Туризмът е спасение за малкия бизнес у нас

Туристическият бизнес у нас настоява националната реклама на сектора да се финансира с 0,5% до 1% от приходите, които е реализирал предната година. Писмо с такова предложение е било изпратено от големите инвеститори в туристическия бранш с подкрепата на работодателските организации до финансовото министерство, комисиите по бюджет и финанси и по икономическа политика и туризъм в Народното събрание. Туризмът още настоява държавата да назначи специални аташета, които да рекламират България по света. Ще влязат ли тези предложения в сила от следващата година? Къде трябва да бъде насочена рекламата на туризма? За отговор на тези и други актуални въпроси потърсихме председателя на Националния борд по туризъм Красимир Гергов.

Трябва да се заделят поне 0,5 % от приходите от бранша за реклама, за да не сме на опашката в Европа, казва Красимир Гергов

- Г-н Гергов, в понеделник оповестихте, че подготвяте нова методика за рекламиране на българския туризъм. Предлагате да няма фиксирана сума за реклама, а да бъде определена част от приходите от туризъм за предходната година, като се започне от 0.5% и постепенно се достигне 1%. Смятате ли, че финансовото министерство и въобще - кабинетът, биха се съгласили с това ваше предложение?
- Формулата, която предлагаме, е само минимумът, който, според нас, е необходим за подкрепата на българския туризъм.
В момента родният туризъм наистина е в подем и държавата трябва да използва максимално това, за да го подпомогне да се развива още по-добре. Още повече, че напоследък държавите с полумесец на знамето не са сред най-предпочитаните туристически дестинации. Затова е толкова важно в този благоприятен и от международна гледна точка момент да наложим нашия туристически продукт, независимо колко качествен е той. Приходите от туризъм по официални данни са 6.9 млн. лева за миналата година, което при 0.5% отчисления от тях за реклама, би означавало около 34.5 млн. лева. Като в същото време не забравяме, че 1 долар от всеки пет, които един турист харчи в България, се връща обратно в бюджета на страната.
Според нас именно туризмът е и единственият бизнес, който на практика България може да развива към момента, което да носи приходи и да ни прави популярни.
Мнозина от инвеститорите в туризма са хора, които имат и друг бизнес, аз също.
Инвестираме именно, защото смятаме, че туризмът има огромен потенциал. И тези инвестиции трябва да бъдат подкрепени от държавата, тъй като туризмът подхранва и бизнесът на регионите извън големите градове. Всички виждаме, че големите западни търговски вериги не подкрепят българското селскостопанско производство, а основно продават евтини плодове и зеленчуци, внос от други държави. Малките производители
у нас произвеждат такива количества, заради които смятат, че не си заслужава дори да кандидатстват за европейски субсидии. Освен това всички знаем, че от 2020 г. ще спрем да получаваме субсидии от Европа, така че до края на тази година, както и 2019-а и 2020 г. е най-важно да се инвестира в туризма, който ще развие тези райони и ще подпомогне и нашите малки производители. Затова ние трябва да напълним нашите хотели с туристи, които ще консумират българската земеделска продукция. А единственият начин за това е да направим България популярна като дестинация, за да може да предложим различни видове туризъм, което съответно пък да направи държавата ни като цяло по-богата.
- Имаме ли стратегия за привличането на повече туристи от Русия и страните от други континенти, като Азия и Америка?
- Лично аз смятам, че трябва да се инвестира повече в рекламиране на българския туристически продукт в нови дестинации. Бих препоръчал и да се направи повече реклама на нашата икономическа платформа за инвестиции, тъй като страната ни е един данъчен рай. Ние сме събрали най-сериозните работодателски и туристически организации на България, които подкрепят новата методика за изчисляване на рекламния бюджет на българския туризъм. Защото досегашната
не е базирана на някакви приходи или някакви тенденции, а на някакви остарели схващания за това как се прави бюджет и как се защитават разходите в него.
- Имате ли съпоставими данни какъв е рекламният бюджет на българския туризъм спрямо наши конкуренти, като Гърция и Турция например?
- О, България е може би на последно място в Европа като процент за реклама от приходите от туризма.
- Все пак 14 млн. лв. е бюджетът за реклама на българския туризъм за тази година, което е доста повече спрямо предишни години.
- Ами пресметнете какъв процент прави това от приходите от туризъм за миналата година.
- Малко над 0.2 на сто.
- Ами ето, сам виждате за какво става въпрос, а ние в писмото, което изпратихме до всички държавни институции, настояваме за 0.5% с тенденция постепенно да се върви към отделяне на 1% от приходите от туризъм за реклама. Като тези пари за реклама на българския туризъм не трябва да се харчат единствено и само в чужбина, но също и в България, за да можем да привлечем и част от българските туристи към нашите курорти. Защото всички виждаме, че българинът е загърбил своите курорти и предпочита да ходи на почивка основно в Гърция, Турция и в други държави.
- Естествено, след като казва, че там го обслужват по-евтино, а и по-висококачествено.
- Именно затова и ние настояваме за провеждането на кампания, която да привлече и запази българските туристи в България. И не случайно ние сме събрали тези 6 авторитетни работодателски и туристически организации в България, тъй като знаете, че един турист се обажда по телефона, което означава, че от него печелят мобилните оператори, взема такси, купува сувенири и пр. - изобщо той харчи пари, които не са включени в тези 6.9 млрд. преки приходи от туризма, а са навярно двойно и тройно повече. Но тези допълнителни пари, които туристите оставят у нас, косвено подпомагат цялата икономика на България. Туризмът не е затворен отрасъл, а засяга цялата държава и подпомага и много други бизнеси, като транспорт, селското стопанство, търговия, услугите и пр. Да не забравяме и още един много голям инвеститорски потенциал - че като дойдат в България, част от чужденците решават и да инвестират в закупуването на недвижими имоти тук.
- Внесохте ли вече писмото с вашето предложение до държавните институции?
- Внесено е, защото сме убедени, че те мислят също по въпроса, но ние трябва да бием камбаната, за да могат хората, които съставят бюджета да мислят за туризма наистина като за приоритетен отрасъл на България, тъй като туризмът внася свежи пари в държавата и задържа и дори връща българите да работят в страната си.
- Вече стана известно как приключи летният туристически сезон. Имате ли прогнози как ще се развие предстоящият зимен сезон, а също и следващото лято ?
- Имаме, но като цяло всичко зависи от рекламата, която предстои да бъде направена. Знаете, че вече се заговори за подновяване на кандидатурата на България за провеждане на зимни олимпийски игри, което също си е една чудесна реклама на страната ни. Именно с такива мероприятия, с такива правителствени жестове, България може да бъде една топ дестинация за зимен туризъм в Европа. Едни от най-скъпите зимни курорти в Швейцария и Франция са на височина около 1600 метра, защото технологиите в момента позволяват каране на ски на изкуствен сняг почти целогодишно. Така че България има прекрасни природни условия, както и вода, да прави и поддържа ски писти от изкуствен сняг, с което значително да удължи зимния си сезон и на практика да разчита 12 месеца на туризъм.
- Какъв тип туристи предпочитат да посещават България сега и какви разчитаме, че ще можем да привлечем през следващите години?
- Разбира се, трябва да се стремим да развиваме по-качествен туризъм, за да привличаме по-платежоспособни туристи. Но аз не искам да откроявам нито един тип туризъм. Всеки турист е добре дошъл и след като е тук, той трябва да бъде обслужен качествено, така, че да се върне отново и отново. Но наистина - навсякъде по света се предпочитат туристи с по-големи финансови възможности, тъй като цяло те повече щадят природата, оставят повече средства тук и пр. Черноморските ни курорти вече са построени и са придобили достатъчна известност, особено за развитието на младежки туризъм, но според мене имаме огромни възможности да развиваме повече семеен и културен туризъм, особено в центъра на държавата, където имаме огромни богатства от исторически и културни забележителности, както и на балнео- и СПА туризма, който има голямо бъдеще. У нас има доста места, за които дори голяма част от българите още не знаят, тъй като те не са достатъчно рекламирани, а също така не са и достатъчно достъпни поради липсата на нормална инфраструктура до тях. Няма една нормална тоалетна, няма някой, който да къса билетче и да даде обяснения. Но всичко това ще се случи, няма друг начин.
- Затова ли напоследък у нас, особено в София, се строят луксозни 5-зведни хотели?
- Да, когато имаме добър сервиз в туризма, естествено е всеки да предпочита да отседне там. А когато в един курорт имате само 3- и 4-звездни хотели не можете да очаквате да привлечете по-платежоспособни туристи.
- Такъв платежоспособен туризъм е голф туризмът. Какви са перспективите пред него в България?
- Голф туризмът у нас се развива при повишен интерес. Голф центровете ни са пълни с чужденци и интересът е толкова голям, че се надявам в скоро време те все по-трудно да си запазват време за игра. Най-натовареният сезон обаче все още е юни, юли и август, но се надявам в най-скоро време туристическият голф-сезон да се разшири и през септември, октомври и част от ноември, както и през април и май.