Хъшът директор

Хъшът директор | StandartNews.com

Александър Морфов временно прибра оръжието в името на театъра

Хъшът номад Морфов временно прибра оръжието и стана директор на Народния. Засега "ще изпълнява длъжността до конкурс", но в България временните неща са най-постоянни. Сашо, който изначално не долюбва йерархията и конюнктурата като бързо палещ се сливенски войвода и е готов да гърми и при най-нищожната за характера му възможност, е наясно, че театърът е в опасност. Така че в съгласието му да приеме поста от правителството, което не е "неговото", няма нищо скандално. Особено сред политическия пейзаж, в който сме принудени да живеем: довчерашните "врагове" печелят в днешни коалиции, защото отечеството е в опасност. Разликата между водачите на предизборни листи и арт лидера Морфов обаче е огромна. И тя се нарича талант.

А талантът е винаги екстремен

И няма необходимост да бъде иронизиран в така наречените социални мрежи, където е пълно със сеирджии без работа. А пък и Сашо превъзхожда мераклиите и мекеретата на 25-годишния ни злочест преход не само с божията искра и интелекта си, но и с искреност. Така че той е едно към едно и когато вика с четата си в Народния "Да живей България", и когато иска /без/кръвна революция в градинката на "Кристал". Морфов и Вежди Рашидов ще се разберат като артисти. Единият е временно директор, а другият е временно министър. Но и двамата са създатели завинаги. Мъжкари с характер - могат да говорят каквото си искат и каквото си мислят. И са икономически независими от статуквото - продават творенията си на световната сцена. Търсят ги, викат ги, купуват ги. Режисьорът винаги има в джоба си очакващ подписа му тлъст договор с елитна трупа в Русия, бившите републики, Израел, Унгария, Румъния - има четири-пет театъра из планетата, където той се чувства като у дома си. Скулптурите и рисунките на художника пък се харчат за часове в галериите на Париж по международен стандарт.
Морфов, който започна бляскавата си кариера в Народния през 1993-а с "Дон Кихот" , ще излее душата си още на 18 януари с новия си авторски спектакъл "На ръба". (Преди време той рече: "Мислех, че съм поизгладил ръбовете си, но не би".) Заглавието, емоциите около последните събития и темпераментът на Сашо недвусмислено подсказват, че това ще да е политическо кабаре. Винаги си е падал по идеята да лисне в очите на властта своята и общовселенската истина за свободата и подчинението. И макар че не се изживява като революционер, все пак има прояви на класически харамия. Неслучайно във ВИТИЗ запасва пищов. По това време в живота му вече е имало действия от антична трагедия - любимата му по-голяма сестра и брат му си отиват от този свят в младенческа възраст. Родителите му се вторачват в него, а баща му, полковникът, има своя представа какво трябва да се случи на Сашо. А той иска да бъде музикант, художник, актьор... Свири на тромпет в духовия оркестър на Сливен. Отдавна е хванал китарата, а в десети клас сяда зад пианото, купено за 13 години по-малката му сестра. В онази епоха все още си мисли, че съдбата подминава дългокосите рокаджии с обици, но, уви - тя си чука на вратата. Все пак ученическата му банда се казва "Лекс" - тоест закон.

Метаморфозите на Морфов са постоянно част от битието му. Първо е в математическа гимназия, после в "обикновена", а по принуда завършва "вечерна" - ужас за наследника на уважавана учителка и елитен военен в реалния социализъм на Сливен. Някъде по това време Сашо попада по единствената телевизия на "Комедия от грешки" на Тревър Нън, където героите на Шекспир гледат кино, щракат с апарати и се бият - последното го може и той. Но не заради това остава хипнотизиран от различното, за което не е подозирал. Влиза в казармата - и ако не е в карцера, разказва истории, а бойните му другари се хилят неистово. Така става ясно, че момчето умее да държи публиката в ръцете си - иначе народът нямаше да гледа "Хъшове" от 10 години насам и да пита за още.

След като излиза от казармата, влиза в МЕИ. Колкото и да е странно, Морфов като тийнейджър е баш математик и дори е отличник на национална олимпиада. И понеже няма случайни случайности, самият Стоян Алексиев ръководи драмсъстава във висшето училище за инженери. А пък Ивайло Христов е по разпределение в сливенския театър и се навива да подготви Сашо за ВИТИЗ. Защото той вече е зарязал МЕИ-то и се труди в местния храм на Мелпомена -

строи декори, прави осветление

рисува, пише музика и стихове... И понеже е на път да пребори тежкия диалект, Слави Шкаров му дава някакви роли в "Мата Хари" - при това свири и на пиано. Приемат го "кукли" в академията и за малко да учи режисура в Ленинград, но закриват бройката и лудият му късмет го отвежда в класа на голямата Юлия Огнянова. Така влиза в голямата игра, в която той се забавлява и от двете страни на рампата.

Така (не)очаквани обрати отведоха Морфов до първото му участие в шефството на Народния. В края на 90-те обаче той си е жив трън в очите на доста хора, които се опитват да го разкарат и разчитат от пътя си. Но Ема Москова - тогава министър на културата и винаги майка на д-р Петър Москов и леля на Теди Москов - извърши нещо категорично. Тя назначи без конкурс Сашо и Павел Васев без конкурс - за художествен ръководител и административен директор. Морфов заряза доста международни проекти, за да пробва докъде може да заработи възрожденския ентусиазъм. През следващите две години Народният се тресеше от постановки и публика. Елин Рахнев, който влезе в групата като драматург, пусна сцената на последния етаж. С него беше незабравимият и незаменимият Кольо Карамфилов - те стояха здраво за проекта "Нещо да се промени". Морфов, Васев и компания организираха първото посрещане на Новата година в Народния, а традицията продължава и досега. Грандиозният купон за милениума вдъхваше възторг, но после останаха само страданията. Защото започнаха борбите за приватизация на пространствата около театъра. Покойният Божидар Абрашев, който хал хабер си нямаше от Народния, още по-малко - от Морфов, обяви конкурс. И момчето си отиде - като преди това, разбира се, се опита да пребори една-две вятърни мелници, но не сполучи. Въпреки че си е романтик - жалко че не се пробва отново да извади "Дон Кихот", както се канеше миналия сезон.

Сега Сашо ще трябва пък да подписва заповеди, което не му е най-предпочитаното занимание. "Борбата за власт ми е чужда. Има моменти, в които няма как да не се разкрещиш. Някой трябва да обедини всички желания и претенции. Но не правя спектакли от позицията на едновластието. Съобразявам се с актьорите - не ги карам да гладуват или да живеят в лудници или манастири, за да се отдадат сляпо и беззаветно на образа и изкуството. Не съм жесток човек и нямам мания за величие. Моето мнение не е най-важното и най-правилното.

С камшик не се става радостен и щастлив

Другото се нарича строева подготовка", казва Морфов. И дори твърди, че не е суетен - провалът винаги дебне зад гърба му, а театърът е предизвикателство към слабостите му. Пълен е с проекти. Между тях е и историята за ангел хранител, която иска да превърне в кино.

Въпреки трагедиите и възходите в битието му, Морфов не се дефинира като оптимист или добре информиран песимист, а само казва, че каквото и да става, животът продължава. Но е удивен, че светът мълчи за ужасяващ факт - на всеки 40 секунди на планетата се самоубива човек. В България - по рядко. "На прекалено много хора у нас им рухнаха надеждите. Прекалено много израстват с липсата на надежди. Най-лошото е, че никой не предлага надежда. Обществото по никакъв начин не дава знак, че би могло да има положителен изход".

Най-прекрасните моменти за него са пътешествията със семейството му по непознати и неизвестни места. Във фамилията вече има още един мъж - Филип, синът на Неда, по-голямата дъщеря на Морфов, и жена му Рени Врангова. Бъдещите съпрузи се залюбват в четвърти курс във ВИТИЗ - между напоителните купони и напразните блянове нещо да се случи. Те, естествено, се познават и преди това, но се откриват на рождения ден на Албена Колева. "Много харесвам и обичам Рени - страхотни глезени, прекрасни ръце, невероятни очи, чепат характер, който ме възбужда. Има и две много много добри черти - казват се Неда и Сара", споделя Морфов. Щерките им отдавна са в киното и в театъра въпреки крехката си възраст - първата снима професионално, след като взе тапия за режисьор от Единбург, а малката играе в "Ревизор".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай