Реагира ли детето ни емоционално адекватно в различни социални ситуации, може ли да разбира и оценява собствените си чувства и тези на околните, проявява ли самоконтрол и състрадателност? Ако отговорът е "да", то спокойно можем да се похвалим с малчуган с високо ниво на емоционална интелигентност. Какво всъщност се крие зад това понятие и защо е важно детето ни да разпознава и управлява емоциите си? "Стандарт" потърси мнението на клиничния психолог Мария Джонгова от Център за здраве и образование "Едикта" в София.
За да живеем в хармония със себе си, е много важно да развиваме не само умствените, но и емоционалните си умения. Родителите обаче често пренебрегват този факт и следят само как се справя детето им с уроците. Но емоционалната интелигентност е важна част от личността ни и се развива още от най-ранна възраст. Зад тази фраза всъщност стои усет за собствения ни вътрешен свят и този на човека до нас, мъдрост, емпатия, мотивация, редица социални умения, разяснява Джонгова. Няма обаче пряка връзка между нивото на емоционална интелигентност (EQ) и коефициента на интелигентност (IQ) и тези понятия не бива да се бъркат. "Човек може да е с изключително висок коефициент на интелигентност, но да е много "спънат" в социалните контакти, да не разпознава емоцията на другите и да се държи неадекватно", уточнява клиничният психолог. Разбира се, има и хора, които не блестят с интелект, но за сметка на това са много чувствителни към емоциите на околните. Тези личности разпознават и реагират изключително адекватно на ситуация на
радост, скръб или пък на шокираща новина
"Те знаят как да докоснат страдащ човек например, как да окажат подкрепа на някого в трудна ситуация, преминават през различните житейски ситуации с адекватните емоции, преживяват ги, дават си време за тях и после продължават напред, а не "застиват" в определена емоция с години", допълва Джонгова. Емоционалната интелигентност предполага още способността да простим, да скърбим, да преживеем мъката и да продължим, да изпитаме радост от успеха на другия, а не да допускаме споменът за нещо травмиращо да е сянката на всяко радостно събитие. Това са умения, които човек носи дълбоко в себе си, но се учат, възпитават и надграждат през целия живот. Ето защо е важно родителите ежедневно да стимулират децата си да говорят и изразяват своите емоции, алармира Джонгова. Но за да се случи това, първо самите те трябва да започнат да изразяват и да говорят за собствените си емоции. "Не е слабост да се разплачем пред детето, щом сме емоционално наранени. Не е необходимо на ясния въпрос на малчугана: "Защо си тъжен/на и плачеш?" да отговаряме: "Глупости, не плача!" или "Нещо ми влезе в окото", твърди специалистът. Защото хлапетата
имат много фини "антенки"
за емоциите на околните, но в процеса на възпитание родителите ги "подрязват" с идеята да ги научат да се справят в обществото. Така обаче не развиваме, а блокираме емоционалната интелигентност на децата ни. Оказва се, че трябва да помислим за това още преди появата на малчугана. Защото Джонгова е категорична, че емоционалната интелигентност се формира още в пренаталния период, тоест в утробата на майката. Ето защо бременните и хората около тях трябва да си дават сметка, че емоционалните им реакции, спорове, преживявания, не остават в някакво изолирано пространство, което не докосва нероденото дете. "Всяка емоция на майката се отразява и "преживява" от детето в утробата. Още там то започва да се учи как да реагира на стрес, уплаха, радост чрез емоционалния отклик на майка си", твърди специалистът.
Важно е да положим усилия и да повишаваме нивото на емоционалната интелигентност на нашите деца, защото така увеличаваме шансовете им за успех и реализация в живота. "С развитието на своето EQ децата стават много по-сензитивни към социалната си среда,
ориентират се по-бързо
в различни ситуации и успяват да реагират адекватно. Учат се на емпатия и самоконтрол, а също кога трябва да са по-активни в общуването и кога да изчакват", разяснява Джонгова. Хлапетата с ниска емоционална интелигентност се отличават от тези с висока. Разликата помежду им се вижда при реакциите им в провокиращи ситуации, като радостни събития или неприятни случки. "Приятелче пада от люлката и си удря лошо коляното. Дете с висока емоционална интелигентност ще е много развълнувано, ще е с приятелчето си, ще е активно в опитите си да му помогне. А хлапето с неизградена и неразвита емоционалност ще реагира с оттегляне и поведение тип "това не се отнася до мен или не се е случило", дава пример Джонгова. Не е трудно да развиваме емоционалната интелигентност на децата ни, след като вече сме осъзнали важността й. За да я повишим, Джонгова съветва да говорим с хлапетата, да бъдем честни с тях, а не
да се крием зад "нещо-ми-влезе-в-окото"
да им споделяме, когато някой близък е болен или тъжим за починал роднина. Трябва да празнуваме успехите си с малчуганите и да им разказваме за тях. "Винаги има думи, с които да назовем истинските неща пред децата си", категорична е Джонгова. Защото, когато сме искрени с тях, споделяме им своите емоции, ние всъщност ги учим, че в живота на всеки има срещи и раздели, обич и отхвърляне, тъга и радост, а също как да преживяват тъгата и да изразяват радостта си.
Успехът в повишаването на емоционалната интелигентност на малчуганите според Джонгова зависи от фактори като семейната среда, обучителните институции, приятелския кръг, днешния виртуален и рекламен свят. Всички хора, които са в ежедневен контакт с хлапетата, влияят на емоционалната им интелигентност, но на първо място са родителите. Защото, ако те са с нискo EQ, няма да обръщат внимание на проявите на чувства на хлапето си и ще толерират отричащ и неподходящ модел на поведение при емоционалните му изяви. Възможно е
да го санкционират при всеки плач
и да отхвърлят прочувственото му обяснение за каквото и да било, а така ще блокират емоционалната интелигентност на своето дете. Но ако то има примера на други емоционално адекватни членове на семейството - баби, дядовци, лели, братовчеди, все пак ще успее да я развива. Моделите на емоционално отреагиране в семейството, личният пример, както и приемането или отхвърлянето на проявите на чувства и емоции, са определящ фактор за нивото на EQ на детето. След това идват детската градина, приятелският кръг, училището, медиите, уточнява Джонгова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
