Киев. Временният президент на Украйна Олександър Турчинов поиска от ООН да окаже помощ на "контратерористичната операция в източната част" на Украйна, предаде ФП. Междувременно напрежението там не намалява, а проруските активисти продължават да превземат сгради на държавни институции. Турчинов каза още, че не е против провеждането на национален референдум какво държавно устройство да има Украйна. Президентът проведе телефонен разговор с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун. За да може международната общност да потвърди правомерността на действията на руските правоохранителни и военни сили при антитерористичната операция, Турчинов предложи на генсека на ООН операцията да бъде проведена съвместно с миротворчески сили на световната организация. "Така специалисти и наблюдатели сами ще могат да потвърдят законността на нашите действия", заявил Турчинов. Намесата на ООН е малко вероятна, тъй като Русия има право на вето в Съвета за сигурност, който разрешава подобни операции, отбелязва Би Би Си. Турчинов обеща силите за сигурност да не използват оръжие срещу мирни граждани. Той каза още, че ако Върховната рада (парламентът-бел.ред.) реши, в Украйна може да се организира национален референдум за държавното устройство на страната едновременно с президентските избори на 25 май. "Не сме против референдум", каза той. "Убеден съм, че на подобен референдум, решение за който би могъл да вземе парламентът, огромното мнозинство украинци биха се изказали за единна, унитарна Украйна", изтъкна Турчинов.
Междувременно срокът, даден от украинските власти на проруските сепаратисти в град Славянск, е да сложат оръжие и да прекратят окупацията на правителствени сгради, изтече без признаци бунтовниците да се подчинят, предаде Ройтерс. Същото се отнася и за останалите градове, в които проруски активисти действаха по идентичен сценарий в последните дни. В понеделник периметърът на тези действия дори бе разширен с още един град в Донецка област, където бе превзета сградата на милицията, а милиционерите били заплашени с разстрел, ако "не преминат на страната на народа". Според Ройтерс в Славянск, където сепаратисти освен щаба на полицията държат и сградата на държавната служба за сигурност, се усеща напрежение във въздуха. Пред централата на милицията имаше около 40 души, които бяха там в знак на солидарност с бунтовниците и се топлеха край горящите във варели огньове. Улиците, водещи към сградата на милицията, бяха препречени от двете страни с барикади, по-високи от човешки ръст, украсени с руски знамена и лозунги. Охраняваха ги "народни опълченци", чиито патрули се придвижват из града пеш или с коли. Хора от проруското опълчение бяха преградили и подстъпите към самия град. Там също се издигаха високи барикади, дежуряха активисти. Демонстрантите не пускаха коли да влизат или да излизат от града, човек можеше да напусне Славянск само с влак или пеш. Сепаратисти превзеха и летището в Славянск. Те са заявили, че се опитват да възпрепятстват пристигането на украинските сили за сигурност от Киев. Същевременно в в друг град в Донецка област - Горловка, по същия начин около 200 проруски сепаратисти най-напред препречиха главната улица, после затвориха с жив щит пътя към сградата на градската милиция и накрая успяха да я завладеят, въпреки че пазителите на реда се опитали да се барикадират в нея. Според украинската агенция УНИАН, позоваваща се на местни медии, окупаторите заплашили служителите на реда с разстрел.
Те носели георгиевски лентички, много от тях били маскирани и въоръжени с павета, палки, метални щитове и коктейли "Молотов". След като разбили вратите и влезли в сградата, те опустошили първия етаж, чупейки катинарите на вратите и крещейки на барикадиралите се вътре милиционери да им предадат оръжията си. "Ако милицията не премине на страната на народа, след два дни ще им устроим масов разстрел", се заканили активистите.
Диалог на глухи между Русия и Запада
Като "диалог на глухи" между Русия и Запада определи Франс Прес извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН за Украйна, което се проведе миналата нощ. То бе свикано по искане на Русия, след като и.д. президент на Украйна Олександър Турчинов разпореди "широкомащабна антитерористична операция" с участието на въоръжените сили срещу проруските активисти в източната част. Руският постоянен представител в ООН Виталий Чуркин предупреди, че планираната на 17 април 4-странна среща за Украйна в Женева (Украйна-Русия-ЕС-САЩ) може да бъде провалена, ако украинската армия започне операции в източната част на страната. Постоянният представител на САЩ Саманта Пауър осъди "руската дезинформация и пропаганда". Тя обвини Русия, че е създала и дирижирала нестабилността в Източна Украйна. Събитията в този регион в последно време "са пълно копие на тактиката, използвана от руските сили през първите етапи от кризата в Крим", подчерта тя.
ЕС остана разделен за санкциите
Страните от ЕС отново вкараха темата за налагането на икономически санкции срещу Русия в дневния ред, въпреки че по въпроса все още има разделение между страните членки. Третата фаза от подготвените санкции включвала ограничения в търговските и финансовите отношения с Москва, които евентуално ще имат голямо отражение върху икономиките на Европа и Русия. ЕС посочи като червена линия за санкции нахлуване на руските войски в Украйна.
Външните министри на страните се споразумяха активите на още 4-има души да бъдат замразени заради незаконно присвояване на украински държавни средства. Имената им ще бъдат обявени, когато санкциите влязат в сила. Други външни министри обаче имат по предпазлива позиция относно санкциите. Първите дипломати на Италия и Холандия Федерика Могерини и Франс Тимерманс са против по-агресивния вариант на икономически санкции. Люксембургският външен министър Жан Аселборн заяви, че налагането на санкции срещу Русия е нецелесъобразно и няма да даде резултат. По думите му главната задача сега е да са осигури успех на срещата в Женева на 17 април между ЕС, Русия, САЩ и Украйна. Шведският дипломат №1 Карл Билд обаче заплаши Русия със санкции, ако тя не изпълни 3 условия - да се откаже от плановете си да използва военна сила, да се дистанцира от въоръжените групи в Украйна, които окупират сгради, и да изтегли войските си от украинската граница.
Спад на борсите в Европа
Нарастването на напрежението в Украйна срина борсите в Европа и засили нежеланието на инвеститорите да придобиват рискови активи.
В Германия котировките на борсата във Франкфурт се понижиха с 0,37 процента. Спадът в Лондон бе с 0,16, а в Париж с 0,11.
Същевременно петролът поскъпна в търговията в Азия, Европа и САЩ след започналата вчера спецоперацията на властите в Киев срещу проруските активисти в Източна Украйна. Лондонският сорт "Брент" от Северно море повиши цената си за фючърсните сделки с 0,52 долара до 107,85 долара за барел. Американският лек суров петрол поскъпна с 0,51 долара до 104,25 долара за барел.
Янукович обвини ЦРУ
Вашингтон е съпричастен за събитията в Украйна и "носи своята част от отговорността за раздухването на гражданска война", заяви бившият украински президент Виктор Янукович на пресконференция в руския град Ростов на Дон. Той посочи, че шефът на ЦРУ Джон Бренън е ходил тайно в Киев и че операцията срещу проруските активисти в източна Украйна е по волята на разузнавателната агенция.
"По мои данни от спецорганите на Украйна, както и от други органи на властта, в Киев е бил директорът на ЦРУ Джон Бренън. Той се е срещнал с незаконно назначените ръководители на силовите ведомства, включително (вътрешния министър Арсен) Аваков и (ръководителя на Съвета по национална сигурност Валентин) Наливайченко и т.нар. изпълняващ дейността президент (Александър) Турчинов. Именно след тези срещи е било взето решението за силова операция в Източна Украйна. Господин Бренън практически санкционира употребата на оръжие и провокира кръвопролитие", каза Янукович. ЦРУ опроверга твърденията.
Междувременно американският журналист Джордж Меп коментира пред "Гласът на Русия", че случващото се през последните месеци в Украйна носи почерка на сценарий, планиран от ЦРУ. Според репортера, специализиран в отразяване на разузнаването, агенцията има опит в организирането на държавни преврати, включително Оранжевата революция през 2004 г.
Руският външен министър Сергей Лавров пък отрече други твърдения - че сепаратистите в Украйна са агенти на ФСБ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
