21:06 ч.

17.08.13

5 мин.

11537

5

0

Харалд Хардрад води 18 битки с българите

от Константин Събчев |

Харалд Хардрад води 18 битки с българите

Леонардо ди Каприо ще влезе в кожата на пълководеца, сразил въстанието на Петър Делян


След като Холивуд направи две дузини филми на нашенска земя, дойде ред и на България да "влезе" в Холивуд. Леонардо ди Каприо ще се превъплъти в образа на знаменития завоевател и авантюрист от XI век Харалд Хардрад, смятан от историците за последния велик викингски крал и прославен в сагите като "разорителя на българите". Лентата ще бъде режисирана от Марк Смит. "Уорнър брос" е закупил проекта, а Ди Каприо ще бъде и негов продуцент наред с Дженифър Дейвисън Килоран. Лентата, която ще се нарича "Крал Харалд", е замислена в стила на "Смело сърце". Ди Каприо, който е почитател на историята, е очарован от викингите и преди време искаше да играе във филм за викингските завоеватели. Негов режисьор трябваше да бъде Мел Гибсън, но той така и не достигна до големия екран.


През XI век викингите, след като в продължение на два века са всявали ужас с набезите си, вече са се интегрирали в средновековна Европа и са създали своите държави - Дания, Швеция и Норвегия. А ако тръгнат все пак на боен поход, то той вече е на служба на някой чужд владетел. Ето така един норвежки войн попада и в българската история.


Харалд Сигурдсон, останал по-известен като Хардрад, е роден през 1015 г. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал Улаф II. Харалд участва в битката срещу Кнут Велики при Стиклеста през 1030-а, когато Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През 1031-ва те пристигат в Киевска Рус и постъпват на служба при великия княз Ярослав Мъдри. Няколко години по-късно Харалд с дружината заминават за Константинопол, където са наети от императора.


На византийска служба той се отличава в сраженията с арабите в Сицилия, където командва самостоятелно викингско подразделение. А през 1040-1042 г. на него е възложено потушаването на въстанието на Петър Делян - сина на цар Гавраил-Радомир и внук на цар Самул, който прави опит да отхвърли византийската власт и да възстанови българската държава.


Това въстание на Делян е широко отразено от византийските историци Йоан Скилица, Михаил Псел и Йоан Кекавмен. То избухва през пролетта на 1040 г. в днешна Македония и широко се разпространява на юг и изток. Въстаническата войска през Ниш и Скопие се насочила към Солун срещу намиращия се там византийски император Михаил IV Пафлагон (1034-1041), който, изплашен, изоставил "целия си обоз, шатрата си и колкото имал злато, сребро и тъкани" и се отправил към Цариград. Станал господар на положението, цар Петър Делян (1040-1041) разширил обсега на своите действия в различни посоки: една войска под предводителството на кавхана на временно възобновеното Българско царство се упътила на запад и превзела Драч; друга, начело с пълководеца Антим, била изпратена към Елада и при Тива разгромила противопоставилата й се византийска армия; трета войска навлязла в Тесалия. Провъзгласилият се за цар Петър Делян с основната част от войската се установил на стан край крепостта Острово - близо до днешния град Лерин (Флорина).


Обратът в хода на военните действия срещу въстаниците в твърде голяма степен се дължал на предателството на сина на цар Иван Владислав (1015-1018) - Алусиан. Той бил на византийска служба и първоначално се присъединил към въстаналите негови съотечественици. Когато дадената му от Петър Делян 40-хилядна войска претърпяла поражение пред стените на Солун, малко по-късно, по време на един пир в Острово, той ослепил царя и после "избягал при императора в Мосинопол". Там заради извършеното предателско покушение получил титлата "магистър".


Но главната заслуга за разгрома на въстанието принадлежи на Харалд и неговите викинги. Ето какво пише за него Йоан Кекавмен: "След това избухна бунтът на Делян в България. Харалд участва в похода заедно с василевса със своята войска и в борбата срещу враговете извърши дела, достойни за неговото благородство и храброст. След като покори България, василевсът се върна. Впрочем и аз тогава се сражавах за василевса според силите си. Когато дойдохме в Мосинопол, василевсът награди Харалд за това, че той участваше във войната, като го почете с титлата спатарокатдидат".


Но преди това норвежците още през пролетта на 1041 г. удържат редица победи над българските отряди, действайки откъм Атина. Така във византийски ръце се връщат окупираните от българите градове и крепости в Елада, Тесалия и Епир. Решаващи се оказват действията и битката за Солун. Според Йоан Скилица заедно със солунчаните и намиращата се в града войска бил и "отрядът на телохранителите" на императора, в състава на който била Харалдовата дружина. Именно в битката край Солун Харалд разбива основата част от българските войски и пленява ослепения Петър Делян.


Ето така подвизите на Харалд Храдрад са му донесли прозвището Опустошител на българите. То се среща в едно осмостишие на исландския скалд Тиодолф Арнорсон, съчинено през 1065 г.


"Чух аз, че силната буря
краля връхлетяла при Тауг,
но опустошителят на българите (Bolgara brennir)
помогнал на брат си много.
Като снел от главата си шлема,
на петнадесет години от рождението си
той се разделил
с умрелия Олаф".


В друго осмостишие същият поет говори за осемнадесет свирепи битки, водени от Харалд Хардрад и по време на службата във Византия, в една от които той обагрил ноктите на "кафявия орел". С това кариерата на Харалд Хардрад във Византия приключва. Той се отправя към Киев, където се жени за Елисавета Ярославна, една от дъщерите на великия княз Ярослав Мъдри. През 1045-а Харалд се връща в родината си, където основава днешната й столица Осло и успява да се наложи на норвежкия трон. След което цели 16 години води безуспешни кампании, за да завладее и този на Дания.


Неукротимият му дух и жаждата за власт и слава го карат през 1066 г. да появи претенции към овакантения след смъртта на бездетния Едуард изповедник престол на Англия. За да загине в знаменитата битка при Стамфорд Бридж, улучен от стрела в гърлото.


Късни легенди, възпроизведени в разказ на изключителната Фани Попова-Мутафова, гласят, че Харалд е взел в плен сестрата на Петър Делян - Славина, и се оженил за нея. И дори нарича столицата на нейното име - Осло.


Очевидно става въпрос за фолклорен отглас за брака на Харалд с киевската княгиня, която все пак е славянка. Така че няма да се сърдим, ако тази легенда я има в сценария, завладял Леонардо ди Каприо и неговите продуценти.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 13:25 · 04.01.2018
vikingi neznam si kvi si kato sa idvali v balgaria sa stoiali na mirno tia mishki sme gi bili zdravo niama po velika darjava ot balgaria
Потребител · 22:11 · 29.09.2015
Предателство...Честотата на предателставата не е по малка а дори по голяма навсякъде по света.така че да не изпадама в автомаразъм и самосъжаление!
Потребител · 19:50 · 18.08.2013
Пич всичко зависи от гледната точка - за едни е герой за други поробител!
Историята е най-голямата измама и по-невярна дори и от Българската статистическа служба или както е казал умният преди много години Български натод:
Чете евангелието като девола
Не случайно между историците има спорове що е Васил Левски и Христо Ботев ама това друга бира
Потребител · 11:04 · 18.08.2013
Пак предателство ни е спряло... както обикновено.
Потребител · 22:33 · 17.08.2013
Историята на един наемник, нищо благородно. Виж ако бе помогнал на българите да се освободят, тогава вечна слава. Но уви случая не е такъв.
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент