Ловеч - замъка на Иван Александър

Ловеч - замъка на Иван Александър | StandartNews.com

Край града изгрява славата на Второто царство

Няма да крия, че да посетя отново прекрасния Ловеч, важна роля изиграха старите пътешественици. През вековете за него с възхищение пишат хора като Хаджи Калфа, Ами Буе, Феликс Каниц. Но най-поетичното описание оставя англичанинът Джеймс Бейкър в навечерието на Руско-турската война от 1877-1878 г. "Ловеч е един от най-живописните и красиви градове, които съм виждал". А после британецът отделя и специално внимание на прелестите на тукашните моми, "особено хубави в този край!"

Като археолог първо се запътвам към белокаменната средновековна крепост на хълма "Хисаря", възстановена в значителни части с европейски средства. Минавам по калдъръмената улица и влизам през възстановената порта. Гледката отгоре ме кара да се замисля за древната история на града, започнала още преди 6000 години през каменно-медната епоха. Древното поселение е наследено от тракийско селище, откъдето са открити множество местни съдове, но и вносни от елинските градове. Няма как да е иначе, защото в околностите на Ловеч са намерени две забележителни тракийски съкровища - Луковитското и Летнишкото.

В спокойния римски период хората се преместват в равнината край буйния Осъм, но след началото на варварските нашествия в III в. отново се сещат за естествено защитения хълм. Първите средновековни находки на "Хисаря" са от IХ-Х в., а столетие по-късно се появява и първото писмено сведение за града. От византийските хронисти Михаил Аталиат и Скилица Кедрин научаваме, че през 1059 г.

вождът на войнствените печенези Селте опитва да се укрепи в крепостта,

но е прогонен от войските на император Исакт Комнин.
Особено драматични събития стават около града в края на ХII в. по време на освободителната война на българите срещу ромеите. В 1188 г. именно тук е спряна армията на император Исак II Ангел. Историкът Никита Хониат описва тежката тримесечна обсада на крепостта от византийците и героичната отбрана на българите. Те устояват и накрая е сключен т. нар. Ловешки мир, с който е призната официално независимостта на Второто българско царство.

За трети път здравата крепост е спомената през ХIII в. при въстанието на Ивайло (1277-1278). В следващите десетилетия тя е родов замък на Шишмановци, а до избирането си за цар през 1331 г. там резидира деспот Иван Александър. Вероятно в Ловеч към 1324-1325 г. е роден Иван Срацимир, син на деспота и влахинята Теодора Басараб, който по-късно ще стане цар на Видинското царство.

Още от ранновизантийската епоха селището на хълма е важно християнско духовно средище. През ХIII-ХIV в. Ловеч става и митрополитски център, а в Синодика на цар Борил са изброени петима архиереи - Лонгин, Милетий, Киприан, Симеон I и Симеон II. Според Житието на св. Теодосий Търновски ловешкият митрополит Партений участва в 1360 г. в свикания от Иван Александър в Търновград II антиеретически събор срещу юдеите.
Данните от археологическите разкопки изцяло подкрепят историческите данни за блясъка на Ловеч през ХIII-ХIV в. Твърдината е природно защитена от стръмните скали, а от три страни е изградена и мощна каменна крепостна стена. Във вътрешността са разкрити останките от няколко жилищни сгради, както и руините на 7 християнски храма от различни периоди. Най-ранната е построена още през V-VI в. и е от типа на куполните базилики с рядък и интересен план. Подобни на нея са единствено "Успение Богородично" в Никея (днес Изник в Мала Азия) и манастира Хора (Кахрие-джами) в Истанбул.

Останалите църкви са от периода на Второто царство и са по-прости като план. Повечето са еднокорабни с притвор и засводена централна част. Долепения непосредствено до портата храм обаче има и купол, подобно на запазилите се днес

Боянска църква и "Св. Апостоли Петър и Павел" в Никопол. Под него археолозите откриват и подземна крипта, където са били погребвани видни духовни личности.

Разкопките в крепостта дават и богати материали от Средновековието. Намерени са множество изящни накити, оръдия на труда, оръжие, красива керамика. Особено интересни са двете съкровища от сребърни монети с ликовете на цар Иван Александър и сина му Михаил. Едната находка е от 16 поставени в гърне аспри, а другата -

от цели 1450 монети, сложени в стомна

Животът през ХIII-ХIV в. далеч не е бил концентриран само в крепостта. Градът се е развивал и по склоновете и край реката, където са се намирали жилищните и производствените квартали. През 1951 г. в отстоящата югоизточно от Ловеч местност Башбунар е разкрит средновековен некропол, просъществувал от Х до ХIII в. Разкопани са 85 погребения, повечето от които притежават богат инвентар. Археолозите откриват десетки бронзови гривни с орнаменти, сребърни и бронзови пръстени, копчета, токи, керамични съдове и монети. Всичко говори за заможната класа на търговци и занаятчии, живели в подножието на замъка.

В края на ХIV в. България е завладяна от османците и Ловеч не избягва злощастната съдба. Вероятно крепостта за няколко месеца е била освободена при похода на полския крал Владислав Ягело и трансилванския воевода Ян Хуниади през 1444 г. С този епизод завършва свободният период на града, но и в тежките години на османското робство Ловеч успява да се развива и процъфтява.

 Легендите за превземането му от турците

Както за много български крепости, така и за тази на Ловеч съдим по народните предания. Така за падането на твърдината под османските удари са запазени две легенди. Едната разказва за жената на цар Иван Шишман, намерила убежище в замъка. Тя хвърля скъпоценните си накити и сребърния стан в един кладенец, който зазидали. Другото предание е за двама боляри, посочили на турците подземния вход. Крепостта се брани от воеводата Станко по прякор Кусан, заради красивите си коси. Когато вижда, че не може да опази Ловеч, той се спуска със свои съратници от стените и става хайдутин. Още се пее песента за Кусан: "Не мога, Милане, да пея; че тук ходи Кусан воевода; с триста юнаци да коли; турци потурнаци; той ме беше залюбил; кога беше воевода; на Ловеча града голяма."

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай