- Г-н Димитров, каква диагноза бихте поставили на политическата ситуация у нас в момента?
- Това е сложен въпрос и изисква много сериозен и задълбочен отговор. Иначе бих казал, че е дисфункционалност и типичната шизо-параноична психодинамика, с която се отличава от дълго време.
- При такава обстановка как бихте оценили изборите - биха ли могли те да бъдат легитимни и нормални от чисто психологичен аспект? Би ли могло да се направи правилна оценка за това кого да изберем?
- При ситуация, при която половината избиратели не участват, може направо да се каже, че 85% не харесват и не избират ГЕРБ, 90% не харесват и не избират БСП. Манипулативно нещата са направени така, че голяма част от политиците, а може би и от избирателите живеят с идеята, че са направили избор, а всъщност такъв няма. Това, което се случва, отблъсква хората и по никакъв начин не печели тяхната подкрепа.
- Това ли според вас е основната причина за толкова ниския избирателен вот? Той става все по-нисък от избори на избори.
- Това се нарича системно хронично отчуждение на хората от участие в психо-социалната динамика в една изборна ситуация.
- Така ли ще бъде и занапред? Какво трябва да се промени, за да може българинът да стане по-активен?
- Процесът е дълъг, аз много време съм се занимавал с това. През първите години на демократичните промени бе постигната много по-висока мобилизация на гласоподавателите. Но, разбира се, тогава имаше много надежда, много оптимизъм и все повече хора, въпреки трудните и тогава времена, имаха конструктивни намерения за бъдещето. Сега трябва просто да се хуманизира капитализмът и да се премахне фасадната демокрация. Тя е всъщност параван на мафиоти и олигархични картели, които реално доминират процесите в обществото и оттам изкривяват социалните ни възприятия и усещането ни за принадлежност към този обществен живот. Това отчуждение, което е на такива високи нива в българското общество, не може да бъде компенсирано от крадливо ориентирани малцинства. Трябва да може да се възстанови доверието и да се преизградят институциите, които да дадат условия първо да се хуманизира капитализмът. Да се отиде към истинска пазарна икономика с правила и това да се брани от демократични институции, които поддържат много жив контакт с всички обществени групи и структурите на гражданското общество (не с тези, които възникват, за да ги обслужват, а автентичните).
- Виждате ли в протестите зародиш или поява на гражданско общество?
- Гражданско общество имаше доста преди тези протести, само че партийните и олигархични структури го смазаха. А за това са отговорни и много международни институции, допуснали обществото от автентични граждански организации да бъде заменено от партизански групи, които са продължение на партийните, административни и корпоративни интереси. Това нещо се случи, защото у нас няма автентичен и свободен корпоративен сектор, който да не е изключително свързан с идеята за свободното предприемачество и реципрочните пазарни отношения, които градят смисленото пазарно общество. Ние нямаме буржоазна революция, която да е завършена. Да, много неща започнаха 90-те години, но след идването на власт на Симеон Сакскобургготски всичко това се разпадна.
- Защо така? Възложихме му такива големи надежди точно за европеизиране на българската държава и общество...
- Да, това бяха последните години с много активно гражданско участие, в това число и в изборите. След което стана ясно, че започват корпоративните игри. Някои хора забогатяха и започнаха да искат да стават все по-богати и да запазват статуквото, което ги обслужва. Корумпираха изключително много хора, тази поквара се разпростря из България. Може да се каже, че в момента не просто рибата мирише откъм главата, вече и опашката е обхваната от същата тая поквара. Говоря за неща, които са дълбоко в тъканта на, да го нарека злокачествен тумор, какъвто всъщност представлява начинът на взимане на решения и разпределение на ресурси в България.
- Вчера бях на едно събитие с икономисти - първото, което те искаха, е да се спазва върховенството на закона.Това значи, че нашето общество е толкова назад, че ние се борим тепърва за закона.
- Така е, законът е много важен и именно затова казах, че е необходимо да действат демократични институции. Сред тях е и съдебната система, както и парламентът, в който да участва и гражданският сектор. Много е необходимо да се ходи на избори, но е крайно недостатъчно, за да възстановим демокрацията в България, която в момента е в упадък или по-скоро в една много фасадна имитационна фаза на съществуване.
- Каква е рецептата за оздравяване според вас и колко време мислите, че ще отнеме?
- Много дълбока психотерапия ще трябва да се проведе на всички нива. Няма как да стане с икономически или законови мерки. И тук трябва да си признаят тези елитни гилдии, че моделите им са най-малкото недостатъчни, за да обяснят случващото се в обществения живот и в преживяванията и поведението на хората. Затова бих казал, че нито политолозите, нито социолозите, нито икономистите, нито самите политици имат рецепта. Да се обърнат към психолозите и психиатрите за известно време.
- Какво очаквате сега да се случи, след като ние избрахме тези, срещу които протестирахме?
- Аз съм по-скоро реалист. Можем да очакваме от една страна втвърдяване на статуквото и представянето му за неизбежно и единствено възможно решение. От друга страна, нараства дисфункционална, невротична форма на живеене, от което всъщност нараства несигурността и могат да се очакват изненади и изблици.
- Това мълчание, което ГЕРБ пазят от изборната нощ насам, на мен ми звучи заплашително. Вие как го преценявате?
- Първо, те не са ми клиенти, за да мога да знам какво им е. Второ, може да значи много неща за различни хора. По всяка вероятност имат сериозни грижи и сега се намират в една фаза на защита, ние го наричаме защитно онемяване, което може да породи много реакции. Доколкото познавам характера на лидерите, мога да кажа, че те са в дълбока корпоративна невроза. В нея има поне седем измерения: някои са депресивни, други са истероидни, а трети са компулсивно-натрапчиви с повтарянето на едни и същи формули без съобразяване с реалността. Четвърти може би имат градивно мислене за това как да пренаредят нещата и да направят адекватна проверка на реалността, в която са се оказали след три години и половина управление.
- Как множеството скандали, които предшестваха деня на вота, повлияха на общественото мнение и на избора на хората?
- На различните хора по много различен начин. За някои бяха факт, който трябва да се игнорира и на който не трябва да се обръща внимание. За други са олицетворение на високата фаза на цинизъм, който е обхванал и обществото, и елита. За всички групи това е потвърждение за дисфункционалност.
- Вие казвате, че ГЕРБ не са ви клиенти, но ако ви наемат в 42-то НС как бихте подходили към тях, какво бихте им предписали?
- Би трябвало да започнем дългосрочна национална програма за системи от трансформация на институциите, политиките или лидерството, което би трябвало да даде всички основания на общността да възстанови спояващата смес - доверието.
- Питам ви това, защото знам, че всяка уважаваща себе си институция на Запад работи с психолози.
- Не е нужно да са само психолози. Аз работя с различни организации като програмен консултант, имаме такива програми, но те нямат нищо общо с тези схеми, които се въртят с подкрепата и на Европейския съюз. Самият Европейски съюз има нужда от такава глобална консултативна програма, която да му помогне да реши огромните генериращи и национални проблеми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
