Младенов: Гурбетът е новата казарма за младите

През февруари започваме тур из 11 държави, за да връщаме българите

Младенов: Гурбетът е новата казарма за младите | StandartNews.com

София. През 2014 г. ще бъдат разкрити 8500 работни места, обяви преди дни икономическият министър Драгомир Стойнев. Кои са градовете и фирмите, в които ще има работа? Как политическата обстановка влияе на инвестиционните планове и какво прави държавата, за да засили интереса към страната ни? "Стандарт" попита новия шеф на Българската агенция за инвестиции Светослав Младенов.

- Г-н Младенов, кои са големите инвестиционни проекти, които през тази година ще разкрият нови работни места?

- Българската агенция за инвестиции работи по 22 големи инвестиционни проекта за над 2 млрд. лв., които ще разкрият над 8000 работни места. Те са в сектор туризъм, аутсорсинг, автомобилна индустрия, транспорт и логистика, химическа промишленост и хранително-вкусова промишленост. Като пример бих дал "Монтюпе" в Русе. През септември м.г. те завършиха третия етап от инвестицията в завода за автомобилни компоненти в индустриална зона на града. Компанията увеличава производството си, което ще доведе до разкриване на нови 300 работни места. В момента в завода работят 700 души, а направените инвестиции вече надхвърлят 160 млн. лв. Този инвеститор създава конкурентна среда и привлича и други компании. Германската "Вите Аутомотив" също разширява в индустриалната зона в Русе производствените си мощности за електронни и механични части за автомобилната индустрия. Това разширение трябва да е приключили до края на 2014 г., а до пролетта на 2015 г. да влезе в експлоатация. Ще се наемат 500 работници. Подобни инвестиции са прекрасна възможност за региона. Северозападна България и по принцип цялата територия на север от Стара планина са наш приоритет, защото там е концентрирана най-високата безработица. Друга немска компания - "Бер-Хела Термоконтрол", също произвеждаща автомобилни компоненти, предстои през т.г. да разкрие завода си в индустриална зона "Божурище" край София. Този проект е първи за немската компания в Източна Европа, очаква се да бъдат открити над 350 работни места. Само преди дни световният автомобилен доставчик "Нексанс Аутоелектик" обяви решението си за изграждане на модерен завод за кабелно оборудване край Плевен. Заводът трябва да е готов до края на т.г. и в него ще бъдат наети над 600 души. "СОЛ България" са в процес на реализация на проект за нов завод за производство на промишлени газове в Девня. "АББ България" пък строят четвъртия си завод за електрическо оборудване в индустриалната зона "Раковски" в района на Пловдив. Този проект предвижда разкриване на 600 работни позиции. През 2014 г. "Фесто България", отново германска компания, планира ново производство на магнитни сензори с около 450 работни места. Турската компания за автомобилни части "Теклас" разширява мощностите си в Кърджали и предвижда да наеме нови 300 служители. Близо 1000 работни места ще бъдат открити и в "Стандарт профил България" в Стара Загора до 2015 г., тъй като там също се разширяват производствените мощности. Нови работни места се очакват и в аутсорсинг сектора. Знаете, че 2013 г. "Кока Кола Ентърпрайсиз" избра България за откриване на нов финансов център за услуги. Има и други компании, които разширяват центровете си за споделени услуги у нас. В момента правим преглед кои от планираните през м.г. инвестиционни намерения са извършени. Все пак 2013 г. беше доста динамична по отношение на смяна на правителства и на цялостни политики по дейността на инвестиционните проекти.

- Политическата обстановка през 2013 г. отрази ли се на инвестиционните планове на фирмите?

- Всяко движение, свързано с подобряване или влошаване на инвестиционния климат, се отразява. Но през последните 6 месеца се отчита ръст на интереса към България. Това означава, че сме в правилна посока не само по отношение на стимулите, но и на ангажиментите, които преди време са били поети, но не са били изпълнени, а сега се изпълняват. Това са: възстановяването на ДДС, подобряването на административно обслужване, по-кратките срокове и намаляването на документацията за получаване на сертификат. Сега целият този процес е съкратен, така че още на един предварителен етап всеки инвеститор може да получи информация и съдействие и да прецени дали може да кандидатства за сертификат.

- С колко е ускорена тази процедурата?

- Намалени са преди всичко бланките и формулярите, които се попълват. А техният голям обем плашеше дори и големи инвеститори.

- Освен бумащината, какво плаши инвеститорите?

- Всеки инвеститор иска по-предвидимо бъдеще, например 5 г. напред, било то по отношение на социална политика, на енергийни източници, човешки ресурс. В България голям проблем е човешкият ресурс в малките населени места и концентрацията му в големите градове. Това принуждава инвеститорите да се насочват към София, Пловдив или Варна, тъй като там по-лесно намират работна ръка. Например 85% от ИТ специалистите са концентрирани в София. Трябва да се намери изход от този проблем. Например чрез разкриване на клонове на университетите в по-малки населени места, така че да привлекат инвеститори там. Отделно е изтичането на кадри в чужбина, макар че то може и да е много позитивно. Защото това, което нашите сънародници ще научат и професионалният опит, който ще придобият, може да го принесат в България. Именно затова в началото на февруари започваме кампания за привличане на българите от чужбина. Тя ще се проведе в 13 града от 11 държави, в които има сериозна концентрация на наши сънародници. Наши експерти ще ги запознаят с дейността на агенцията ни, с конкретни мерки и програми за реализация в България. Ще ги информираме за макроикономическата ситуация в страната, за перспективните сектори, в които биха могли да се реализират и нивата на заплащане. Ще ги запознаем и с възможностите на оперативните програми за стартиране на бизнес, възможностите за стажове в държавните институции, насърчителните мерки на Агенцията по заетостта специално към младежите. Желанието ни да ги убедим, че след като придобият специалност и поработят в съответните държави, да не се колебаят да се върнат и да започнат някаква дейност - било то предприемаческа, било към клон на фирмата, в която до момента са работили, било при български инвеститор. Държавата трябва да предприеме това усилие, защото при тази ниска раждаемост българите, наети в България - 2,2 млн., вече са по-малко от тези, които работят навън - 2,5 млн.

- Как ще им привлечете вниманието при тези ниски нива на заплащане в България?

- Безспорно това, което привлича хората да търсят работа в чужбина - не само българите, защото това е глобален процес - е по-високото заплащане. Но има доста заможни българи, които не искат да се върнат в страната - заради законодателство, заради условия и пр. Факторите са комплексни. Затова и процесът по връщането на сънародниците ни е много сложен. Смятаме да се опитаме да го изложим на база на лични примери. Българите са интелигентни и може добре да преценят възможностите, които им се дават в родината. Ще им предоставим конкретни проекти, свързани с намиране на работа в България и с развиване на предприемаческа дейност. Невинаги заплащането е решаващо.

- Винаги е по-добре да живееш в родината си.

- Аз съм на същото мнение. Като човек много пътувал и живял в много държави - и азиатски, и европейски, и в Щатите, мисля, че в крайна сметка човек трябва да се върне в държавата си, за да даде своя принос. Както навремето с казармата. Наскоро чух един студент да казва, че да отидеш в чужбина за да се изучиш и да поработиш малко, е модерната казарма за младите. Така се възмъжава. И наистина е така.

- Казахте, че през последните 6 месеца се повишава инвеститорският интерес. Откъде идва той?

- От Турция, САЩ и някои европейски държави - Италия и скандинавските държави, Белгия, Франция, Швейцария, без да броим традиционния интерес от Германия, Холандия. Русия също има няколко инвестиционни проекта в производството и хранително-вкусовата промишленост. Интересът е породен от подобряване на условията на малките и средни предприятия в България. Защото ние не сме голям пазар, нямаме голямо потребление и е нормално тук да искат да стъпят малки и средни чуждестранни фирми. Разбира се, идват и големи, макар че те по-скоро използват локацията си тук като един "хъб", център, от който да излязат към Европа или Азия. Интересът е породен и от ниския 10% плосък данък, както корпоративен, така и върху доходите на физическите лица. Това е нещо, което все още интересува хората. Не казвам, че е решаващо, но привлича внимание. Освен това голяма част от чуждестранните инвеститори, предимно малки и средни фирми, казват, че тук има още много свободни ниши.

- Къде са те?

- Посочват веригите за бързо хранене, услугите свързани с интернет, интернет библиотеки, финансовото посредничество. България има добра финансова дисциплина и най-стабилната валута в региона.

- А българските инвеститори виждат ли ги тези ниши?

- Те в голяма степен искат да се докажат на външните пазари. Излизат в балкански държави, после в европейски. По-смелите се опитват в Азия, например износ на вина. В САЩ има вече традиции в износа на вина и хранителни продукти. Т.е. българите имат смелостта, въпреки кризата и нелеките условия на цялата процедура по регистрация на продукта и утвърждаването му, която отнема понякога 2-3 години.

- Освен аутсорсинга и производството на компоненти за автомобилната индустрия кои са другите сектори, в които да очакваме нови инвестиции?

- Иновациите, науката, новите технологии. Има реални инвестиционни проекти в тази насока. Този интерес е свързан със средствата, които очакваме от европейските фондове за наука в периода 2014-2020 г. През тази година има планове да се възобнови дейността на БАН в няколко града. Ще бъдат открити клонове, в които да се използва научният потенциал на хората по места. Инвестиционни проекти има и в туризма, строителството, текстил, хранително-вкусова промишленост.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай