Връщаме професори и вадим роми от гетото с евросредствата
Центровете за върхови постижения ще минават през международна оценка
Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", която отнесе доста критики още преди старта си, е на път да заработи догодина. След дълго "тука има - тука нема" последният й вариант предвижда общо 1,37 млрд. лева, включващи пари от Брюксел и българско съфинансиране. Служебният кабинет преподреди леко приоритетите, за които ще се харчат европарите, и така водеща при тях отново се оказа науката. В един от предишните периоди се бе стигнало до парадокса повечето средства по програмата да са предвидени за... средно образование.
Българската наука ще се развива, образно казано, на три нива. Немалка част от "големите" европари, които ще влязат у нас, ще бъдат концентрирани в 3 или 4 центъра за върхови постижения и още няколко - за компетентности. Първите ще бъдат местата, от които основно ще очакваме да издърпат науката ни нагоре и да създадат продукция, която да отговаря на световните стандарти. Те могат да бъдат както отделни университети, така и консорциуми от няколко вуза или института. За да бъдат посочени за такива обаче, е нужно да преминат през международна оценка, която да потвърди, че имат капацитета да усвояват подобни средства, разказа зам.-министърът на образованието, отговарящ за програмата, проф. Николай Денков. Европарите, насочени там, ще ни позволят и да върнем част от учените си в Европа, като им предложим съизмеримо заплащане. Това обаче ще стане под формата на
суми за участие в проекти
и разработки, тъй като съгласно документите заплатата им трябва да бъде съизмерима със средната за бранша в съответната страна. Повече пари вероятно ще вземат и събраните в центъра за върхови постижения учени, тъй като там ще трябва да бъдат събрани "критична маса" висококвалифицирани специалисти, както и супермодерна апаратура.
Просветният министър Румяна Коларова призна по време на обсъждането на програмата, че именно с усвояването на парите за наука е проблемът на България в последните няколко години. "Всички знаем, че когато в тази област внезапно се изсипят големи пари, се появяват и нетипични субекти за усвояването им", каза тя пред учените. Факт е, че до момента около 66% от финансирането на наука е отишло към БАН и университетите, а останалата - към фирмите и неправителствените организации. Най-активни в усвояването на евросредствата са БАН, Алма матер и Медицинският университет в столицата, следвани от Техническия университет.
Министерството ще настоява за над двойно увеличение на парите от БВП, които ще отиват за наука - до 1,5%. Още 546 млн. лева ще дойдат по оперативната програма. 50% от тях е планирано да се насочат към центровете за върхови постижения, а около 20% ще бъдат за учените, които ще останат извън тях. Като форма за финансиране там ще бъдат използвани средствата и от фонд "Научни изследвания", като се насърчават приложните търсения на учените и връзките с бизнеса. В момента поради липсата на всякакво друго финансиране след дълго лутане и скандали фондът е решил на тази сесия да финансира предимно фундаментални проекти. Дълго време държавата се колебаеше дали той трябва да дава парите за фундаментални изследвания или за иновации, които намират по-бързо приложение в практиката. С оперативната програма този въпрос може да бъде решен, като средствата за фундаментална наука бъдат препратени главно към въпросните центрове за върхови постижения. Европари ще се дават и за мобилност на учените, които могат да ги използват, за да специализират в различни държави. Предвижда се и подкрепа за научно-изследователски екипи с доказан потенциал, които вече са получили признание в чужбина.
505 млн. лева ще отидат за по-качествено образование
- както средно, така и висше. Тук се включва и професионалната подготовка на ученици и студенти. С парите от Европа ще се заплащат практиките на младежите, включително и по време на дуалното обучение, ако то бъде въведено. Тук авторите посочват, че има сериозни диспропорции между специалностите, за които държавата дава пари сега, и търсенето на пазара. Около 30% от степените "бакалавър" и "магистър" се присъждат в областта "стопански науки и администрация", а в средното образование картинката се повтаря, като най-много ученици също учат икономика.
В същото време най-голямо търсене на работна ръка има в здравеопазване, енергетика и образование. Затова една от предвидените мерки е да се дават преференциално стипендии на студенти в специалностите, където ще се търсят кадри. В областите, които са приоритетни за държавата, ще се подпомагат и докторантите. Програми, които са изрично насочени към потребностите на бизнеса, също ще се финансират с европари. В средното образование целта ни е да намалим броя на отпадащите деца от 12,5%, колкото са сега, до 11%. Тук има любопитна статистика - в Кърджали, където децата се представиха най-добре на матурите, всъщност средният период, в който децата преседяват в училище, е 9 г. За да има подобно средно число, това означава значителен брой отпадащи по-рано от класната стая. Явно въпреки големия брой отличници регионът има проблем да задържи немотивираните деца в школото. Същото е положението и в Разград. Статистиката показва и дисонанс между частното и държавно образование в полза на частното. Доскоро това не се признаваше открито от държавата, но всъщност на изпитите след 7 клас 8 от
училищата в челната столична десетка са частни
Последните 45 са изцяло общински. Значителна част от европарите ще отидат за извънкласни проекти, които трябва да мотивират и задържат хлапетата в училище.
266 млн. лева ще бъдат отделени по третата приоритетна ос, която е за социално приобщаване. Това означава както деца със специални образователни потребности, така и роми. Специална мярка тук е да бъдат отделени пари за закриването на т.нар. сегрегирани училища, които обикновено са в ромските квартали. Идеята е тези деца постепенно да бъдат интегрирани в други общообразователни училища. Но на практика не е ясно как ще стане това предвид факта, че за повечето деца това всъщност си е кварталното училище и всяко друго школо би означавало допълнително пътуване. Изискването обаче ни е вменено от Европа, която е върнала проекта ни със 74 корекции, които са свързани с разписването на конкретни мерки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
