Сметките да се ударят малките партии може да се окажат без кръчмар
Страхил Делийски,
политолог
Законът за задължителното гласуване трябва да се разглежда в два контекста. Първият е, доколкото той не противоречи на конституцията. Няма да се спирам на това, защото проблемът е съвсем друг.
Нашата политическа система е тежко болна. Доверието в нея от страна на обществото е паднало до минимум. И явно затова политическият ни елит тръгна да търси подобно радикално решение. Идеята на прокаралите закона, засега на първо четене, е, че задължителното гласуване създава усещането за една по-голяма политическа култура. И така повишава легитимността на избраните депутати и други политици.
Това обаче не е никаква панацея на нашия политически живот. Задължителното гласуване няма да премахне контролирания вот, какъвто е една от аргументите на неговите вносители.
По-скоро ще вдигне цената на гласовете.
Защото нашият политически елит има достатъчно лимитирани средства за това.
Още по-абсурдно ми звучи тезата, че със задължителното гласуване ще се сложи край на влиянието на ДПС, каквато е интимната мисъл на много политици.
Да не стане обаче обратното - то да се увеличи двойно.
Но тук не става дума само за ДПС
Да се търси по този начин елиминирането или ограничаване на някаква партия е всичко друго, но не и смислено, а и демократично начинание.
Защото скритият аргумент на привържениците на закона е именно елиминирането на малките партии. Те, поне на теория, при задължителен вот ще останат под 4-процентната бариера. Но и това е нож с две остриета. Едната хипотеза е, че това ще стане, защото партийно неангажираният избирател е конформист и гласува на "сигурно".
И така големите партии ще укрепят и монополизират статута си. Друга хипотеза обаче не вещае нищо добро именно за "големите" партии. При разширяване на политическия пазар, може да се появи нова партия. И недоволните и несъгласните от задължението си да гласуват хора ще кажат - "Я да гласуваме за нещо ново!". Това вече го видяхме в доста страни в Европа. Така че традиционните партии сега ще трябва да удвоят усилията си, за да мотивират хората да гласуват именно за тях.
Има и нещо друго, което трябва да се регламентира ясно при окончателното приемане на закона. Това е така нареченият бял вот. Опцията е "гласувам за никого" и пускам бяла бюлетина. Такава е имало в избирателната ни практика преди 1944 г., а го има и днес в различните европейски страни.
Бялата бюлетина обаче трябва да се превърне в ефективна и коригираща реалните гласове за различните партии. Защото, ако те формират парламент въпреки волята на един значителен процент от гласоподавателите, това ще бъде вече изкривяване на политическия ни живот и реалности.
"Белият вот" трябва да редуцира този проблеми
Има много практики, при които той се превръща в ефективен.
Може да се определят партиите, които ще влязат в парламента, като 4-процентната бариера се смята на базата и на белите бюлетини. Или да се намалява броят на депутатите, съобразно реално гласувалите за дадена партия.
Така че трябва да се помисли сериозно при окончателното приемане на закона за тези граждани, които не искат да гласуват за никого, но са задължени.
И накрая - предвижданите санкции за негласувалите са, меко казано, неадекватни. Тези 50 лева нормално ли е да ги вземеш от болен на легло, от човек, отдавна организирал си почивка вън от родното място или покупка на автомобил втора ръка някъде в Европа?
Или от просто от грохнал старец в село със затихващи функции, който даже не е чул, че ще има избори?
По-ефективното наказание би било, при определен брой поредни неучастия в избори - да речем два пъти - да се отнемат избирателните права, та да не може човек да продава гласа си. Което също е финансова санкция, и даже май по-сериозна. А глобите, които все пак се съберат, нека се превеждат в един фонд за повишаване на политическата култура на нацията. За да се убеди българинът, че трябва да се явява пред урните и без задължителен закон. Както го правят французите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
