23:15 ч.

04.12.17

6 мин.

0

4

0

На трето място сме в Европа по IT специалисти

от Димитър Илиев |

На трето място сме в Европа по IT специалисти

Заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов е роден през 1978 г. в гр. Самоков. Завършва с отличие гимназия „Константин Фотинов" с профил математика. Висшето си образование със специалност "Макроикономика" получава в УНСС. Втората му специалност по "Счетоводство и Финанси" е от Института за следдипломна квалификация към УНСС. Има няколко специализации в чужди университети. Започва работа като главен експерт в Министерството на икономиката през 2002 г.


- Г-н Борисов, освен за Индустриална зона "Загоре", държавата ще помогне на община Стара Загора и за района на старото летище в града. Какви са плановете?
- Старото летище е един прекрасен икономически и индустриален терен, който през годините е неизползван след загубата на лиценза от летище Стара Загора като търговско дружество. Дейностите са били разделени на две. От една страна летище Стара Загора е било под шапката на Министерство на транспорта, а самите имоти са били в Министерство на отбраната. Стартирахме проект за окрупняване на тези декари и в момента под шапката на Държавната консолидационна комисия /ДКК/ са 1100 дка, остават още толкова. Компанията е собственик на няколко постройки и на самата писта като съоръжения, но не и на земята. Сега успяваме да окрупним 2200 дка, първите 1100 дка са в ДКК.
Взето е решение на Министерски съвет, в момента се извършва оценката и ще бъдат апортирани и останалите терени от 1100 дка. Така че всичко ще бъде на едно място.
Разчитаме на подкрепата на местните власти, на бизнеса, на общинския съвет да се намери най-добрата форма за развитие.
През годините са правени анализи за развитие на терена като карготерминал, но големината му е недостатъчна и би следвало да се влезе в много частни имоти. Затова не е имало голям инвестиционен интерес. Така че с оглед развитието на летище Пловдив, би трябвало да говорим за възможности за развитие като икономическа и индустриална зона, съгласувано с местния бизнес и власти.


- Концесионирането на летище Пловдив също е важно за развитие на индустриалната зона в Стара Загора.
- Да. Липсата на достатъчно терени предопределя за имотите в Стара Загора да говорим за икономически индустриален логистичен хъб, който да бъде създаден.


- Говорите за нова инициатива за стартиращите предприятия?
- Това е схема по оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност" за 67 млн. лв. За първи път ще се финансират стартиращи предприятия, а не такива с опит от 3 години. Общественото обсъждане по тази схема мина, имаше доста забележки, но понеже работим с бизнеса, ги отстраняваме в момента. Ще имаме втори етап от общественото обсъждане, така че схемата ще заработи в следващите месеци.
Току-що беше отворена и схемата за ресурсна ефективност за над 70 млн. лв. Това е надграждане на старите процедури за технологична модернизация, по която схема компаниите ще могат да инвестират в съоръжения и технологии, които да им гарантират по-голяма ресурсна ефективност и създаването на повече добавена стойност. Това създава по-висок икономически растеж.


- Колко голяма е синергията, когато тези европейски средства идват на фона на един икономически растеж от 4 на сто за БВП?
- Тези мерки допринасят за растежа, защото точно в такъв момент фирмите изпитват нужда от инвестиране в нови мощности. Търсенето е по-голямо и чрез това бихме могли да ги подпомогнем, а с това подпомагаме и пазара на труда, защото с по-малко разходи за труд ще могат да създават повече продукция и повече добавена стойност. Би следвало да очакваме, че всички тези мерки ще доведат до допълнително ускоряване на икономическия растеж. Тук трябва да смятаме и прихода на инвестиции, които очакваме, защото за първи път в прогнозите в бюджета, икономическият растеж няма да бъде воден само от износа и потреблението, както беше по последни данни. Вече ще се включат и трите двигателя на икономическия растеж, т. е. ключова роля ще имат отново и инвестициите в основен капитал, които са част от структурата на БВП. Тук не говорим само за преки инвестиции, защото когато говорим за тях, трябва да бъдем внимателни. Част от данните, които се обявяват, включват и транзакции. Например, когато една компания - чужд инвеститор, е върнала свой кредит на компанията-майка, това би означавала отрицателна стойност в отчитането на преките инвестиции. Затова трябва да говорим за инвестиции като част от БВП.


- Какви инвестиции и финансови ресурси по европейки програми биха могли да усвоят българските компании през следващата година? Каква е прогнозата ви?
- Ще бъде отворен първият фонд от Фонда на фондовете - за ускоряване и развитие, който също ще бъде насочен към стартиращи предприятия и към такива, които вече съществуват, но искат допълнително развитие. Той ще е с ресурс около 100 млн. лв. По оперативна програма "Иновация и конкурентноспособност", чрез Фонда на фондовете и чрез другите фондове, които ще бъдат създадени през 2018 г., ще бъдат управлявани общо 300 млн. - тези 100 плюс още 200 млн. лв. 350 млн. лв. по плана "Юнкер" ще бъдат управлявани от Българската банка за развитие, която по този начин ще мобилизира и останалия банков сектор. Тя ще издава гаранции на търговски банки партньори, които да финансират малкия и среден бизнес. Т.е. дотук имаме 600 млн., насочени към бизнеса и преки схеми, които ще бъдат като грантова помощ на бизнеса и малки и средни предприятия по оперативна програма "Иновация и конкурентноспособност". Можем да достигнем размер от 1 млрд. лв., който ще бъде на разположение на малкия и среден бизнес в преработващата промишленост като цяло през следващата година.
Когато говорим за инструменти за финансов инженеринг, трябва да отчетем и ливъридж ефекта, защото така се привлича и частен ресурс, и друг банков ресурс. Така че реалните инвестиции чрез мерките на държавата по тези начини биха могли да бъдат доста по-големи.


- 2018-а се очаква да бъде пикова година, така ли?
- Ще бъде година, през която ще има огромен финансов ресурс и възможности в полза на бизнеса. И ако имат идеи за развитие, трябва да се възползват.


- Младите хора - тези с иновативно мислене, които поемат повече риск, успяват ли да се възползват от възможностите, които им дават европейските програми?
- Като говорим за младите хора и бизнеса, на първо място младите са движещата сила на стартиращия бизнес - те са новаторите и носителите на креативните идеи. Министерството на икономиката отправя поглед към тях - преди време беше създадена под патронажа на МИ Асоциация на стартъпите, в която участват предимно млади хора. Знаете големите успехи, които постига българският сектор на информационните и комуникационните технологии, който е базиран изцяло на млади хора. В него има много успешни стартиращи български предприятия на наши предприемачи, които бяха продадени на водещи международни IT компании. Други пък придобиват фирми от Германия за милиони. Така че подкрепата на стартиращия бизнес, което за първи път се случва като политика по програмата "Иновация и конкурентноспособност", и това, което ще се случи чрез Фонда на фондовете, е добър сигнал за младите хора да започнат бизнес тук, да останат в България, да бъдат иноватори и да подкрепят нашата икономика.


- Как българският бизнес най-добре може да яхне този галопиращ кон от ръста в икономиката?
- Оттук нататък са инвестициите и огромният финансов ресурс, който да ги подпомогне, ако не разполагат със собствени средства. Всяка инвестиция прави бизнеса по-конкуретноспособен. На следващо място трябва да се търси възможността за интернационализация на българския бизнес - излизането на чужди пазари. Ведомството отново би могло да предложи мерки с Българската агенция по експортно застраховане, която би могла да застрахова техния риск при излизане на чужди пазари и дори да застрахова не само търговския риск от работата с чужди партньори, но би могла да застрахова и политическия риск, който биха понесли, ако някоя сделка пропадне. Тук трябва да посочим и работата на Агенцията за малки и средни предприятия да създаде по-голяма възможност за интернационализация.


- Има ли изгледи за възстановяване на средната класа, на малкия и средния бизнес?
- Като брой те са 326 000 компании. Те се развиват много добре. Този много голям брой обаче крие риск те да не се съсредоточават в иновативни сфери. В машиностроенето и преработващата промишленост има малки предприятия, започват с търговия и след това се развиват. Но имаме и добрите примери в IT сектора, където сме на световно ниво. Според едно изследване на компанията CISCO, България е на трето място в Европа и на 10-то в света по сертифицирани IT специалисти.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

123 · 11:22 · 05.12.2017
И на първо място по ай ти специалисти - като трябва да се свърши нещо, всеки вика ай ти.
Потребител · 10:33 · 05.12.2017
Този икономист смята, че сме на 3-о място в Европа по IT специалисти. България в момента разполага с около 20 хил. такива специалисти. В същото време от напусналите държавата около 1, 4 млн млади хора с висше образование , при 15% IT специалисти от тях, това означава над 210 хил. специалисти отдават труда и познанията си в чужбина. Факт е, че специалистите бягат в чужбина. Не зная Л.Борисов откъде ги вади тези данни.
АпоМАфия? · 08:54 · 05.12.2017
И още си нямаме работещо електронно правителство.
Потребител · 02:16 · 05.12.2017
3място сега, друг път първи, столица, мост, център на света или каквото и да било.Люлката на цивилизацията.И все боси и гладни,два милона изгубени в мозъчно пресушаване. 50 000 на година от младите, работливи и можещи Българи напускат страната заради прекрасните условия за живот създадени от мързеливия Български народ воден от мъдрите,неспособни и крадливи Български политици.
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент