Приказни къщи, барокови дворци и рококо църкви привличат като магнит в Южна Германия
Ако все още не сте били на ваканция в Германия и трябва да избирате маршрут, най-емоционално ще бъде да се придържате към класиката - Романтичният път. Започва от Вюрцбург и финализира във Фюсен - 350 километра, изпълнени с уникални градове, които ви потапят в историята, зрелищна архитектура и съвършенството на баварската провинция. И ако някога някой ви е заблудил, че немците са дистанцирани люде, ще се убедите на живо, че подобни клишета нямат общо с действителността. Въпреки че тъкмо това им желание да доминират като комуникативни космополити и хуманисти, беше зле политически интерпретирано от бившата комсомолка Ангела Меркел, която им натресе бежанците - и не само на тях. По Романтичния път обаче не съществува опасност да срещнете тълпите, които гледаме по тв репортажите. Затова пък е пълно с японци, които се наслаждават на природните прелести и на средновековните красоти. Църкви и дворци преливат от барок - стилът, зародил се във Франция, но придобил изключителна версия по католическите земи на Южна Германия. Излишно е да се казва, че навсякъде продължава да бъде чисто и излъскано, като че ли всеки момент ще започнат снимките на романтичните комедии от Бавария, които у нас домакините гледат с Диема фемили. В различни броеве на "Стандарт" ще ви представим най-зрелищното по "романтише щрасе".
Най-лесно е да си купите билет за нискотарифна компания, която лети от София до Франкфурт, а оттам да се отправите към Вюрцбург - първата официална спирка от Романтичния път. Университетският град на река Майн е в подножието на крепостта Мариенберг, която се смята за забележителност номер едно. До нея се стига по страхотен мост, който прилича на Карловия в Прага - с 12 скулптури от камък на светци покровители. В краката на всеки от тях от сутрин до полунощ има туристи, които пият прочутото местно вино не само по време на тематичния фестивал. Областта Франкония е била най-грандиозният винопроизводител в тази част на Европа. Най-добрите сортове грозде са зреели във Вюрцбургската долина. Неслучайно в баровете преди моста ви предлагат еликсира в чаша, която можете без проблеми да изнесете навън - само за 3-4 евро - и да реете поглед над Майн, далеч от негативните новини. Изживяването е особено привлекателно за американците. В Ню Йорк пипнат ли те, че пиеш алкохол на улицата, ще ти се стъжни. Та от въпросната крепост Мариенберг, около която има прекрасни градини, тръгва епопеята на епископите, управлявали светската държава цели 8 века. Няма съмнение, че вярата и суетата за тях са били в пълна хармония - или просто продължение на политиката с други средства. В наследството им няма и полъх от смразяващата сдържаност в някои испански катедрали и замъци, в които сякаш до вчера е шетала Инквизицията - вероятно защото въпросните господа германци са се смятали за "продължители" на римските императори. Йохан Филип Франц фон Шонборн е първият, който откровено иска да конкурира Версай и Виена и заповядва строителството на Резиденцията - наречена от Наполеон "най-красивият "попски" дом в Европа. Великият архитект Балтазар Нойман е готов с плановете си през 1720 година. Феноменалният художник Джовани Батиста Тиеполо пристига от Венеция, за да създаде един от най-мащабните стенописи в света, който краси свода на изумителните стълби, издигнати от някой си майстор Висконти от Милано. Тиеполо рисува и епизод от венчавката на император Фридрих Барбароса с Беатрис Бургундска и Райхстага на Вюрцбург: за да внуши отново, че всички власти трябва да бъдат концентрирани в ръцете на единствен господар. Който плаща, той поръчва сюжетите. В средата на XVIII век истерията по новия стил рококо е в разгара си. Императорската зала, покоите на владетеля и Огледалният кабинет са съвършеният образец на елегантността, нахлуваща, разбира се, от Франция. Четвърт век по-късно шедьовърът е готов. Той обаче се превръща в жертва на бомбардировките през Втората световна война. Американският офицер Джон Скилт, който отговаря за охраната на паметниците на културата и изкуствата, заповядва незабавни възстановителни дейности. Реставрациите продължават 6 десетилетия.
В центъра на Вюрцбург особено впечатляваща е позлатената статуя на Дева Мария, която се издига на 70 метра над пъстрия пазар. На негова територия се случва и Коледният шопинг, издигнат в култ от немците и не само.
Червеният град на Таубер
Ротенбург на река Таубер е невероятен магнит. Влизате в центъра на Червения град и не искате да се върнете в действителността - колкото и да ви струва това. Предпочитате да вдъхнете от флуидите на Братя Грим - не от особено детските интриги в някои от приказките им, а от пейзажите и красотите. Неслучайно в Ротенбург, най-добре консервираното средновековно строителство в Европа, еднакво посетени са както Музея на криминалистиката, където има столове с шипове, така и Музея на мечетата. Но най-големият кеф е гледката от 60-метровата готическа кула на кметството. Във фоайето на прочутия сред богатите хотел "Айзенхут" пък има останки на параклис от ХII век. Някогашната страноприемница отваря врати в годината, в която в България избухва Априлското въстание.
Блясък и бездомни в Аугсбург
Един от синовете на римския император август основава Аугсбург преди повече от 2000 години - той е най-старият град в Германия след Трир, чиято Черна порта е най-добре запазената от античния свят и където е роден Крал Маркс. Аугсбург е прочут със залите на своето кметство - самото то е от най-забележителните сгради на Ренесанса. Тук се намира Фугерай - най-старият приют за бездомни в света, отворен от Якоб Фугер фон Райхен през 1516 г. Правилата в него винаги са били едни и същи - да си беден, но без дългове към лихвари или банки. И, естествено, да си жител на града.
Църквата на ливадата
Вайскирхе е сред перлите извън масовките. Църквата на ливадата, която е включена в наследството на ЮНЕСКО, се оказва на пътя ви след Фюсен - според немските представи "второстепенен", според - българските "идеален". Без дупки, без малоумници, които излишно и плашещо ви качват адреналина. Ограничението в Германия на този тип шосета е 70 километра - и горко на онзи, който се опита да го наруши. За Вайскирхе се плаща само паркинга. За да видите великолепното рококо произведение, приемано като едно от най-прекрасните в света, нямате нужда от билети. В съседните заведения обаче се плаща. Не е прекалено скъпо - за около 20 евро на калпак сте предоволен, ако не страдате от апетита на Гаргантюа, разбира се. Хлябът и леберкезът са опасна комбинация - не за джоба, а за корема. Дамите да внимават какво поръчват - тук се яде много. Блюдата, естествено и задължително са с някакъв тип вурстчета - бели или червени. Супите са внушителни, не се учудвайте, ако ви ги донесат със зеле - надали ако не говорите немски, сте го разбрали от менюто. Халбите са гигантски. Виното се пие като вода - въобще в Германия доста неща са по френски: от трапезата до архитектурата и градинарството. Европа е била обединена от изкуството, кулинарията и сомелиерството дори в епохата на херцогствата държави и градовете републики.
Страстите Христови
Малко встрани от Романтичния път има едно място, което не бива да пропускате - Оберамергау. Там времето и възпитанието се измерват в рисунки върху стените на къщите. Първите са направени преди няколко столетия - на религиозна и приказна тематика. Идеално поддържани са - хем стоят автентично, хем са свежарски. През 1633 г. жителите на селцето се молят на Исус - да ги спаси от чумата, а те, от благодарност, ще направят пиеса, в която да славят добротата и великодушието Му. Първото зрелище се появява 12 месеца по-късно - защото чудото е станало: Оберамергау не губи нито един от жителите си за разлика от съседите. Спектакълът се нарича "Страстите Христови" и оттогава се случва на всеки десет години. Между V и IX век има 100 представления. По традиция участват около 1000 актьори, а драмите и възхвалите продължават 6 часа. Винаги всички са аматьори - условието е да са местни поне от 20 години, за да бъдат сърдечно верни на традицията. Мария Магдалена трябва да е мома - та дори и над 30, а Божият син, апостолите и всички останали - да бъдат със собствени бради и ушити от съпругите им дрехи. През 90-те в Оберамергау строят специален театър - за 2000 зрители. В останалото време там играят шедьоврите на Вагнер и Верди - немците са луди по това изкуство, както стана ясно от гостуването на Софийската опера във Фюсен, където "Пръстенът на Нибелунга" събра стотици фенове от цял свят. Последно в Оберамергау са показвали лСтрастите Христовиы през 2010-а. От 2018-а започва продажбата на билети за премиерата през 2020-а. Дотогава всички говорят само за това, докато си пият пивото по фантастичните кръчмета и тузарски ресторанти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
