05:50 ч.

28.01.14

5 мин.

2799

0

0
Урок по сълзи вдига EQ-то

Примерът на мама е щит срещу стреса и трамплин към успеха, обяснява психологът Мария Джонгова


Реагира ли детето ни емоционално адекватно в различни социални ситуации, може ли да разбира и оценява собствените си чувства и тези на околните, проявява ли самоконтрол и състрадателност? Ако отговорът е "да", то спокойно можем да се похвалим с малчуган с високо ниво на емоционална интелигентност. Какво всъщност се крие зад това понятие и защо е важно детето ни да разпознава и управлява емоциите си? "Стандарт" потърси мнението на клиничния психолог Мария Джонгова от Център за здраве и образование "Едикта" в София.


За да живеем в хармония със себе си, е много важно да развиваме не само умствените, но и емоционалните си умения. Родителите обаче често пренебрегват този факт и следят само как се справя детето им с уроците. Но емоционалната интелигентност е важна част от личността ни и се развива още от най-ранна възраст. Зад тази фраза всъщност стои усет за собствения ни вътрешен свят и този на човека до нас, мъдрост, емпатия, мотивация, редица социални умения, разяснява Джонгова. Няма обаче пряка връзка между нивото на емоционална интелигентност (EQ) и коефициента на интелигентност (IQ) и тези понятия не бива да се бъркат. "Човек може да е с изключително висок коефициент на интелигентност, но да е много "спънат" в социалните контакти, да не разпознава емоцията на другите и да се държи неадекватно", уточнява клиничният психолог. Разбира се, има и хора, които не блестят с интелект, но за сметка на това са много чувствителни към емоциите на околните. Тези личности разпознават и реагират изключително адекватно на ситуация на


радост, скръб или пък на шокираща новина


"Те знаят как да докоснат страдащ човек например, как да окажат подкрепа на някого в трудна ситуация, преминават през различните житейски ситуации с адекватните емоции, преживяват ги, дават си време за тях и после продължават напред, а не "застиват" в определена емоция с години", допълва Джонгова. Емоционалната интелигентност предполага още способността да простим, да скърбим, да преживеем мъката и да продължим, да изпитаме радост от успеха на другия, а не да допускаме споменът за нещо травмиращо да е сянката на всяко радостно събитие. Това са умения, които човек носи дълбоко в себе си, но се учат, възпитават и надграждат през целия живот. Ето защо е важно родителите ежедневно да стимулират децата си да говорят и изразяват своите емоции, алармира Джонгова. Но за да се случи това, първо самите те трябва да започнат да изразяват и да говорят за собствените си емоции. "Не е слабост да се разплачем пред детето, щом сме емоционално наранени. Не е необходимо на ясния въпрос на малчугана: "Защо си тъжен/на и плачеш?" да отговаряме: "Глупости, не плача!" или "Нещо ми влезе в окото", твърди специалистът. Защото хлапетата


имат много фини "антенки"


за емоциите на околните, но в процеса на възпитание родителите ги "подрязват" с идеята да ги научат да се справят в обществото. Така обаче не развиваме, а блокираме емоционалната интелигентност на децата ни. Оказва се, че трябва да помислим за това още преди появата на малчугана. Защото Джонгова е категорична, че емоционалната интелигентност се формира още в пренаталния период, тоест в утробата на майката. Ето защо бременните и хората около тях трябва да си дават сметка, че емоционалните им реакции, спорове, преживявания, не остават в някакво изолирано пространство, което не докосва нероденото дете. "Всяка емоция на майката се отразява и "преживява" от детето в утробата. Още там то започва да се учи как да реагира на стрес, уплаха, радост чрез емоционалния отклик на майка си", твърди специалистът.


Важно е да положим усилия и да повишаваме нивото на емоционалната интелигентност на нашите деца, защото така увеличаваме шансовете им за успех и реализация в живота. "С развитието на своето EQ децата стават много по-сензитивни към социалната си среда,


ориентират се по-бързо


в различни ситуации и успяват да реагират адекватно. Учат се на емпатия и самоконтрол, а също кога трябва да са по-активни в общуването и кога да изчакват", разяснява Джонгова. Хлапетата с ниска емоционална интелигентност се отличават от тези с висока. Разликата помежду им се вижда при реакциите им в провокиращи ситуации, като радостни събития или неприятни случки. "Приятелче пада от люлката и си удря лошо коляното. Дете с висока емоционална интелигентност ще е много развълнувано, ще е с приятелчето си, ще е активно в опитите си да му помогне. А хлапето с неизградена и неразвита емоционалност ще реагира с оттегляне и поведение тип "това не се отнася до мен или не се е случило", дава пример Джонгова. Не е трудно да развиваме емоционалната интелигентност на децата ни, след като вече сме осъзнали важността й. За да я повишим, Джонгова съветва да говорим с хлапетата, да бъдем честни с тях, а не


да се крием зад "нещо-ми-влезе-в-окото"


да им споделяме, когато някой близък е болен или тъжим за починал роднина. Трябва да празнуваме успехите си с малчуганите и да им разказваме за тях. "Винаги има думи, с които да назовем истинските неща пред децата си", категорична е Джонгова. Защото, когато сме искрени с тях, споделяме им своите емоции, ние всъщност ги учим, че в живота на всеки има срещи и раздели, обич и отхвърляне, тъга и радост, а също как да преживяват тъгата и да изразяват радостта си.


Успехът в повишаването на емоционалната интелигентност на малчуганите според Джонгова зависи от фактори като семейната среда, обучителните институции, приятелския кръг, днешния виртуален и рекламен свят. Всички хора, които са в ежедневен контакт с хлапетата, влияят на емоционалната им интелигентност, но на първо място са родителите. Защото, ако те са с нискo EQ, няма да обръщат внимание на проявите на чувства на хлапето си и ще толерират отричащ и неподходящ модел на поведение при емоционалните му изяви. Възможно е


да го санкционират при всеки плач


и да отхвърлят прочувственото му обяснение за каквото и да било, а така ще блокират емоционалната интелигентност на своето дете. Но ако то има примера на други емоционално адекватни членове на семейството - баби, дядовци, лели, братовчеди, все пак ще успее да я развива. Моделите на емоционално отреагиране в семейството, личният пример, както и приемането или отхвърлянето на проявите на чувства и емоции, са определящ фактор за нивото на EQ на детето. След това идват детската градина, приятелският кръг, училището, медиите, уточнява Джонгова.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент