Защо Китай казва "не" на арбитражното дело, инициирано от Филипините?

Защо Китай казва "не" на арбитражното дело, инициирано от Филипините? | StandartNews.com

Платена публикация

На 12 юли 2016 г. по повод крайното решение на Арбитражния трибунал по "арбитражното дело за Южнокитайско море", едностранно инициирано от филипинското правителство на Акино, това решение е напълно незаконно и невалидно. Китайското правителство обявява "Декларация на правителството на Китайската народна република във връзка с териториалния суверенитет и морските права и интереси в Южнокитайско море", Министерство на въшните работи обявява "Декларация на Министерство на външните работи на Китайската народна република във връзка с решението на Арбитражния трибунал по арбитражното дело за Южнокитайско море, едностранно инициирано от Филипините" - тези две декларации ясно и категорично обявяват сериозната и справедлива позиция, че китайската страна не приема и не признава резултата от решението на Арбитражния трибунал. Защо Китай казва "не" на арбитражното дело, заведено от Филипините?

Групата острови Нанша от древността насам винаги са били китайска територия. Китай най-рано открива, дава наименование, развива и управлява острова Джудао в Южнокитайско море, както и китайското правителство най-рано мирно, ефективно и непрекъснато упражнява суверенитет и юрисдикция над остров Джудао в Южнокитайско море. Многобройните китайски и западни исторически материали доказват тази историческа истина. През 1939 г. Япония окупира територията на групата острови Нанша. След военното поражение на Япония, съобразно Декларацията от Кайро и Постадамската прокламация и други международни документи, Китай си възвръща групата острови Нанша. Но по време на Студената война, с отриването на залежи на нефт и газ в Южнокитайско море, някои от държавите в близост до Южнокитайско море започват да окупират групата острови Нанша, Филипините е една от тези държави. Но досега сред групата острови Нанша има 42 островни рифа, който са незаконно окупирани от Филипините и други държави.
Бидейки една отговорна голяма държава, Китай в името на опазване на мира и стабилността на региона и от позицията на авторитетната сила към външния свят, при окупирането на групата острови Нанша неизменно уддържа най-голяма сдържаност. Същевременно китайската страна полага максимални усилия да разгърне преговорите по дипломатически път със засегнатите страни, сред които и Филипините. През 1995 г. Китай и Филипините двустранно се споразумяват да разрешават проблема с Южнокитайско море чрез преговори и диалог, споразумението е обявявено в обединяваща двете страни декларация. През 2002 г. Китай и държавите членки АСЕАН подписват Декларация за поведение на страните в Южнокитайско море, декларират се условията и постановленията, в диспута около Южнокитайско море директно засегнатите страни да разрешат спора чрез разговори и преговори, а Филипините е една от страните, която подписва споразумението. Цялостното поведение на Филипините предава международните задължения и обвързаност, които Филипните трябва да спазват.

Съгласно Конвенцията за организацията на обединените нации по морско право (наречена по-нататък Конвенцията) проблемът за суверенитета не принадлежи към сферата на юрисдикция на Конвенцията. Още през 2006 г. китайското правителство съглано член 298 на Конвенцията, изключва като принудителни процедурите по разрешаване на диспути въпроси, свързани с делимитацията на морското пространство, историческите пристанища и правата върху тях, военните и правоприлагащи дейности, сред другите държави, обявяващи подобни декларации, са Англия, Франция, Русия и още над 30 държави. Същевременно Конвенцията ясно постановява, че методът на разрешаване на диспут чрез двустранни преговори е над всеки един механизъм на вмешателство от трети страни, включително арбитраж и други. Следователно едностранното иницииране на арбитраж от страна от Филипините очевидно противоречи на международното право.
Арбитражното дело пренебрегва същината на факта, че Китай и Филипините вече са избрали разрешаването на диспута да става чрез разговори и преговори, както същността на териториалния суверенитет на засегнатите страни, избягва това, че Китай се придържа към имаща незадължаващ характер декларация към Ратификацията на конвенцията на закона за моретата на ООН, произволно разширява границите на правата на юрисдикция, стимулира провеждането на съответните изслушвания. Това е липса дори на най-обикновено уважение към духа и принципите на Конвенцията, това е класически пример на надвишаване на правомощията и на правонарушение. Именно защото на Арбитражния трибунал от самото начало му липсва юрисдикция, така че зареждащите със сила всяко едно тъй наречено негово решение са личните виждания на членовете на Трибунала, като по този начин не притежава правна обвързваща сила, Китай, разбира се, има аргументирани причини да не го приеме.

Всъщност този извънреден Арбитражен трибунал сам по себе си е силно спорен. След обявяването на така нареченото арбитражно дело по диспута с Южнокитайско море много медии, предимно западни, хаотично обявяваха информация под наслова Решението на Арбитражния трибунал на фона на ООН, Решението на постоянния Арбитражен трибунал. От друга страна, фактическата истина далеч не е такава. Арбитражният трибунал по диспута с Южнокитайско море, следвайки седмото приложение на Закона за моретата на ООН, е установен в Хага, той е временно установен единствено за конкретното дело и се разпуска след него, въобще не представлява "международното право", няма нищо общо с разположения също в Хага Международен съд, както и няма директна връзка с разположения в Хамбург Международен трибунал по морско право, няма директна връзка и с постоянния Арбитражен съд. Това, с което има бегла връзка е секретарското обслужване, което постоянният Арбитражен съд осигурява за това арбитражно дело, и заема под наем Двореца на мира в Хага на Арбитражния трибунал за място за разглеждане на делото. Сатиричното в случая е, след обявяването на тъй нареченото решение, ООН и международният съд един след друг публикуваха декларации в собствените си обществени мрежи, разграничавайки се от връзката си с временния Арбитражен трибунал, като по този начин превърнаха временния Арбитражен трибунал и така нареченото решение в една международна шега. Възнаграждението за труда на съдиите в международния съд е различно от заплащането на разходите на ООН, служителите във временния Арбитражен трибунал публично обявяват платена услуга по определена цена. Възнаграждението за труда на служителите на трибунала по това дело достига 600 евро, правителството на Филипините също така трябва отделно да заплати 500 хиляди евро първоначален капитал, както и свързаните с процедурите на трибунала разходи за командировки, настаняване, телефонни разговори, такси за изпращане по факс, такси по принтиране и други. Прессекретарят и ръководител на кабинета на предишния президент Акино, Ригоберто Тиглау, прави публично писмено разкритие, че за осемте адвокати и техния екип по това дело филипинското правителство плаща 30 милиона долара. Лошата шега в статията е, че американското ЦРУ или държавният департамент на САЩ би трябвало да възстанови на Филипините този разход, защото арбитражното дело дава на САЩ повод да участва във въпросите с Южнокитайско море, когато няма никави права за това.

Китайската страна апелира за разрешаване на споровете чрез дипломатически преговори и диалог, разговорите са постигнати въз основа на консенсуса на двустранното взаимно разбирателство и взаимно доверие. След установяването на нов Китай той вече чрез дипломатически разговори разрешава континенталната територия и граници с 12 от общо 14 съседните държави, 90% от границите са демаркирани с мир. Имайки предвид огромното количество практически доказателства в миналото, двустранните разговори по време на разрешаване на сложни чувствителни въпроси, засягащи териториален суверенитет и морска делимитация, се оказват най-ефикасни, защото те могат изцяло да отразят самостоятелните възгледи и равнопоставеността на правата на засегнатите страни, оттук и може да се гарантира, че резултат от разговорите може да бъде по-добре възприет от общността, както и осъществяването да бъде по-ефикасно. В течение на много години Китай и азиатските държави заедно пазят мира и стабилността на Южнокитайско море, в района на Южнокитайско море не са се случвали никакви проблеми, свързани с безопасността. Още повече, правителството на Акино не уведомява китайската страна, без да отчита мнението на Китай едностранно инициира арбитражното дело, изкривявайки истината. Всъщност прикритото зад истината за арбитражното дело е политически заговор, някои държави извън конкретния обсег умишлено търсят повод да предизвикат диспут, да създат напрегната обстановка, целят да предизвикат сътресения в района на Южнокитайско море.

Основано на гореописаните причини, съответното арбитражно дело е безпочвено, незаконно и следователно неговият резултат е невалиден. Тъй нареченото последно решение не помага за разрешаване на диспута. Китай е категоричен по пътя на мирното развитие, уддържа неизменно като принцип на външната политика със съседните държави "доброта и дух на партньорство спрямо съседите", поддържа разрешаването на диспути да става по мирен път чрез методите на разговорите и преговорите. Китай изразява готовност, основавайки се на уважението към историческите факти и съобразявайки си с документите на международното право, сред които Конвенцията, с директно засегнатите страни по мирен път чрез преговори да разрешава съответните спорове. Китай изразява готовност заедно със заинтересованите държави активно да разреши чрез преговори временната подредба - в преговорите се включват съвместното развитие на морското пространство в Южнокитайско море, за реализирането на взаимна печалба и полза и съвместното опазване на мира и стабилността в Южнокитайско море.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай