Източният икономически форум и новият световен пасианс

Източният икономически форум и новият световен пасианс | StandartNews.com

Д-р Станислав Бачев е доктор по политология във Варненски свободен ниверситет „Черноризец Храбър", специалист по международни отношения и геоенергетика

Динамиката на процесите в световната политика е свързана с необходимостта сцените на действия да се разглеждат в тяхната многообразност. С Източния икономически форум във Владивосток устойчиво се показва, че Далечният изток, заедно с Централна Азия, придобиват възродено, ключово значение при разглеждането на световната политическа сцена. Програмата на икономическия форум показва синтез между бизнес, икономика и образование, като чрез тях се начертава пътят за развитието както на търговията и енергетиката в района, но и на засилващите се отношения на страните Русия, Китай, Япония, Южна Корея. Събирането на едно място на премиера на Япония, президентите на Китай и Южна Корея, както и домакина на събитието - Владимир Путин, де факто прави икономическия форум и среща на високо равнище.

Владивосток неслучайно е избран за домакин

на Източния икономически форум преди 4 г. Предстоящите години ще очертават все по-ясно необходимостта да се търсят алтернативи не само за стоковите пазари, но и за чистата природа, чистата питейна вода, както и за всички, свързани с глобалното затопляне, процеси. От гледна точка на конвенционалните енергоресурси, от там преминава и „Силата на Сибир" – един от най-дългите газопроводи в света, чиято дължина е почти равна на разстоянието между Лисабон и Москва.
Китайският енергиен пазар се развива изключително динамично, като се очаква до 2023 г. да достигне до 300 млрд. куб. м. природен газ за година, доближавайки като консумация ЕС. Нарастващата нужда оформя пред Китай две възможности за осигуряването на необходимото синьо гориво – краткосрочна и дългосрочна.
Краткосрочната възможност е необходима и необратима, изразяваща се във вноса на втечнен газ. През 2018г. Китай ще стане вносител номер 1 на втечнен природен газ, измествайки Япония и Южна Корея, а трите държави ще имат 60% дял от общата консумация в света. Тази краткосрочна нужда създаде необходимостта от поръчването и построяването на голям брой танкери за пренос на втечнен газ през последните 10 години. Над 440 танкера в света и над 10 поръчани само през 2018 г. създават усещане за стремглаво увеличаване на влиянието на страните и корпорациите, търгуващи с втечнен газ. Отвъд танкерите стоят субектите, които добиват и създават втечнен газ. Китайската национална петролна корпорация, чрез нейната дъщерна компания PetroChina, в началото на 2018 г.

подписа 40 годишни договори на стойност малко над 1 млрд. долара

за 10% участие в 2 газови находища в териториалните води на Обединените арабски емирства. Подобна инвестиция показва две заключения – първо, че Китай търси допълнителни възможности за задоволяване на газовите нужди чрез втечнен газ, но и второ – инвестицията от 1 млрд. долара и 10% участие изглежда твърде скромно, за да може да се заключи, че тази политика е с най-висок приоритет. Интензивно развитие се забелязва и при концесиите за добив на газ в Мексиканския залив – израелски и американски компании се борят и успяват да придобият 40-годишни договори за концесии. Мексиканският вектор заслужава отбелязване, тъй като е възможно част от добивания газ да бъде пренасочен за китайския пазар. Но и като пример, че енергийното варварство може да влезе в конфликт с екологичния фактор при енергийните проекти. Вече станахме свидетели на екологични катастрофи там, а когато става дума за пробиване на морското дъно в Мексиканския залив, е добре погледът да бъде насочен към сеизмично активните райони на Северна Америка. От тази гледна точка прекаленото инвестиране в производство на танкери за пренос на втечнен газ може в дългосрочен план да се окаже недалновидна и лоша инвестиция.
За Китай изпълняването на краткосрочния вариант е част от пътя, започнат от Си Дзинпин, към енергийна осигуреност чрез тръбопроводи и собствен добив. Логиката енергията в дългосрочен план да се осигури чрез газопроводи отговаря на програмата „Един пояс – Един път".
„Силата на Сибир" ще даде около 40 млрд. куб. м. газ годишно на китайската икономика и население, което ще задоволява около 25% от общата консумация. Почти завършеният до китайската граница газопровод следва да бъде въведен в експлоатация през 2019 г. Преди 6 години, когато беше обявено началото на многомилиардната инвестиция, бяха изразени съмнения, че тя все пак ще бъде завършена. Подобни съмнения видяхме и при сключването на договорите на стойност 400 млрд. долара между Китай и Русия преди 3 години, една голяма част от които са свързани с енергетика. При сегашната интензивност в отношенията и успешна реализация на настоящия газов проект е много вероятно инвестирането във втори газопровод под същото име.
Вторият вектор на „Един пояс – Един път" преминава през страните от Централна Азия, които са друга част от китайската енергийна осигуреност. Туркменският газ, които трябва да пресече Узбекистан и Казахстан, ще осигури значителните 65 млрд. куб. м газ. От своя страна Китай се ангажира с директни инвестиции във всички изброени страни с целта да реализира амбициозната си визия. Подобни отношения изглеждат прагматични, основани на взаимен интерес и е логично освен икономически алтернативи, те да носят и увеличаване на китайското влияние – през Русия и Централна Азия към Европа, но и много силно към Африка. Реализацията на енергийните проекти, в комбинация със собствения добив и подпомагането от вноса на втечнен газ, е пътят към дългосрочната осигуреност на Китай с природен газ.
Зарядът на енергийните проекти дава тласък на междудържавните отношения във всички останали сфери и спомага реализацията на китайския мегапроект, който ще направи Евразия и Африка по-тясно свързани икономически чрез новия „път на коприната". Форуми като този във Владивосток ще показват все по-ясно нарастващото значение на Далечния изток и Централна Азия в преформатирането на световния пасианс.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай