Фирми от Казахстан и Украйна се спасяват у нас

Фирми от Казахстан и Украйна се спасяват у нас | StandartNews.com

Андрей Андреев работи в Сиела Норма АД като ръководител отдел "Сиела Инфо регистри". Има 27-годишен професионален опит в създаването на маркетингови и пазарни проучвания и икономически анализи. Ръководеният от него екип развива водещата правно-информационна програма „Сиела Инфо".

Много от гръцките компании са пощенски кутии, регистрирани да послужат при нужда

- Г-н Андреев, какво представлява програмата "Сиела Инфо"?

- Продуктът обслужва актуалното състояние на бизнеса. Клиентът може да проучи своите партньори, да намери добра реализация на стоките. В момента имаме изключително качествени публични източници на информация в сравнение с другите страни. Конкуренцията при нас е много голяма, затова поддържаме високо равнище на технологична преработка на информацията. Даже на колегите от чужбина им прави впечатление, че имаме качествени продукти. Всички мръсни номера, за които могат да ни посъветват, вече сме ги практикували в годините на демокрацията и спокойно можем да виреем в конкурентна среда на международен пазар и да бъдем по-добри от тях при европейските проекти. Никой не е очаквал преди 5-10 години как ще се развият продуктово услугите, какво ще е пазарното присъствие на субектите и кои ще са богатите хора на държавата.

- Кои са те?

- Те се сменят на всеки 15 г., въпреки че се смята, че богатите винаги са богати. Пари най-лесно се губят, но и изключително лесно се печелят (например с цената на една банка, която фалира). Икономиката се развива на тласъци – криза, оживление, криза, оживление. В момента наблюдаваме най-отчетливото оживление в българската икономика. Може икономическият ръст да не е голям, но по отношение на регистрираните данни - колко нови фирми се регистрират, колко лица участват в бизнеса при намаляващо население - цифрите се оказват по-силни, отколкото субективното ни усещане. Ръстът на икономиката е скромен – 2-3%. Но броят на новорегистирираните фирми е уникален, особено от началото на годината – над 60 хил., което значи, че има оптимизъм и надежда.

- Не се усеща оживлението сред хората.

- В момента регистрирането на нови фирми се разчита само като намерения. За да тръгне един бизнес – от създаването до първите печалби – цикълът е 3 години. Е, някъде е два месеца, особено ако се намери ниша – както сега наблюдаваме една популярна игра, завладяла света. В IT бизнеса нещата са бързи – днеска го има, утре го няма. Има постоянно иновации, има нови фирми на фона на стари компании с огромни парични ресурси. Но големите фирми трудно създават нови неща. Експертите вече знаят, че е много по-лесно да купиш малка новосъздадена фирма и да ползваш нейното ноу-хау, отколкото самият ти да инвестираш. Дайте си сметка една голяма фирма колко много кадри има, които са заети да се борят един с друг за постове, а не да създават нови неща. Има естествен процес на съпротива срещу иновациите. Така е и в научната сфера, там хората искат да имат титли, а не да дават научен принос.

- Защо се случва това при положение, че няма инвестиции и потребителското търсене е много ниско?

- Има два допълнителни процеса – чуждестранни лица регистрират много нови компании у нас. На времето това се правеше, за да могат чужденците да упражнят имотното си право – да си купят жилище, да могат да го ползват тук. В момента обаче влизат фирми с реален капитал. Съдейки по това, че като правим изследвания от много години за броя на фирмите, за лицата, които участват, активите, които притежават, оборотите, които правят, печалбите, които формират – открихме много ясно национално разслоение по произход на капитала на чужденците. Има няколко държави, които развиват икономиката ни – Германия, Австрия, Италия, и до известна степен Турция, макар че последната година малко позаглъхна. Прави впечатление, че бившите страни с много голяма тежест - като Великобритания, която водеше до преди няколко месеца по брой на чужденците -собственици в България, или гръцкият бизнес, за който се коментираше, че навлиза в България - ги няма. За гърците се оказа, че икономическият им принос се свива, лицата, които работят за гръцки собственици, намаляват като бройка, оборотите на гръцките фирми се свиват. И на практика гръцките фирми изпълняват ролята на пощенски кутии. Стоят като застраховка на гръцкия собственик - ако му потрябва нещо - да прехвърли договор или активи и да ги спаси от национализация или от европейските кредитори. Обикновено в България се регистрират по 12-13 хил. фирми на чужденци годишно, гърците регистрираха по около 2000. Сега само от началото на годината са регистрирани 3000 нови гръцки фирми. В същото време хората, които работят в тях, намаляват.

- Какво означава това?

- Аз се опитвам да открия причинно-следствена връзка между типа на бизнеса и да направя анализ, като ползвам публичните източници - данните на Агенцията по вписванията и Търговския регистър - типовете отрасли, в които влизат фирмите, какъв им е обхватът, териториалното разпределение – нещо, което е полезно за макроикономиката и за планирането.
Напоследък настана криза в бившите страни от Съветския съюз – Украйна, Казахстан. Забелязваме, че и те спасяват бизнеса си в България. Екзотичната държава Казахстан регистрира всяка седмица по 5-6 фирми в България. Само за миналата седмица има 15, това ме порази. Цифрите са първият индикатор, че нещо става! С Украйна е същото – украинците взеха в някои седмици да изпреварват руските бизнесмени по регистрация на фирми у нас. Според мен обаче тава е просто авариен ход, кой знае какво ще се случи – я пак война, я национализация.

- Как тълкувате информацията, че все по-малко фирми в България и региона фалират?

- Друг индикатор за състоянието и жизнеността на вече съществуващите фирми са процедурите по несъстоятелност, каквото изследване правим. Прави впечатление, че фирмите крият задълженията си. Процедурите си съществуват – всеки ден по 4-5 фалират, но намаляват годишно като бройка. Което показва, че който вече е бил за фалиране, го е направил. От друга страна обаче в България в момента има 800 хил. действащи фирми при 7 милиона население! Като се качите в градския автобус, там има поне четирима президенти на фирми. Мит е, че у нас има големи фирми – монополисти. Те са единици. В останалите държави големите фирми са значителна част от бизнеса. У нас преобладава средният и малък бизнес – фирми с 1-2-ма човека. Има обаче един малък проблем – българските банки не развиват кредитна дейност в класическия смисъл, а и българинът има много лоши стопански навици. Казано деликатно - е наивен, а практически казано, е склонен на рискове и на глупости, които се повтарят с някаква цикличност.

- Кои са повече сред българските предприемачи – наивниците или мошениците?

- Българските мошеници са много по-талантливи от българските иноватори. Мошениците работят с много хора – един талантлив мошеник със сто наивници, затова казвам, че у нас те преобладават.

- Можем ли да превърнем мошеническия талант на българина в нещо позитивно?

- Всички народи са минали през измамнически периоди, а някои от тях успяват след това и да останат богати. За всичко обаче е необходимо да има правен ред. Психологически погледнато, самите правила нищо не решават, важна е вярата в тях. Ако двама бизнес партньори вярват, че ще бъдат защитени, ако единият се окаже мошеник, тогава никой няма да тръгне да мами. Затова много се надявам да успеем да си подредим държавата в обществен и публичен план. Работим по обществени и държавни проекти, където да направим нещата по-явни. Например, ако го нямаше търговският регистър, как ще ходите по съдилищата да си търсите справка за актуално състояние на бизнес партньора? Ако нямаше публичен регистър по ДДС, откъде може да знаете кой колко фирми по ДДС вече е осребрил във "Факултето"?

- Това е отскоро, как досега са работили?

- Реално българската икономика придоби съвременен вид от 2000 г. У нас тогава се изляха милиарди долари, появи се желанието у хората да правят пари, появиха се и големите измамници, появиха се схемите. Но се появи и реалният бизнес. Навлезе чуждестранният бизнес с неговите правила и даде пример. Всеки поиска да бъде като германския или английския бизнесмен. Колкото и да желае българинът да получи пари наготово, започна да му се иска да се пробва с труда и ума си. Българският народ не е толкова мързелив, колкото го обвиняват, по-скоро е глупав. Но когато човек тръгне да се учи по-късно, естествено, че ще му е по-трудно. За сметка на това по-дълго го държи ентусиазмът.

- Как стои България като икономика в югоизточна Европа?

- Все още сме в на едно равнище с Турция и Румъния. Понякога едната излиза напред, друга година другата, но засега няма резки разлики. Засега България малко изостана, но се успокояваме, че бившите югославски републики са след нас. Това, което очаквам, е да се направи не само икономическа интеграция на Балканите, но и информационна, и на всякакво равнище – енергийно, транспортно.

- Опасна ли е липсата на информация в днешно време?

- Липсата на информация дава възможност на манипулатори да създават конюнктура, в която да експлоатират една динамична икономика. Когато на времето процъфтяваха пирамидите – Ийст-Уест, Лайф Чойс - те имаха огромен успех, българинът е винаги отворен да си даде парите за глупости. За съжаление и в момента съществува тази реалност. Сега можеш много бързо да проучиш фирмата и да видиш, че зад нея няма реална стока, услуга, или че лицето е участвало в много други съмнителни предприятия. Българинът вече стана мнителен и освен това има публични средства за информация, има интернет, които му дават възможност да се защити информационно. Въпреки това, както видяхте наскоро от случая с взаимоспомагателните каси, алчността често замъглява разума. Какъв е процентът на лихвения доход, след който човек спира да мисли? Маркс е казал преди 200 години – капиталистът за 10% печалба е готов да участва във всякакъв бизнес, за 50% губи морал, а за 100% вече е готов да убива. Затова се питам на българина до къде му стига акъла. Има хора, които са си продали жилищата, изтеглили са всичките си пари, взели са заеми – само и само да ги вложат за тези 12% лихва и после да загубят всичко.

- Как служи информацията на клиентите ви?

- Събираме и обработваме непрекъснато, постоянно обогатяваме официалните източници и ги редактираме. 90% от нашата работа е да проверяваме данните в публичните източници. Например като вземаме данни от Търговския регистър, проверяваме лицата, които са вписани там, в нашите база данни – да няма сбъркани ЕГН, да няма правописни грешки в имената, редактираме, допълваме данни за адресите и телефоните, и пр. Основен похват е да ги свържем с данните за персонала, които всеки месец се обновяват. По този начин може да се следи как се развива фирмата – назначава ли нови хора, значи има развитие. Съкращават персонала – става нещо недобро, колкото и да се хвалят. Всъщност може да стават две неща – или бизнесът вече е свършил, или ще прелеят в някаква нова фирма всички активи. Информацията за персонала е изпреварващ индикатор. Но най-сериозната услуга, която предлагаме, е въвеждането на финансовите данни. На практика за последните 10 г. сме въвели финансовите показатели на всичките действащи фирми в България. Но се оказва, че има фирми, които не подават декларации – нито в Агенцията по вписванията, нито на данъчните, нито на НОИ. И аз не го вярвах, преди да се уверя с очите си.
Но когато подадете заявление в търговския регистър, съдиите по вписванията все пак поглеждат дали сте си изпратили финансовите отчети за предишните години и ако това не е направено, изискват отчетите да се внесат. Обикновено това се прави на пожар, няма време за натъкмяване и тогава изплуват истинските данни. Има цели браншове, където изобщо не се подава информация, плащат си глобите и продължават нататък. Например търговията с кафеени зърна. Няма по-тайнствен бизнес от този. Никой не знае кой откъде внася и колко продава. И са готови на всичко, за да продължи така. На практика ние „забравяме" т. нар. отчети и всеки ден, с помощта на много мощен софтуер, откриваме 30-40-50 забравени отчета за предходни години. И въвеждаме, въвеждаме.


Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай