Колко по-лоша може да стане 2016-а?

Колко по-лоша може да стане 2016-а? | StandartNews.com

В някакъв смисъл най-ужасното за 2016 година е, че остават още пет месеца до края й. Като се има предвид колко лоши новини се струпаха в годината досега, един въпрос трябва да бъде зададен.

Какво друго може да се прецака?
Отговорът, разбира се, е - много.
Може да се окаже, че нападенията с множество жертви в Париж, Брюксел, Ница, Мюнхен и Орландо, както и редицата по-малки атаки във Франция и Германия в частност, са само началото. Не е задължително всички да са свързани с ислямистки групировки, но във всеки случай те разпалват страстите във вътрешната политика на държавите по определено опасен начин. В Близкия Изток „Ислямска държава" без съмнение губи позиции в Ирак и Сирия, но това не заличава групировката.
Напрежението с Русия и Китай може да се повиши, а сътресенията в ЕС продължават - не става дума само за Брекзит, кризата с еврозоната (Гърция, Италия) остава неразрешена.
Броят на държавите, които страдат от някаква вътрешна политическа криза, е обезпокоително висок. След опита за преврат в Турция от 15 юли страната изглежда дори по-нестабилна от всеки друг момент в модерната история, което звучи странно, като се има предвид, че тя е съществена част от западната политика на серия фронтове. Русия се бори със спадащите цени на петрола, а Китай се изправя пред потенциален спад на икономическия растеж. Много западни държави, сред които САЩ, Великобритания, Франция и Германия, са разделени до степен, невиждана от десетилетия, дори - от поколения.
В САЩ все още същестува обективната възможност за президент да бъде избран Доналд Тръмп. Атаки като тези в Брюксел и Орландо изглежда помагат на магната да напредва. Трудно е да избегнем извода, че колкото по-зле изглежда светът, толкова по-вероятно е Тръмп да стане президент. Дори без координираните атаки на организации като ИД, все повече хора сами се радикализират политически в една или друга посока и провеждат опустошителни атаки като тази в Ница, като масовите престрелки в САЩ, като убийството на британската депутатка Джо Кокс през юни.
Политическото деление става все по-опасно отчасти, защото усещането за баланс в много държави е драстично ерозирало. Това неизбежно води до тенденция за всички страни да се изместват все повече към екстремни крайности. Дори и това да не доведе задължително до насилие, прави постигането на консенсусни решения все по-трудно.
Разбира се, възможно е да видим и друга финансова криза от типа на тази през 2008 г., вероятно предизвикана от инцидент в еврозоната или британско активиране на член 50 за напускане на ЕС. Сривът на еврото все още е възможен, ако страна като Италия напусне, а тогава ефектът може да е дори по-лош.
Извън всичко това обаче си струва да се отбележи, че има фронтове, на които нещата не вървят на зле. Потокът от мигранти към ЕС спадна драстично спрямо миналата година, давайки на европейските правителства необходимата почивка, за да се преборят със заплахите за сигурността. Пазарният срив от референдума във Великобритания беше по-лек от очакваното. В много отношения годините, които ни предстоят, могат да са сред най-опасните в модерната човешка история - заради рисковете от сривове и конфликти на големите сили, каквито рискове са по-сериозни от всякога. Много от двигателите на стабилността - глобализация, международен консенсус, движение към политическия център в много държави, днес изглеждат заплашени или напълно подкопани.
Да се надяваме, че всичко ще бъде наред. Въпреки че изглежда по-вероятно да е ужасен период, в който предстоят някои определено неприятни и дълбоко, дълбоко несигурни дни.

/Превод на Webcafe/

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай