Изборите в Европа спъват общите решения

Сценариите на Юнкер на практика са само добри пожелания

Изборите в Европа спъват общите решения | StandartNews.com

Еврокомисията представи т.нар. Бяла книга, която предлага пет сценария за бъдещето на Европейския съюз. По кой път ще поеме Общността и кой от сценариите е най-реалистичен за България? Потърсихме за коментар проф. д. и. н. Нина Дюлгерова, преподавател във ВСУ "Черноризец Храбър" и ЮЗУ "Свети Неофит Рилски".

 

Бялата книга, представена от председателя на Еврокомисията Жан - Клод Юнкер, има своята предистория. Става въпрос за негативните резултати от референдумите в Холандия и във Франция, свързани с приемане на конституция, общ химн и общи цели на ЕС.

Приетият през 2009 г. Лисабонски договор на практика постави началото на фрагментацията на ЕС, тъй като в този договор, който беше подписан от всички членки, бяха заложени няколко тенденции, които са свързани именно с регионализацията. Даде се възможност да се обединят държави в конкретни райони с общи интереси. Пример за подобна група е Вишеградската четворка.
Брекзит обаче постави началото на формулиране на нови цели и задачи пред ЕС. И петте сценария, които представи Юнкер, са свързани именно с

тези центробежни тенденции, които все повече се засилват

Те са подчинени на още един елемент, който не може да бъде елиминиран - миграционните потоци. От близо пет години насам те превръщат европейското пространство в една зона на високо напрежение, в която все още няма ясно изградена стратегия и политика за решаване на миграционния въпрос.
Втори елемент, който влияе силно върху формулирането на този план на Юнкер, са и сложните отношения ЕС-Русия в контекста на икономическите санкции и украинския въпрос. Третото, което също влияе върху формулирането на този план, са и изпълнените с напрежение и войнствена риторика отношения между ЕС и Турция. В резултат на което петте сценария на Юнкер са ориентирани към нещо, което той беше разработил преди две години - Европа на две скорости. В Бялата книга председателят на ЕК всъщност той

дава пълна свобода за развитието на съюза

в зависимост от тенденциите, които придобият господстваща сила и съобразени в повечето случаи от непредвидени предизвикателства, отколкото от точно определени политики. Доказателство за това е, че той говори за две скорости, ако има възможност и за повече. Коментира също така за наличието на център и периферия, без да конкретизира реално каква е политиката в центъра и какви ще са взаимоотношенията център-периферия. И в контекста на този вариант неизменно трябва да коментираме и някак си ролята на България. Заедно с Румъния двете страни легитимираха ЕС в Черноморския региони и затова не могат да бъдат лесно елиминирани. Второ, тук не може да се приложи традиционната практика - от по-силния към по-слабия. В двустранните отношения сериозно значение ще имат процесите, които в момента концентрират вниманието на регионалните и глобалните играчи в Черноморския регион, свързани както с политическите кризи на Балканите, които засягат в различни степен, както страни от ЕС, каквито са Румъния и Гърция, така и кандидат-членки от Западните Балкани. Това означава, че дистанцираното отношение на Брюксел трябва да бъде променено дотолкова, доколкото все пак съдбата на Европа зависи повече от периферията, отколкото от центъра. И тук не става въпрос за икономически показатели. Тук става въпрос за политическа сигурност и контрол на външните граници на ЕС.

От две години насам стана ясно, че Шенгенското пространство не можа да издържи най-важния показател за демократични свободи, а именно- свободата на движение на хора. Миграционната криза възстанови отново контролно -пропускателните пунктове
между Германия, Австрия, Дания, Швеция. Унгария пък постави своеобразен рекорд с издигането на телени огради, след това - на стени на границата си със своите съседи. Всички тези факти доказват, че ЕС е в криза и ако трябва сериозно да коментираме Бялата книга с различните сценарии, които предлагат Юнкер за бъдещето на ЕС, тя може да бъде приета само както едно добро пожелание. Това за пореден път доказва, че все повече се увеличава пропастта между политичесите декларации и предложения на Брюксел и действителността, която предполага бързи решения, висока мобилност и активна комуникация с конкретни резултати в отделните членки на ЕС. Също така тази Бяла книга не излиза в добър момент от развитето на ЕС, защото от март месец започват поредица от парламентарни и президентски избори в ключови държави на ЕС - парламентарни в Холандия през март, президентски през април във Франция, а през есента са парламентарните избори в Германия. Затова няма как да бъдат намерени решения на процесите в ЕС в момент, когато водещите държави са концентиррали своята енергия вътре в решаването на властовите процеси в своите държави.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай