Български фирми в Германия, които са подизпълнители на големи компании за електронна търговия, най-много експлоатират нашенци в Германия. Това твърдят експерти от КНСБ, които дадоха и конкретни примери. "Българи, които са били поставяни в най-мизерните условия, днес са вече собственици на компании. Точно те назначават други българи и им плащат минималната работна заплата от около 9 евро на час, а понякога "забравят" и въобще да плащат", разказаха синдикалистите.
Срещу минималната часова ставка българите трябва да доставят до 180 пакета на адрес и работят по 12 часа дневно.
Над 300 000 българи работят в Германия, през миналата година около 2000 от тях са се оплакали от трудова експлоатация, съобщи Иван Иванов, който е консултант към центъра за консултации на проекта "Справедлива мобилност" във Франкфурт. С него е и Нели Ботевска, консултант от проекта „Справедливо командироване" към КНСБ.
Двата проекта се реализират съвместно между КНСБ и ДГБ-Германският съюз на синдикатите.
В Германия има 9 центъра за консултации, където се предоставя информация и помощ на работници от Източна Европа, предимно от Полша, България, Румъния, Хърватия и Словения. Най-много са оплакванията от районите на Мюнхен, Франкфурт и Дортмунд, където са разположени най-големите български общности от работници.
В Дортмунд почти 80 на сто от фирмите, които почистват молове и ресторанти, били съставени от българи. Според експертите най-често оплакванията от невъзможни условия за работа идвали от
домашни помощници, социални асистенти, строителни работници
заети в ресторантьорството.
Един от най-драстичните случаи е със социална помощничка, наета от германка, живееща от години в Бургас. Нашенката трябвало да обслужва в продължение на месец болната от малария германка без да подозира за опасността от зараза. Българската била придружаващо лице на жената в болница. Официално договорът й бил за минималната заплата в България от 500 лв., а с малки цифрички отзад била изписана истинската сума, която получавала - 1400 евро.
Измамите в строителния сектор също са масови. "Работех към фирмата "Телеком сервиз", копаехме траншеи за интернет и оптични кабели. Трябваше да работим общо 3 години в Германия като подизпълнители на големи компании като "Ериксон". Цанихме се за 4000 евро на месец. Стояхме 3 месеца, накрая получихме общо 700 лв.", изплака вчера Тодор Велков. Според него фирмата на няколко пъти е лъгала така работници, като на третия месец ги изхвърляла. накрая закрила офиса си в София и сега контактът с нея е възможен само чрез адвокат.
Според експертите от КНСБ при домашните помощници се наблюдава работа без договори за командироване, а с трудови договори за 2, 4 или дори един час работа на ден, а фактически се извършва денонощно обслужване на болен.
Липсвала всякаква връзка с органи за контрол, както и социални контакти. Хората живеели в домовете на болните, като в началото
не владеят добре езика
дори и не разбират какво точно извършват, липсват медицински познания и подготовка.
"Дори семейството на обслужвания човек да е изрядно и да е изплатило сумата към агенцията - българска или германска, това не е гаранция, че изплащането на възнаграждението ще бъде извършено", твърди Нели Ботевска. "Някои от тези жени въобще не са командировани според правилата. Повечето тях не владеят немски език, предоставят им се договори на немски език, които те подписват, а на ръка се дописват договорите по отношение на заплащането", обясни още Ботевска
При строителните работници случаите са свързани с командировани от българска фирма. Подписват се договори за едно възнаграждение - минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато работодателят пожелае. Работи се извънредно, без да се заплаща извънредният труд - включително и в съботи и недели, както и в повечето случаи се работи на обекти и извън официалното работно време от 8 часа. Сигнали до ГИТ в тези случаи констатират нарушенията, от работодателите се изисква документация, удостоверяваща трудовото правоотношение, като работниците са насочвани да заведат трудово правни дела за неизплатени заплати и други.
В деветте центъра, които предоставят помощ и информация на работници от Източна Европа, най-често се консултират граждани от Полша - около 40 процента, от България - около 22 процента и от Румъния - 19,4 на сто. Румънците в Германия са повече от българите, но
българите търсят по-често помощ
обясниха консултантите към проекта.
Над 300 000 българи работят в Германия. Към август 2017 година броят на тези, които работят там със задължително социално осигуряване, е бил 108 794 души, като се е увеличил с 16 655 души спрямо август 2016 година, което е нарастване с 18,1 процента. През юли 2017 година заетите българи без задължително социално осигуряване, в това число и заетите на непълно работно време, както и самостоятелно заетите, са били 32 174 души, с 2 434 души повече спрямо същия месец на предходната година.
Към юли миналата година 30,4 на сто от българските граждани в Германия са получавали социални помощи, а една година по-рано този процент е бил 30,6 процента. Социални помощи получават 11,6 на сто от румънците, а средно за Германия този показател е 7, 1 на сто.
"Нашите българи често предприемат миграция с цел сезонна работа зад граница. Целта е прибиране на реколта. Сезонната работа означава краткосрочна заетост, която често пъти отпада от възможностите за регламентиране", коментира Валентина Васильонова от синдиката. Тревожим се от това, че в земеделието можеш да упражняваш труд без договори. Така расте броят на хората, които попадат в уязвимост и трудова експлоатация, категорична бе тя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
