Ще има строг контрол кои родители обучават децата си у дома
Не можем да дадем свобода на учителя, ако има само един учебник, казва Милена Дамянова
В петък депутати от ГЕРБ внесоха в Народното събрание нов законопроект за училищното и предучилищно образование. Начело на вносителите е бившият зам.-министър на просветата Милена Дамянова. "Стандарт" я помоли да разкаже за новите моменти в него и за това откога ще започнат реформите.
- Школото ще решава какъв процент от знанията в кой клас се усвояват
- Най-голямата ни отстъпка е отказът от задължителна детска градина за четиригодишните
- Заложили сме законът да влезе в сила от учебната 2016-2017 година
- Г-жо Дамянова, каква е разликата между приетия частично в 41-вото НС законопроект за училищното образование и внесения сега проект?
- Разликата е в това, че сме приели доста от предложенията, които бяха направени от партии и граждански и професионални организации. Разбира се, най-голямата отстъпка е отказът от задължителна детска градина за четиригодишните деца. Това беше една от най-дискутираните теми в рамките на 41-вото Народно събрание. Обществото показа, че като че ли все още не е готово за такава стъпка. Аз лично смятам, че мярката е правилна, защото задължава държавата и общините да осигурят места за всички деца на тази възраст и държавата поема по-голям ангажимент към ранното образование. Но след като обществото показа, че няма консенсус по темата, беше редно на този етап да се въздържим от това предложение.
- Предвижда се т. нар. самостоятелна форма на обучение, какво се крие зад нея?
- Това също бе сред дискусионните теми в 41-вото НС. С разширяването на самостоятелната форма на обучение се дава възможност на тези родители, които предпочитат и имат необходимите възможности и условия, сами да организират обучението на своите деца. Създаден е контролен механизъм, който регламентира, че с тази отговорна задача ще се заемат родители, които разбират комплексността на самостоятелната форма, както и гарантиращ правата на децата. За детската градина тази възможност беше предложена още в 41-вото НС като компромисен вариант на задължителната предучилищна. Не е логично, след като я има в детската градина, да не я предложим и за децата от първи клас. Тя не е нова за нашата образователна система, но беше с определени ограничения - за лица над 16 г. или за деца, които по здравословни и други причини не могат да се запишат в присъствени форми на обучение.
- Как ще се проверява наученото от тези ученици?
- За да запише един родител детето си в тази форма, трябва да поеме отговорност, че ще осигури необходимите условия за обучението му, ще предложи съответните методи, социална и материална среда. Даваме им и възможност да изберат под каква форма ще се проверяват знанията. Могат да изберат традиционния вариант с полагане на годишен изпит за поставяне на оценка, или да изберат валидирането на знания и умения, което се въвежда с новия закон.
- Не се ли опасявате, че тази форма ще изберат и родители, които нямат нужния капацитет?
- Имаме изричен запис за отговорностите на родителите, с който се казва какви са изискванията към тях. Ще ги проверява комисия от регионалното управление по образованието, така че нещата не са безконтролни. Децата, чиито родители са записали в самостоятелна форма, следва да постигат същите цели, които са поставени и пред присъствените форми - описани ясно и подробно в чл. 5 - вярвам, че всеки родител би подкрепил формулировката на целите. Дебатът в комисията ще покаже доколко сме готови за такава иновативна форма, но мисля, че е добре да се съобразим с исканията на родителите. Още повече че това е практика, която присъства в болшинството от държавите, където самостоятелната форма се разпознава. Има родители, които и в момента обучават децата си вкъщи, независимо че това не е регламентирано със закон. Задачата ни е да предложим гъвкав законопроект, отговарящ на действителността, като даваме както спокойствие на тези родители и на техните деца, така и гаранции срещу злоупотреби.
- Законът предвижда и други иновативни форми, например т. нар. сендовчета. Имаше ли предложения за подобни училища, докато бяхте заместник-министър на образованието?
- Имаше няколко предложения в тази посока. Не бих ги нарекла "сендовчета". Да, може би наистина, когато се спомене иновация в образователната система, човек си представя Сендовата система. Тя беше една демократична система, поставена в тоталитарна среда, и затова нямаше как да даде резултатите, които са се очаквали от нея. Трябва да има възможност за иновации. Учителите ни ходят на обмен, виждат нови неща и трябва да имат възможност да ги въведат. Дори в момента един метод като този на Монтесори по отношение на предучилищното образование не може да се приложи в детската градина, а той има изключително много позитиви. Трябва да има възможност да прилагат авторски програми, за да се поставят в конкурентна среда училищата и детските градини.
- Какво предвиждате като част от автономията на училищата?
- Учебният план ще утвърждава годишния брой часове. Той ще даде възможност на училищата сами да разпределят седмичните часове, което ще позволи съобразяване и на учебното съдържание с потребностите на учениците. Предвидено е учебната програма да се утвърждава не за клас, както е в момента, а на етап. Така всяко училище ще може да прецени какъв процент от учебната програма да се усвои съответно в първи, втори, трети или четвърти клас. Важното е да бъдат усвоени от учениците посочените умения в края на етапа. Тоест, министерството казва: "Искаме в края на начален етап децата да могат да правят определени неща - първо, второ, трето... Вие имате свободата да изберете как да го постигнете в зависимост от потребностите на учениците". Мисля, че тази свобода е необходима на българското училище, защото имаме училища с много различни деца, които обаче се опитваме да обучаваме по един и същи начин. Не даваме свобода на учителите, което допълнително се отразява върху тяхната мотивация. Учителят на ХХI век не трябва да бъде поставян в рамка, защото времената, а и децата, са други.
- В последните два класа учениците се профилират. Това предизвика реакцията на учителите по история, защото на практика тя няма да се изучава от всички. Как стоят нещата в този проект?
- Законът не определя кои са задължителните предмети. Това се определя от Наредба на МОН. Той посочва само, че има общообразователна подготовка. Тя трябва да бъде насочена към усвояването на ключовите за ХХI век компетентности като инициативност, предприемчивост, работа в екип, умение за анализиране и използване на информация. Това трябва да се постига с учебните програми, то в голяма степен ще промени и форматите на външното оценяване. Защото те вече няма да бъдат насочени к § ( оретичните знания, които са усвоили учениците, а на практическите умения, които са придобили в училище. Въпрос на дебати вече е кои ще са тези общообразователни предмети, които ще се изучават в последните два класа. Дебат, който трябва да проведе министерството на образованието, защото разработването на подзаконовите нормативни актове и на учебните програми е в негови ръце. И тези дебати трябва да се рестартират час по-скоро, за да се намерят консенсусните решения.
- Министър Танев се обяви за по-ограничен брой учебници, Вие не слагате лимит. Има ли разнобой между Вас и министерството?
- Нашата теза бе подкрепена и от представителите на Синята коалиция в Комисията по образованието в 41-вото Народно събрание, така че не мисля, че тук имаме някакви различия с коалиционния партньор. Още повече че принципите на дясната политика в образованието са децентрализация и повишаване на ролята на училищното самоуправление. Не можем да поставим българския учител в ситуация, в която да няма избор. Още повече че, ако го направим, той и неговият гръцки колега ще бъдат единствените в Европейския съюз, които ще имат такова ограничение. Най-важното, което трябва да се знае от хората, е, че министерството - тоест, държавата, плаща само за един учебник - този, който учителят избира, а не закупува всички, които са на пазара. Международните изследвания по грамотност, които всички четем, недвусмислено показват, че там, където учителите имат възможност за избор, резултатите на учениците са по-високи. Много е важно какво пише в учебниците, а това вече зависи от учебните програми. Мисля, че е крайно време, освен да четем докладите и на Европейската комисия, и на Световната банка, и от международните изследвания по грамотност, да предприемем конкретни стъпки, за да вървим напред. Тук голяма вина имаме точно ние, политиците, от които зависи приемането на ново законодателство, от които зависи промяната. В този смисъл очаквам подкрепа на предложения законопроект. Той е открит за дебати и обсъждания между първо и второ четене, а подкрепата на законопроекта ще означава подкрепа за реални реформи в образованието.
- Кога очаквате да влезе в сила?
- Ние сме заложили това да стане от учебната 2016-2017 година. Това е реалистичният срок. Предвид опита, който имам и от 41-вото НС, е прекалено оптимистично да си помислим, че може да влезе в сила от следващата учебна година. Още повече, че системата трябва да се подготви, необходимо е технологично време за разработване на учебници, за утвърждаване на стандартите. Но вече е крайно наложително да финализираме този процес. Европейската комисия няколко пъти отправя препоръки той да бъде приет. Както знаете, и в 42-рото НС ГЕРБ внесе този законопроект, но тогава управляващото мнозинство и кабинетът "Орешарски" от политически инат и безхаберие отказаха да го поставят за разглеждане, вследствие на което загубихме две години. Ако законът влезе в сила от 2016-2017 година, първият випуск, който ще завърши по него, ще се дипломира през 2029 година. Отговорността за бавенето на реформите за съжаление вече е на политиците. Учителите, родителите изпълниха своята задача. Сега е наш ред. През последните две години многократно казвах, че губим ценно време за образованието, а това е изгубено време за децата ни. От ГЕРБ смятаме, че бавенето на реформите в образованието вече граничи с престъпление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
