Васил Димитров - От калугер до папа

Актьорът е светият отец в сериала "Знакът на българина"

Васил Димитров - От калугер до папа | StandartNews.com

През дългата си кино кариера актьорът Васил Димитров е бил два пъти директор на училище, лекар, цигулар, цар Борис в "Сами сред вълци", немски офицер в "На всеки километър". Играл съм всички духовни санове: от калугер до патриарх. Не съм бил само папа. Сега и това ми се случва, казва носителят на "Аскеер" и почетният професор в Нов български университет Васил Димитров.

В сериала "Знакът на българина" актьорът облича тежките одежди на светия отец. Срещата му с режисьора и продуцент Димитър Недков бързо го убедила, че е попаднал на интересен проект. Прочел трилогията и това допълнително подхранило творческото му любопитство. Сцените от първия сезон, в които Васил Димитров участва, вече за заснети. Партнира си с чудесния Стоян Алексиев, кардинала, с когото по волята на автора кръстосват шпаги. Въобще сложна интрига с надеждата за един успешен филм.

Любовта на Васил Димитров към театъра е детска история. Със съученика си Николай Бинев, чието име днес носи Младежкият театър, отрано знаят какви ще станат. Играят в драмсъстава, печелят награди, стават почти звезди на училищно ниво. Първият опит да скочат във ВИТИЗ обаче е пълен провал. На следващата година Димитров е студент по актьорско майсторство на проф. Кръстьо Мирски. Късметът го следва. Попада на добри учители. В Бургас младият актьор е посрещнат от великата режисьорска четворка: Леон Даниел, Вили Цанков, Методи Андонов и Юлия Огнянова. Веднага го качват на сцената. За България тогава театърът край морето е извънземно културно явление. Автобуси от София пристигат за всяка премиера. Интересно им е, защото тук загърбват соцреализма, според който главният герой винаги си е герой и побеждава, финалът е оптимистичен и няма условности. Четиримата таланти се опитват да пробутат нещо по-различно и свободно. Пак реализъм, но без граници. Не става. Не им дават. След "Сизиф и смъртта" на французина Роберт Мерл и "Заровено слънце" на Орлин Василев режисьорът Леон Даниел е принуден да напусне. Колегите му заедно с 25 млади актьори подават оставка. Случката от 1959 година е записана като един от най-големите скандали в българския театър.

Година след това Васил Димитров вече е в София. Преминава през няколко сцени, за да остане тридесет години в "Сълза и смях". Големият актьор и умен директор Стойчо Мазгалов кани талантливите режисьори Любен Гройс, Асен Шопов. Стоян Камбарев поставя "Три сестри" на Чехов. Петнадесет дни преди премиерата обаче той напуска този свят, погубен от рака. Спектакълът има изключителен успех. Сякаш духът на режисьора е с артистите на сцената. Тогава, през 1999 г., идва и "Аскеер"-ът за д-р Чебутикин и Васил Димитров.

Един от красивите театрални спомени на Димитров е от прекрасната пиеса на Жан Ануи "Антигона". Той се чувства напълно в свои води. Срещу него е прекрасната Цветана Манева. Играят в Пловдивския античен театър. Празни места няма. Изведнаж се извива буря. Вали като из ведро, вятърът шиба лицата. В дългия си почти 45-минутен диалог двамата остават на сцената. Гласът им трябва да надвие вихрушката. Стана ми жал за мократа до кости Цветана, за Антигона и за смълчаната публиката, но бях щастлив, че никой не си тръгна, разсъждава днес професорът.

Снима се поредния филм. На площадката са Невена Коканова, Георги Георгиев-Гец, други легенди на родното кино. Екипът почива. Готви се за следващия епизод. Димитров е редом до Наум Шопов, вече е изиграл блестящо на Борис III във филма "Цар и генерал". Сега казва добри думи за своя колега, който също играе монарх, но вече във филма на Зако Хеския "Сам сред вълци". Съветът на Шопов е никога повече да не се връща към тази роля. Колкото и настоятелно да го канят. Васил се вслушва думите на именития си колега и отказва на свой най-добър приятел.

За ролята на Борис III се готвих два месеца. Срещнах се с неговия съветник Балан, който ми разказа много неща. Хени, негова секретарка пък, ми обясни как той се държи, как става и сяда. Преди мен за ролята е бил поканен Наум Шопов. Той обаче не пожелал да остриже косата си и въпреки грима на снимките това личало. Шопов сам се отказал. Прочетох всичко, което намерих, докато облека царския мундир. И повярвайте, наистина се почувствах в кожата му.

Преди Димитров да стане цар обаче, режисьорът Зако Хеския го главил за евреин. Заснели два епизода. Така че в "Сами след вълци" актьорът има редкия шанс да играе Борис III и беден евреин едновременно.

Разминахме се с Любен Гройс

Никога не съм мечтал специално за някаква роля, но често сам късметът при разпределенията ме е изненадвал. Можех да изиграя повече главни роли в киното, но често и малките носят много радост. Бил съм на сцената при първите постановки на няколко култови пиеси: "Всяка есенна вечер" на Иван Пейчев, "Светът е малък" на Иван Радоев, "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов и поне 4-5 творби на Георги Данаилов.

Имах добрия шанс да срещна много добри режисьори: Младен Киселов, Красимир Спасов. Бях близък приятел с Любен Гройс, но съм играл при него само една малка роля, за което много съжалявам. Той работеше повече в провинцията. После се разболя от рак и...

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай