Изкуството е кратко - българите вечни

Изкуството е кратко - българите вечни | StandartNews.com

...Или 8 безумия, които мислим за арт преживявания

Плаващите кейове на Христо Явашев-Кристо, възхитиха цял свят. Само в родната му България се появиха негативни коментари: инсталацията била безполезна, безсмислена, пък и той не се гордял, че е българин, което вече на нищо не прилича. В тази връзка е добре да напомним кои са онези неща, които българите стръвно потребяват като изкуство. Ето ги: най-популярните естетически преживявания на нашенеца.

1. Нещо за душата!

Ето го нашия човек. Отишъл е на механа. Таман е хапнал-пийнал. Кожата на лицето му e леко подпухнала, зачервена. Запотил се е обилно - израз на добро здраве. Няколко едри влажни петна маркират ризата му, която завършва с едро коремче, преливащо над пояса. Обляга се назад - трябва да се смели тая храна, много е, тежи това нещо. Налива пак пиене в чашката - да му покарва. И в този отворен към катарзиси момент човек усеща, че цялото му същество внезапно се е отворило за изкуство. За какво беше това ядене, ако не те избие на музика? Нещо за душата! Спешно! И в механата всичко забълбуква. Певачката е във форма. Мелодията: простичка и игрива. Текстът - поезия. Кларинетът - магическата пръчица на ориенталският Бог, от който се вият най-къдравите сола. Те галят слуха, улесняват храносмилането, зарейват съзнанието в балкански мечтания. Какъв сублимен момент: българската душа се активира едва когато българското тяло е докрай препълнено от йедйене и пийенье. "Нещо за душата" означава, че вече стомахът е стигнал до максимума си на сетивни преживявания и ти се иска да продължиш да плющиш, но вече трябва да го правиш през душата, ако не искаш да се пръснеш. Давай.

2. Нещо по така...

Българинът пак е хапнал-пийнал, обаче тоя път е отишъл на пиано бар. Да го питаш - какво прави там? Объркал е мястото. Хем по евтинко, хем по-приятно е в кварталната кръчма... Но тук специално го е хванала и снобарията малко. И той иска да се изтъпани по костюм някъде, да заприлича на барнат човек от сой. И така, отишъл е човекът в пиано бара, но този път го чака изненада: пианистът свири джаз и пръстите му някак прекалено фриволно бягат по клавишите - ще кажеш, че му има нещо на тоя човек, хванал го е саклетът. Леко недоволство започва да гризе душата на нашия посетител. Той е напълно убеден, че музикалният свят е изпаднал в глобална грешка с тоя джаз - и само неговата локална душевност е на страната на истината. В този момент - отново сублимен - той отива при пианиста и нервно пита: абе извинявай, не може ли "Нещо по така?" Въпросът е съчетан с въртеливо движение на главата и се задава с простодушна детска наивност в погледа. Няма как да получиш негативен отговор - особено в нация, която охотно ползва фразата: "Който плаща, той поръчва музиката". Така си е. Музиката се поръчва като яйца по панагюрски и се яде с блажни къшеи. Стига му толкоз на изкуството.

3. Да четеш Иво Сиромахов

Минат се, не минат 5 години, и човек реши да отиде в книжарница. Как и защо - историята мълчи. Бродил е по улиците, видял е витрината, то валяло, нямал чадър човекът, рекъл да се скрие, та попаднал в книжарницата. И измежду многото томчета там той подминал европейската литература на ХХ век, а хептен пък не се заинтересувал от руската на ХIХ. Какво да му четеш на Достоевски, депресарска работа, еля пък Толстой - такава скука, бегай, друг път. Като ще е литература, трябва да е нещо "леко" и "забавно". Да не те затормозява много-много психически. Да може да почетеш 15-ина минутки и да се посмейкаш - че за какво иначе ще се блъскаш над страниците? Тогава ефектна корица привлича вниманието ти - 10-ата книга на Иво Сиромахов само за тази година. А, ти го знаеш от телевизията бе, от Славиту, той много забавен, как ги измисля само тези лафове! Разбира се, не разполагаш с Туитър, за да видиш, че голяма част взема оттам. Тогава с уверена ръка си купуваш твоята доза литература - веселото книжле на чичо ти Иво, който ще ти разкаже за дневника на Моцарт, в който Моцарт примерно се напива с ракия от мъка и пише малка нощна музика, докато набива пръжки. После, разбира се, препоръчай книжлето на приятели и им кажи, че е "много готина, брат, със сълзи съм се смял!". Ти харесваш такива работи. Искам нещо непретенциозно - така казваш, и смигваш съучастнически.

4. Гледаш тв звезди, ама на театър

Решил си да отидеш на театър. Обаче се чудиш на каква постановка. Гледаш в афиша - все непознати лица. Кои са тия хора - Маргарита Младенова, Явор Гърдев, Иван Добчев, Галин Стоев? Актьорите пък хептен не си ги чувал. Деян Донков може би - понеже си чел по жълтите сайтове, че се заженил за Радина Кърджилова, и си го гледал в едно риалити. На път си да се откажеш, когато изведнъж ти попада постановка, в която дружно играят всички ония веселяшки актьори, които гледаш всяка вечер по телевизията! Че какво по-хубаво! Онова, от което най-много те е страх в театъра - току-виж се оказал нещо сериозно, истинско и тъжно, - ще бъде избегнато. Вместо това ще може да се насладиш на същите евтини бъзици, които гледаш по телевизията, само че на живо. Още от самото начало всички зрителите пристигат в развеселено настроение. Постановката ще е изпълнена с намигвания към зрителя и всичко живо ще се тресе от бодър смях, когато някой от актьорите каже "ей ся си иба мамата". Хуморът ще е застинал в ерата на подхлъзване върху бананова обелка, но на теб колко пък да ти трябва. А най-хубавото на такива представления, е че като свършат, веднага ти се изпаряват от главата. Още от момента, в който излезеш от театъра, мозъкът практично се насочва към въпроса къде най-близо може да идеш на хапнеш. Това се казва изкуство - да не те затормозява много и да изветрява колкото може по-бързо! Имаш си твои проблеми, няма да се занимаваш с чужди...

5. Овчи поклащания на естраден концерт

Естраден концерт в зала 1 на НДК. Всичко се пръска по шефовете. 5000 места са малко за жадуващите да видят отблизо своя неувяхващ любимец. Той е вече на 60, но скоро си е правил лифтинг и се е привел във форма. Току що издал автобиография. Еталон за третата възраст. На такъв естраден концерт фазите са няколко. Първата е едно леко и приятно овчо поклащане в такт с песента. Прави се едновременно от цялата зала. Извършва се така: щом се наклониш наляво, плясваш двете ръце една в друга, и повтаряш упражнението, когато наклониш надясно. През това време пееш заедно с идола си (той подканя тържествено всичко в залата) прочутият текст, в който се пее за любов, вино и още нещо. В теб се заражда особено чувство: на едно старомодно умиление, когато всичко бе по-лесно, по-прекрасно и по детски наивно. Сърцето ти се изпълва с хармония и радост. А когато същият рефрен е изпят с един тон по-нагоре (запазена марка на естрадният канон, модулация), направо полудяваш. Издигат те като със стълба към небето!
Накрая е ясно: цветя от културата на министъра и столицата на кмета. Догодина пак.

6. Зомбираш се със сериали

Поживееш, пък изпаднеш в отчаяние: и решиш, че ескейпизмът и изкуството са едно и също. Ето, месеците си вървят, времето минава, а няма нищо по-приятно от това да се заровиш в десетия епизод на десетия сезон на десетия сериал, който гледаш десета вече година. Напоследък всичко ти се слива и главата ти дори не може да абсорбира броя истории, които следиш. Консумираш сериалите с празен поглед, пожълтяла от чипс ръка и машинално превключване от единия епизод към другия, докато коремът ти е вече сериозно нагрят от дъното на лаптопа. Големи дялове на мозъка ти изключват, но нали това беше целта от самото начало. Приятно умъртвен заспиваш, докато белите бродници сеят смърт и ужас отвъд Вала.

7. За майка България

Основната грешка на Кристо бе, че не заби българското знаме насред плаващите кейове и ги направи оранжеви, а не бяло-зелени-червени. Българинът не разбира онзи създател на изкуство, който не се гордее, че е българин. Самото изкуство се твори по тази причина: да може като го направиш да се изправиш гордо и да кажеш гордейте са братя българи, че аз, макар и българин, я направих тая работа! И братята българи цъкат с език и си казват - гледай каква работа бе, тоз хем българин кат' нас, хем какви неща направил! Това е неописуемо изживяване, то е колективно събиране на нацията на върха на един успех, който тя щастливо преживява, завижда и празнува, убедена за пореден път в това какви е деца раждала българска майка юнашка. Няма българско изкуство, ако след него не се веят знамена. Всеки подвиг на ума трябва поне малко да прилича на нещо от рода на Германия-България 1:2 - то трябва да се консумира шумно, патриотично и заедно с химна.

8. Да го "субщят" по телевизията

Изкуството, най-общо, е нещо, което го дават по телевизията. То трябва да бъде казано и показано именно там. Другото са разни маргинални форми на рискови групи артисти, на които няма как да обърнеш внимание. Щом е масово, значи е добро, щом не си го чувал - значи не става. Ама чакай бе човек, тук има качества, талант, умения...Не, не! Не ми ги разправяй тия - я гледай туй момиче как пее в риалитито, ей това се казва глас да ти види окото.
Свиквай. Изкуство се прави в двете минути промеждутък между гостуването на шеф на комисия в парламента и прогнозата за времето. Ориентирай се към тях - останалото е мълчание.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай