи в офиса на логистичната компания "Арамекс" в една от най-богатите на петрол страни в света.
Преди няколко дни фотото на порасналото момиче обиколи социалните мрежи. И всички с носталгия си спомниха за отминалите дни на надежда. Устните й са сини, очите насълзени. А на дясната буза е изписано наобратно СДС. С електриково сини сенки. Погледът й е вперен напред, в бъдещето.
"23 години по-късно една снимка, която обедини всичките лица на надеждата за нещо по-добро, събра повече харесвания във Фейсбук, отколкото лицето на който и да било политик на прехода", написа в Мрежата във вторник Катя Михайлова, дясната ръка на лидера на ДСБ Иван Костов. Всъщност снимката на Маги е направена от фотографа Цветан Томчев. Дори през 1991 г. той участва с кадъра си във фотоизложба и печели 3-о място.
"Има една история с афганското момиче на фотографа Стив Маккъри, която наричат "иконата на Нешънъл Джиографик". Ето я моята икона на Демокрацията! Ще помоля Магдалена за снимка отново, 23 години по-късно!", коментира вчера пред "Стандарт" Цветан Томчев.
Какво става с момичето, което въплъти хиляди надежди? "Стандарт" успя да я открие в Кувейт. Маги си спомня, че отива на митинга със своя приятелка.
Тогава учи в немската гимназия
"Константин Гълъбов". Облечена е както подобава - в синьо яке. Не помни какво е излъгала майка си, за да се измъкне от вкъщи към Орлов мост. "Чудя се с какъв акъл ме е пуснала", казва сега Магдалена.
Помни емоцията на голямото човешко множество, което със сигурност наброява над 100 000 души. Като погледнеш от Орлов мост към някогашния ресторант "Ропотамо", виждаш само тълпата с развети сини знамена с лъвчето, разказва Маги. Три дни след историческата снимка СДС губи изборите, а по-късно Андрей Луканов става премиер.
Надеждата на сините митинги за по-добър живот, за отмятането на комунистическото бреме сякаш умира бързо. Много е тъжно, че след 23 години отново сме на улицата, най-бедни в Европа, най-унижени, казва Магдалена.
Личната й съдба също е олицетворение на разбитите надежди. Тя не намира реализация в България, макар да завършва икономика в УНСС.
"Напук на всичките ми приятели и колеги от университета, които искаха да дойдат в София, да останат да живеят в столицата и да работят, аз поех към Никопол", казва Магдалена. Там работи в завода за многослойни картони.
Заводът е класически пример на Иван-Костовата приватизация в края на 90-те години. Купен е от регистрираната в Кипър компания Enerholding Limited. Тя взима 31 на сто от капитала срещу $1 215 000. Компанията плаща кеш 30 на сто.
Така Магдалена от понеделник до петък е в Никопол. След това за уикенда се връща в София. Малко по-късно заводът е купен от австрийската компания "Майр Мелнхоф". По-късно е закрит.
През 2004 г. Магдалена е на кръстопът. Един мъж току-що е разбил сърцето й след 3-годишна връзка и тя иска да опита ново предизвикателство. Попада на обява, че Кувейт еъруейз" търси стюардеси и заминава за Близкия изток.
Лети във въздуха, обикаля света
"Добре, че стана така, защото иначе нямаше да видя толкова много врати, които се отвориха впоследствие. Аз съм много позитивен човек, и в най-лошата ситуация откривам нещо положително", казва Магдалена.
3 години по-късно започва работа в компанията за логистика "Арамекс" и сега е шеф на екип "Обслужване на клиенти". Жени се късно. "Мъжът ми е със смесени корени, неговата е много дълга и сложна история", разказва Магдалена. Радва се на сина си, който е на година и половина.
"Той много харесва България. Дори искахме да си купим къща тук. Но аз съм тази, която спира нещата, защото не смятам, че е дошло времето", реди жената, която е вече на 35 години.
Старателно бяга от всякакви политически паралели. "България ми е мила и драга на сърцето с природата, с културата. Политиката е последното нещо, което ме е интересувало у нас", разказва Магдалена.
Всъщност би се върнала в България само за да даде добро образование на сина си. "Въпреки че и за него казват, че не става. Факт е, че моето образование и това на родителите ми показва, че имаме реализация", казва символът на промяната.
"Искам сегашните протестиращи да са твърдоглави като мен, това винаги ми е носило позитиви. Като се хванат за нещо, да не го пускат докрай, само така могат да се сбъднат мечтите", споделя Магдалена. И макар да не се смята за преуспяла, успява да живее добре. Защото в България всеки се спасява поединично.
Магдалена Петкова: Още настръхвам, като се сетя за протестите
- Как изглеждат протестите от Кувейт, Магдалена?
- Революционно. Тук е много спокойно и на този фон събитията в България приличат на революция.
- Разплаканото ви лице през 1990 г. стана символ на вярата и надеждата, че България може да се промени към по-добро. Как попадна на онзи митинг?
- Бях на 13 години, ученичка в немската гимназия "Константин Гълъбов". Отидох сама. Опитвах се да си спомня какво съм измислила за пред майка ми да ме пусне. И въобще как ме е пуснала. Бях с една моя приятелка, със синьото яке до мен - Стоянка Аспарухова.
- Какво си спомняш от онзи митинг?
- Надеждата на хората, освобождаването от бремето. Имаше вибрации на духа на този митинг.
Но никога не съм предполагала, че колелото ще се завърти на 360 градуса. Даже започнах да си мисля дали въобще се е завъртало. Бях настроена доста позитивно към промяната след 1989 г.
- Заради купона ли отиде на митинга?
- Не. Няма да забравя как българският народ се беше обединил. Това рядко се случва в историята. За съжаление в България няма средна класа. България е тъжна, защото има много бедни и много богати.
- Познатите ти завиждат ли, че си в чужбина и печелиш нормално?
- Досега не съм видяла завист, но е много лесно да завиждаш. Ако перифразирам една английска поговорка - лесно е, когато не си в обувките на другите. Или на друг език - на чужд гръб и 100 тояги са малко. Нито съм станала милионерка, нито копая петрол.
- Имаш ли послание към сегашните протестиращи?
- Нека да не се предават от борбата, с която са се захванали, да не предават мечтите си.
Аз съм много твърдоглава, в добрия смисъл, като се захвана с нещо, не го пускам докрай. В повечето случаи тази твърдоглавост ми е изигравала добра роля в живота, това, което съм си навивала на пръста, съм го постигала.
Имаме прекрасна страна, но за съжаление държавата... Не знам дали е от управляващите, защото нали ние си ги избираме. Може би е до народопсихология. Много е сложно.
- Как се чувстваш, като знаеш, че тази снимка вдъхновява протестиращите и след 23 години?
- Истината е, че настръхнах, като чувам колко хора са я запазили тази снимка - родители, приятели, учителката ми. Очевидно носи много заряд и дано е вдъхновяваща за всички, които протестират. Тя е много непринудена и естествена, каквито се надявам и сегашните протестиращи по софийските улици.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
