Николай Милошев: Без спешни реформи младите ще избягат

Николай Милошев: Без спешни реформи младите ще избягат | StandartNews.com

"Стандарт" и БАН започват четири SOS дебата по ключови за страната ни въпроси преди вота на 5 октомври. Една от темите за дискусия ще бъдат образованието и науката. Модератор на този дебат ще бъде зам.-председателят на БАН чл.-кор. проф. Николай Милошев. "Стандарт" го попита защо толкова години политиците се препъват в образователната реформа, има ли начин да върнем младите обратно и какви национални цели формулира БАН.

- Проф. Милошев, вие ще водите дискусията, посветена на образованието, от поредицата SOS дебати, които започва "Стандарт". Какви идеи очаквате да се появят?

- Най-радостен бих бил, ако най-сетне стане факт това, което толкова години не се случи. Тоест цялата ни нация и всички политически сили да разберат, че не може да има просперираща държава без нормално обучен човешки потенциал. След 1989 година забравихме, че всъщност образованието е мястото, откъдето се тръгва. И че, за да имаме просперираща държава, трябва да имаме качествени хора. Може би политиците подминаваха този проблем, защото всеки проект в образованието е много дългосрочен. Четири години не са достатъчен период, за да се видят резултатите му. Ако приемем, че един проект в образованието касае децата от влизане до завършване на училището, това са 12 години. Очаквам всички да си дадат сметка, че всъщност ние сме изгубили 25 години.

- Бяхте министър на образованието в предишния служебен кабинет. Какви стъпки бихте препоръчали на следващия министър?

- Не бих искал от позицията само на това, че съм бил за няколко месеца министър, да казвам кардинални неща. Първо, трябва да се създаде една много добре осмислена система за образование. И тя да не се променя ежегодно или на 2-3 години. Има много по-големи професионалисти в сферата на средното образование, ако щете, настоящият зам.-министър г-жа Ваня Кастрева. Нека професионалистите да кажат. В сферата на висшето образование в момента го докарахме дотам, че местата във вузовете са два пъти повече от кандидатите. За всеки завършил гимназист има две свободни места в университета. Не е нормално.

- Много от тях емигрират, има ли шансове да върнем този потенциал?

- Не зная. Може би вече много е изгубено. Ако един млад човек е отишъл в чужбина, минал е през тежки години на аклиматизация и е успял да намери мястото си под слънцето, да тръгне обратно, няма да е лесно. Но ако можем да спрем оттук нататък излизащите.. Сега всички са граждани на света и имат пълното право да потърсят по-добро място за живот. Просто трябва тук да им създадем условия, които да им гарантират това, което явно им липсва. Ние сме основният износител на човешки капитал в света. Една голяма част от нашите деца в чужбина започват да работят неща, които са далеч от тяхната професионална квалификация. Аз имам бегли наблюдения от приятели на моята дъщеря, които, завършвайки тук добро образование, отиват в чужбина и стават масажисти, келнери, докато успеят да заемат някаква позиция съобразно професионалната си квалификация. И не всички успяват, за съжаление. От другата страна е драмата на родителите. Те се радват, че децата им са по-добре финансово, но са далеч от тях. От трета страна е негативът за държавата като цяло. За да се изгради това дете, държавата е вложила някакви средства. След това ние изнасяме безплатно човешки потенциал.

- Една от предпоставките да ги върнем е заплащането. Предполагам, че виждате това и по младите учени в БАН. Колко от тях остават?

- За съжаление много малко. Класификацията посочва, че млад учен е този до 35 години. Ние в БАН на шега казваме, че при нас за млад се смята този учен, който няма внуци. В последните години има известна позитивна тенденция, особено в тези институти, които имат доста проекти и това може да осигури допълнително заплащане. Навсякъде по света учените не са богати хора, но са хора, които живеят достойно. А тук не можем да осигурим достойно съществуване.

- Същото е положението и при учителите. Като министър вие призовавахте да върнем достойнството им.

- Точно така е. В момента думата "даскал" до известна степен звучи даже обидно. Може би проблемът е и в това, че има учители, които не са достатъчно качествени като квалификация и подготовка. Но пък измежду тях има и прекрасни хора. Аз съм пристрастен, защото моята майка беше учителка. И си давам сметка колко сериозен е техният труд. Това е не само да преподадеш някакъв материал, а и да учиш децата на това да бъдат нормални хора. Не казвам, че само обществото трябва да се обърне към учителите. И те трябва да се обърнат към обществото. За краткото време, докато бях в министерството, имах възможността да се нагледам на прекрасни учители, за които това е призвание. Дано успеем тяхното достойнство да върнем лека-полека, както и уважението към училището като институция, в което децата не само прекарват времето си, а и научават дори може би повече неща, отколкото ние сме научили навремето. Светът сега е друг, децата получават много повече информация.

- Научават я и от други места, може би училището не е подготвено за тази "конкуренция"?

- Може би и училището трябва да се попренастрои за начина, по който поднася информацията. В момента той е доста закостенял, но вече на доста места преподавателите се мъчат да приемат по-нови форми на обучение. В нашето детство ние бяхме принудени първо да се научим да четем и да пишем, за да можем да поемем информацията. В днешно време цялата информация пристига визуално и всъщност ние вече трябва да се стремим да научим децата да отсеят важното от маловажното, да се научат да мислят. А това води до промени в обучението. Ние имаме опит с нашия ученически институт, който до момента бе само в областта на математиката. Сега идеята е той да се разпростре и в други области. Искаме да откриваме тези деца, които са по-надарени в определена сфера. Да им дадем възможност за самостоятелна изява, да задоволят любопитството си и да станат едни от нашите бъдещи наследници.

- Вие сте физик, защо напоследък има отлив от вашата специалност?

- Проблемът не е едностранен. Децата не искат да отидат, защото обучението е доста тежко и трудно. От друга страна, до известна степен физическите факултети все още не акцентуват върху чисто приложните аспекти на физиката, които ще намерят по-добър отзвук у младите хора. В днешно време децата са много по-приложно ориентирани, отколкото бяхме ние навремето. Затова например във Факултета по математика и информатика интересът е към информатиката. Химическият факултет на СУ тръгна напред, когато стана Факултет по химия и фармация. Същото трябва да се случи и с физиката, ако искаме да имаме добре подготвени ядрени специалисти например. Децата вече не искат да следват по начина, по който сме следвали ние навремето. А и как да отидат точно в тази специалност, при положение, че има две свободни места в икономика и право, които стоят и само ги чакат. Дотам я докарахме, че сега ми се случва да чувам "Той учи за висшо". И който поиска, той може да завърши. Докато бях директор на института преди две години, виждах как годишно само от СУ около 60 деца завършват география. И една много голяма част отиват да работят в туроператорските фирми.

Е, за какво му е това висше образование? А и една част от децата няма желание да учи в университет, защо трябва да ги мъчим насила. Те искат да излязат с професия, да знаят, че нещо могат. И тук е въпросът за професионалното образование. Много се говори за дуалното обучение, то е хубаво като идея. Но се дава винаги немският пример, а в Германия самите бизнес организации плащат нещо или поемат обучението на децата. Българският бизнес е още много малък и среден. Той не се нуждае от някаква сериозна наука на този етап. Така че държавата трябва да намери начина да отсее какво ще бъде необходимо в следващите години, но това трябва да се заложи доста години по-рано. Образование не се прави в рамките на мандат. Големият успех за нас ще бъде, ако успеем да убедим политиците, че сега ако стартираме нещо, ще чакаме резултат след 10-12 години. Нека да се опитаме да гледаме напред и да си дадем сметка, че ако продължаваме така, в един момент ще се превърнем в територия. Защото нашите читави деца ще отидат в чужбина. Мен винаги много ме е боляло, че те отиват да слугуват.

От друга страна, ние имаме страна, която е подарък от Бога. Това беше и причината, когато в БАН започнахме да пишем тези национални цели - да видим какво можем да използваме от тази прекрасна страна. Туризмът е само едно от нещата. В Южна България и Странджа имаме климат, при който може да се отглеждат уникални билки. Бихме могли да бъдем сред първите при производството например на хранителни добавки. Защо трябва да изнасяме полезните си изкопаеми като суровина? Не можем ли да произведем нещо от тях и тогава да ги изнесем? България е втора по топли минерални извори в Европа след Исландия. Ние можем да бъдем балнеоложки курорт на Европа, а сме алкохолен. И е обидно за нас.

- Политиците заинтересуваха ли се от тези национални цели?

- Имаше някакъв рехав интерес, но нещата позатихнаха. Това, което започваме сега, е до известна степен продължение на тези национални цели. България трябва да знае накъде отива в следващите 20-30 години. Когато не знаеш накъде си тръгнал, няма да стигнеш.

- Мнозина учени се разочароваха, че оперативната програма за наука в крайна сметка ще тръгне с доста по-малък бюджет..

- Тази оперативна програма е нещо много малко в сравнение с глобалния въпрос, който имаме да решаваме. Дай Боже да тръгне, но тя няма да ни реши проблемите. Никоя помощ от ЕС няма да ни реши проблемите. Те може да ни подпомогнат да тръгнем по пътя, но не и да го извървим.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай