Православният събор раздели църквите

Православният събор  раздели църквите | StandartNews.com

10-те присъстващи патриаршии заклеймиха фундаментализма, търсят диалог между религиите

На 26 юни официално бе закрит Великият и Свят събор на православната църква, който се проведе на остров Крит и продължи една седмица. Първоначално форумът бе обявен като Всеправославен, но впоследствие името му бе сменено, тъй като четири от четиринайсетте патриаршии - Българската, Грузинската, Антиохийската и Руската - отказаха да участват.
За една седмица работа Съборът успя да разгледа и шестте теми, за които се събраха духовниците. На няколко пъти бе отправена покана към неучастващите църкви да се включат - ако не на самия събор, то поне на богослуженията, за да покажат, че Православната църква е съборна и единна. Представители на четирите патриаршии обаче не дойдоха в Крит. От Руската и Антиохийската църква веднага отказаха, а от нашата и тази в Гърция отговорът малко закъсня, но и той бе отрицателен.

Какви да са отношенията на православните християни с останалите християнски вероизповедания. Това бяха основните дебати по време на Събора в Крит. По документа на тази тема, подготвен преди самото събитие, Българската православна църква изрази своите забележки и пожела да бъдат извършени поправки. Това обаче не бе направено и стана причина нашите делегати да се оттеглят.

"Иисус Христос е създал само една Църква. Твърдението, че е възможно да има повече от една християнска църква, е отричане на Христа и на Неговия спасителен промисъл. Едната Свята Вселенска и Апостолска църква се характеризира с това, че за основа на веруюто ни се приема Никео-Цариградският символ на вярата, утвърден през 325 г. и 381 г., безусловно се приемат и зачитат решенията на седемте вселенски събора, състояли се, преди римският престол да обяви всички останали престоли за отлъчени, както и се спазват редица богослужебни и други правила, установени от апостолите и светите отци на Църквата", обясни преди дни в интервю Пловдивският митрополит Николай. Той даде пример с устава на гражданска организация, членството в която е свободно и достъпно за всеки. Ако искате да сте член, приемате устава и останалите правила. "Православната църква е Едната Свята Вселенска и Апостолска църква. Ако някой смята, че Бог може да бъде постигнат другояче, по други правила, то всеки е свободен да опитва", каза още Дядо Николай.

Той посочи още, че православната църква никога не е смятала, че религиозни въпроси могат да се решават със сила или че на насилието трябва да се отвръща с насилие. Кръстоносните походи, инквизицията, преследването на друговерци и другомислещи не са методи на Православната църква, каза още Пловдивският митрополит.

В неделя след съборната служба православните йерарси, които отидоха на Събора в Крит, отправиха свое послание към света. В него се казва, че "избликът на фундаментализъм, наблюдаван в различни религии, представлява израз на нездрава религиозност. Трезвият междурелигиозен диалог пък значително подпомага укрепването на взаимното доверие, мира и добрите отношения".

Духовниците, присъствали на Събора, се съгласиха също, че православната църква е ангажирана с проблемите на съвременния свят. "Без да се нагърбва с тяхното окончателно решаване, тя стои в центъра - там, където човекът страда, където има нужда от утеха и подкрепа".

"По време на своята работа Светият и Велик събор подчерта важността на предстоятелските събрания и направи предложение Светият и Велик събор да бъде учреден като регулярно действаща институция", се казва още в посланието. Според духовниците Светият и Велик събор откри нови хоризонти в съвременната многообразна вселена. Подчертава се също "нашата отговорност в пространството и времето, и то в перспективата на вечността".

Роди се и идеята Съборът да стане постоянно действащ и да започне да се провежда редовно през 3 до 5 години.
Дали провеждането на този Събор и краят му са успешни или не - предстои да видим в бъдеще. Коментарите обаче вече започнаха.

Неявилите се са в нарушение

проф. Калин Янакиев

След като, въпреки усилията си, Московската патриаршия не успя да "стопира" провеждането на Всеправославния събор на остров Крит (Вселенският патриарх Вартоломей най-сетне престана да отстъпва пред натиска на РПЦ и отказа, пред лицето на режисираното "оттегляне" на три поместни автокефални църкви, да отложи Събора), в руските медии и в проруските и зилотски нашенски сайтове изригна истинска пропагандна истерика. Опорните точки на тази пропаганда се изработват и пускат буквално в движение една след друга и са една от друга по-абсурдни. Съборът в Крит е Всеправославен, защото на него по принцип са поканени всички. И продължава да е Всеправославен и днес, в момента, в който се провежда от представителите на цели десет от четиринадесетте автокефалии и в отсъствието на само четири от неявилите се и нарушили с това ангажимента си поместни църкви.

Абсурд е някой да задължава автокефалиите

Доцент Костадин Нушев, Богословски факултет на СУ

Заседанията на междуправославния събор в Крит приключиха и сега остават много въпросителни около статута и характера на този събор и най-вече - изясняване на основния въпрос: каква е юрисдикцията на този събор по отношение на автокефалните поместни православни църкви? Важни всъщност са въпросите за това как четирите автокефални патриаршии, които представляват мнозинството от православните вярващи християни по света, ще възприемат статута на този събор и характера на неговите решения. Очевидно е, че за решилите да не участват на този форум патриаршии резултатите от станалите там разисквания и обсъждания не могат да имат автоматично задължителен характер! Представата, че някакви решения, взети в отсъствието на четирите патриаршии, имат автоматично задължителна сила за тях, е наивна и означава, че някой си представя наличието на някакъв въображаем орган, който има изключителна юрисдикция над автокефалните патриаршии. Което от канонична гледна точка е пълен абсурд.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай