В посткомунистическата пустиня 26 г. не стигат

В посткомунистическата пустиня 26 г. не стигат | StandartNews.com

След 10 ноември чарът на демокрацията бързо се изтърка

Днес България членува в клуба на богатите, но сме по-черногледи

"Когато бях пионерче, ми разказваха колко добре щяло да се живее в светлото бъдеще, а сега ми обясняват колко добре се живеело, когато съм бил пионерче". Тази модерна шега разкрива абсурда на комунистическия строй и несполуките на настоящия демократичен ред. С отбелязването на 26-ата годишнина от историческия Ноемврийски пленум на БКП става ясно, че все по-прави се оказват най-мрачните пророци от началото на прехода. Те бяха убедени, че за достигането на "обетованата земя" ще бъдат необходими поне 40 години, през които българският народ ще се върти напразно в пустинята, досущ като древните юдеи под ръководната палка на Мойсей. Днес изглеждат наивни мечтите, че свалянето на бай Тошо и махането на петолъчката от Партийния дом автоматично ще ни пренесе в царството на красивите и богатите. Формално днес България членува в клуба на заможния Запад, а практически населението е далеч по-черногледо отколкото във времената, която почти бяхме станали 16-а република на СССР. През 90-те настъпването на демокрацията се отбелязваше като всенароден празник, на който се припомняха ужасите на комунизма. Червените славеха героите, подарили ни демокрацията - реформаторите в Политбюро, начело с Петър Младенов. Сините тачеха подвига на "Екогласност" и отците, основатели на СДС. С течение на времето и напредването на мъките техният авторитет избледня. Днес сред социалистите е по-разпространено мнението, че отстранилите на 10 ноември Живков

са предатели и перестройчици

повели се по акъла на юдата Горбачов. В десните среди пък за брадатите дисиденти и първо поколение сини политици се злослови като за "децата на Луканов" и /не/съзнателни маши на кукловодите от Държавна сигурност. По странна ирония четвърт век по-късно някои призраци се завръщат. Сред градската младеж у нас отново е модерно да се карат "Балканчета", и то оригиналните модели от 80-те. Добре запазен велосипед антика струва по-скъпо от луксозните швейцарски колела. Навремето в държавата на победилите работници и селяни хората масово вярваха в капиталистическия рай, който показваха по западните филми и който загатваше за масово благоденствие и пълни магазини. Днес едва ли може да се намери човек извън либертарианските кръжоци, който да се радва от сърце на прелестите на пазарното стопанство. Същевременно се засилва и носталгията по сигурността и сиромашкото равенство на Бай-Тошовата епоха. От страна с изцяло държавна собственост България постепенно измина пътя до място, където частната е неприкосновена и става все по-свещена. Дотолкова, че занапред и частното образование ще се плаща от хазната. Отскубнахме се от държавните монополи в енергетиката и ВиК услугите, за да разберем, че

частните монополи могат да бъдат по-кръвожадни

от тях към потребителите. Избягали от комунистическата кошара, мнозина на гърба си изпитаха горчивия вкус на свободата, в която правото е на страната на вълците.

В комунистическата ера българските граници бяха преградени с кльонове и строго се охраняваха. Най-често се случваше гражданите да бягат отвътре навън по посока гнилия Запад. Оградите по границите бяха премахнати и населението започна напълно легално и организирано да се изнася - над 2 млн. нашенци заминаха в бленуваната чужбина. Отскоро към страната "като една човешка длан" напират стотици хиляди бежанци от Близкия изток и Африка, та се наложи наново да правим заграждения, засега само покрай браздата с Турция. Някога България беше гордо основател и член на военния пакт - Варшавски договор и Съюза за икономическа взаимопомощ /СИВ/. Днес пълноправно присъстваме в НАТО и Европейския съюз. През 1968-а "освобождавахме" братска Чехословакия от заплахата на контрареволюцията и им помагахме да строят социализма. Сега освобождаваме Афганистан и Ирак от сянката на халифата и им помагаме да градят демокрация и пазарна икономика. При соца първите държавни ръководители задължително минаваха за благословия през съветското посолство, в съвременната епоха правителствата ни се съставят на кастинг в американската легация. Светът до 1989 г. и днешният са твърде различни, затова още ни е трудно да повярваме, че действието се развива в една и съща страна. Вечно остава онова тягостно българско очакване, че пак някой ни лъже, че ни води към светлото бъдеще.

Символът на Студената война е построен за една нощ пред 1961 г.

Парче от Берлинската стена бе изложено вчера пред сградата на Европейската комисия в Брюксел. На откриването на тежащия три тона панел присъстваха шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, вицепрезидентът на ЕК Кристалина Георгиева, еврокомисарят Гюнтер Йотингер и германският финансов министър Волфганг Шойбле. Откриването на парчето, съдържащо графит на американския президент Джон Ф. Кенеди, мина под звуците на европейския химн "Ода на радостта". "Падането на Берлинската стена беше исторически момент за Германия и за цяла Европа. От днес това парче от историята ще стои пред централната сграда на Европейската комисия, за да ни напомня защо всички днес сме тук - за да пазим мира, просперитета и единността на континента", заяви Кристалина Георгиева. Шойбле пък подчерта, че през 1990 г. Германия е успяла да се обедини, защото Европа също е искала нейното разделение да бъде преодоляно.

Берлинската стена, която първоначално представлявала ограда от бодлива тел, била изградена буквално за една нощ - на 13 август 1961 г. Хората в източната част на Берлин изобщо не подозирали, какво ги очаква на сутринта. Бетонната стена била издигната чак през 1965 г. Сградите във близост до Берлинската стена били разрушени, а в зоната около стената, така наречената Мъртва зона, били поставени мини. Комунистическите власти на Източен Берлин обяснили, че стената е построена, за да предпази населението от западни шпиони, които се стремят да попречат на изграждането на социалистическото общество. Преди това около 20% от населението на Източна Германия напуска страната в западна посока. През 28-те години стената е пазена от множество наблюдателни кули, а на караулите било заповядано да стрелят по всеки, който се опита да избяга.

По официални данни за този период около 5 000 човека успяват да избягат в Западна Германия. Някои копаели тунели под стената, други използвали балони с горещ въздух, трети се промъквали през канализационната система, а четвърти директно прескачали бодливата тел. След падането на Берлинската стена, части от нея били отнесени от хората вкъщи като сувенир, а някои дори се продавали по eBay.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай