Вестник „Стандарт" започва поредица от материали за Неврокопския митрополит Борис, който е един от най-начетените български архиереи. Убит брутално от комунистическата власт на 8 ноември 1948 г., на връх рождения си ден. Светият синод на Българската православна църква започна процедура по канонизация на митрополит Борис.
Неврокопският митрополит Борис се ражда като Вангел Симов Разумов на 8 ноември 1888 г. навръх Димитровден (по стар стил) в село Гявато (Битолско). Пак на Димитровден, точно след 60 години, той се представя в Господа, обагрен с мъченическа кръв.
От малък бъдещият владика прави впечатление със своето ученолюбие. Завършва трети клас в мъжката гимназия в Одрин през 1904 г. с отличие. През есента на 1903 г. баща му загива като четник в Илинденското въстание. Следващата година Вангел отива в Цариград, където привлича вниманието на екзарх Йосиф. Той му отпуска стипендия за Цариградската духовна семинария, която завършва с отличие през 1910 г. На 10 юни в църквата "Св. Стефан" Неврокопският митрополит Иларион го посвещава в монашески, иподяконски и йеродяконски чин. През 1915 г. йеродякон Борис завършва Богословския факултет в Черновиц (Австрия) със степен "доктор по богословие".
На 25 ноември 1917 г. приема йеромонашески сан от Пловдивския митрополит Максим. Св. Синод му възлага мисията да обгрижва българската колония в Будапеща. От 1924 до 1926 г. оглавява културно-просветния отдел при Св. Синод и е предстоятел на храм "Св. Александър Невски".
В следващите пет години, до септември 1931 г., архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария. След това до 1935 г. вече като епископ е главен секретар на Св. Синод. През 1932 г. е натоварен с историческата мисия по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите приключват успешно на 22 февруари 1945 г. На 24 март 1935 г. епископ Борис е избран за митрополит на Неврокопска епархия. В престолния си град народът го посреща с "Добре дошъл, Вадико светий".
За кратък период от време митрополит Борис успява да извърши успешно строителство на над 20 храма. Наричат го "съвестта на Българската църква" заради изключителната му ерудиция (владеел е свободно 13 езика) и непримиримата му борба срещу атеизма, налаган от новата комунистическа власт. Навсякъде говори, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз, разказва за сталинистките мерки срещу духовенството. Поради тези му слова окръжният комитет на БКП го обявява за враг № 1 на народната власт. През 1948 г. във в. "Работническо дело" излиза статия срещу митрополит Борис, озаглавена "Един недостоен служител на Българската православна църква". Въпреки всичко той не прекратява борбата си за връщането на църковните имоти, за връщането на вероучението в училище и не спира преиздаването на брошурата си "Кризата в нашето училище", където основната теза е, че нашето училище обучава, но не възпитава.
Един ден митрополитът отива при близките си и казва: "Дойдох да се сбогувам, защото това ще бъде последното ни виждане. Снощи аз получих знамение, че моят край идва. Сънувах, че падна огън от небето и този огън ме грабна и мене в небето. Аз отивам да осветя черквата "Св. Димитър" в село Коларово, но вероятно това ще бъде моят край." Думите му се оказват пророчески. На 8 ноември 1948 г. той служи празнична литургия в Коларово. Последната проповед, произнесена в деня на убийството му, е: "Да помним и да се готвим винаги за смъртта. Помни своя край и никога не ще съгрешиш!" След приключването й благославя празничната трапеза, но още преди да е вкусил от нея, дядо Борис е повикан от един низвергнат свещеник - Илия Стаменов от с. Хърсово, според всички свидетелства - доносник и шпионин на комунистите. Същият бил разпопен заради кражба на църковно имущество, но след помилване лично от цар Борис III отървава затвора. Искал от митрополита да му съдейства да си възвърне свещеническия сан, на което дядо Борис се възпротивил. Тогава този нов Юда най-хладнокръвно го застрелва пред очите на хиляден народ. Последните думи на митрополит Борис били: "Недей! Вършиш голям грях!"
Илия Стаменов е осъден на 7 години затвор, от които излежава 3 на лек режим, но свършва в лудницата, като непрекъснато повтаря: "Аз го убих, аз го убих..."
Канонизацията на Неврокопския митрополит Борис ще бъде първата на лице, умъртвено по време на комунистическия режим у нас. И сега десетки вярващи се молят при гроба му като на светец. Някои твърдят, че след това са получавали неочаквано разрешаване на заплетени житейски проблеми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
