Босненците продават мъката си, за да оцеляват
Патроните са най-търсените сувенири в града, паметник на войната
Мостар - София
С болката на Мостар не се свиква. В това се уверих преди две седмици, когато за втори път се озовах в босненския град, белязан от войната в бивша Югославия. За първи път се потопих в мъката на града преди 3 г., когато останах поразен от следите на войната, безизразните лица на местните и надупчените от куршуми стени. Помня това усещане. Като че ли душата ми трябваше да се приюти в много малка капсула, за да излезе от нея, когато напусна от града. Помня, че болката бе станала разменна монета, че даже основен източник на доходи. Същото усещане ме обзе и преди 2 седмици, когато пътят ми отново мина през Мостар. Душата ми знаеше, че трябва да се скрие в тясната капсула, останалите сетива обаче останаха непощадени. Болката на града пък вече се продаваше с пълна сила.
Мостар преживява две войни в началото на 90-те години на миналия век. Първо, босненската армия се сражава срещу Югославската народна армия. След това двете основни общности - хървати и мюсюлмани, се опълчват една срещу друга
Целият град е в кръв, а символът му - Стари мост, е разрушен
от хърватската армия, като прекъсва връзката между живелите някога в разбирателство хървати и мюсюлмани.
Макар че мирът в цяла Босна и Херцеговина бе наложен още през 1995 г. с Дейтънското споразумение, войната в Мостар още не е свършила. В това уверява и графит в историческия център. Сраженията обаче са на други фронтове. Всички са обявили война на беднотията, а на друг фронт мерят сили католицизмът и ислямът. Катедралата се извисява над всички храмове в града. Камбаната й бие на всеки 15 минути, като се опитва да заглуши мюезините от съседните джамии. Огромен кръст е издигнат на един от хълмовете на града, за да напомни, че хърватите са по-многобройната общност.
Основният проблем на цялата страна е
безработицата, която надхвърля 30 на сто
като повече от половината млади хора нямат работа. Босненци разчитат основно на своите сънародници в чужбина и на търговията с мъката, която се купува най-вече от чужденците.
Пространството около Стари мост е абсолютна чаршия. Макар че на няколко големи камъка е изписано "Не забравяйте 1993", когато е разрушен мостът, дюкяните предлагат с пълна сила обезпокоителни сувенири. Фуражки, каски, патрони във формата на химикалки или пък ключодържатели. Всичко, свързано с мъката на този град, може да се купи. А интерес има. Автобуси с чужденци разтоварват туристи почти на всеки час, като повечето от тях дори не разбират, че мястото, което посещават, е паметно. Японците купуват шалове. Турците не пропускат местните джезвета, а "сувенирите от войната" се харчат най-много.
"Все едно виждам търговците в храма. Библейската сцена се разиграва тук", казва потресена французойката Стефани Плое-Варет, която за първи път стои лице в лице с мъката на Мостар. Гневът я обзема съвсем, когато в книжарницата преди самия мост ни искат по 1 евро, за да изгледаме филма с кадри от разрушаването на Стари мост.
Само преди 3 г. прожекцията беше безплатна
като всеки можеше да се потопи в историята на града. Филмът продължава 7 минути и половина. Оставя те безмълвен, като преди това всяка една от бомбардировките на моста е предизвикала неволен гърч на тялото. "Този филм трябва да бъде гледан от всеки, който стъпва на този мост. Задължително и безплатно, за да се помни и да не се повтаря глупостта от незнание", добавя настървено Стефани.
Повечето от туристите обаче се задоволяват единствено с разходка по иначе живописния мост, минаващ над тюркоазено зелената Неретва. Снимат, правят клипове. Пият кафе от джезве, което там се нарича босненско. Ресторанти колкото искаш. "Това ме натъжава. Като че ли хората не са си взели никаква поука от случилото се.
Най-лошото е, че има такива, които купуват
тези безумни сувенири. Държавите са се обединили да възстановят моста, който има символично значение. А туристите купуват химикалки във форма на патрони. Държат се като примати, при положение че болката тук е точно от патроните", продължава монолога си французойката. "Тук виждам лошата страна на туризма. Само консуматорското. Обхваща ме параноя. Имам чувството, че някога са бомбардирали моста, за да се превърне в забележителност, какъвто всъщност не е случаят", намесва се спътничката й Мелиса.
И докато двете французойки се възмущават от търговците и купувачите на болка, местните не се замислят чак толкова. Те са свикнали с нея. Следите от куршуми по стените са нещо обичайно. Гледката на мъже без крайници пък не е новина. Местните не се смущават да ти предложат да пренощуваш в апартамента им срещу заплащане, разбира се, дори и той да се намира на гробището. В Мостар, а в цяла Босна,
гробищата са нещо обичайно и са разпръснати навсякъде
За чужденците обаче е смущаващо да прекарат нощта над мраморните плочи, поставени в памет на жертвите от 1993 г.
Стари мост е дал името на Мостар. Мостари наричали стражите, охранявали съоръжението, издигнато през 1566 г. по време на Османската империя. С формата си на арка, наподобяваща гърба на магаре, мостът е бил винаги едно от архитектурните бижута на Европа. Затова туристи е имало винаги в града. Докато преди войната в Югославия чужденците са били привлечени от красотата на града, днес болката е тази, която ги тегли натам. А болка за продан в града има в излишък, купувачи пък - колкото щеш.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
