Преди няколко дни, ровейки се из необятния поток на световната преса (б.а. моля да ми бъде простена волността да пиша от първо лице, но този случай е по-специален), пред мен изникна материал за един човек, символ на една епоха - Вячеслав Тихонов. Западът отдаде чест за последен път на страшилището в хокея от соца. Въпросният текст се появи по страниците на "Стандарт". Няколко дни по-късно обаче съдбата извъртя поредния си номер, така не по мое желание се наложи да поднеса на читателите, роднините, близките, стотиците футболисти и спортисти на "Левски", привържениците на клуба, своята почит към един човек, за когото тези редове са малко. Защото определение - институция, които свикнахме да лепим пред един или друг човек, е малко за Жан Филипов. Той остави след себе си една доста голяма празнота в юбилейния сезон.
Над 40 години, до последен дъх, той работи в "синия" клуб. И макар да бе в сянката на играчи и треньори, обичаше да констатира, че никой на "Герена" няма толкова титли колкото него. Една от тях е паметната КЕШ с женския тим по баскетбол. Лекувал е Гунди, Соколето, Сашо Костов, Панов, Войнов, Гонзо, за да се стигне до последната смяна в лицето на Божидар Краев и наборите му. Д-р Жан, както го наричаха всички, бе всеки ден там, на "Герена", готов да помогне. "Как сте днес, господа журналисти? Какво ще четем утре, има ли смисъл да слушаме радио или трябва да гледаме телевизия", не пропускаше да поздрави и представителите на медиите, както повелява възпитанието на поколението му. Историите му нямаха край. Можеше да напълнят и две книги, но той предпочете да си останат лекарска тайна. А малцина са тези, на които ги разказваше с охота. Радвах се, че имах честта да чуя някои от тях. За онези времена, в които лекарите не са имали правото сами да избират къде да работят, а са пращани да трупат стаж от единия край на България на другия. За късмета да попадне в Северозападна България и там да се свърже със спорта чрез "Ботев". За коравите мъже от първия тим на врачани, пробил в "А" група. Как пристигали на стадиона в работни дрехи за мачовете, защото в събота се работело до обед, а те къде на книга, къде наистина, се водели на щат на места, където днес футболист не би стъпил и на посещение. За "изпита" в "Локо" (Сф), на който бил подложен от легендарния Георги Берков: с коняк, защото лекарят трябва да може да издържи докрай на треньорската маса по време на лагерите. За Витлачил, Гунди, "Левски", симпатиите към "Атлетико" (М) заради химна им и навика да се посрещат съперниците с наздравици. Радостта, че синовете му вървят с уверени стъпки в медицината, а един от тях работи успешно и в "Черноморец" (Бс), от раждането на първото внуче. Болката, когато за пръв път бе принуден да пропусне лагер в чужбина заради проблеми със здравето и последвалата забрана да лети. За да се стигне до вчера, когато се присъедини горе към тези, които някога бе лекувал. Към Гунди, за когото говореше с трепет в гласа и сълзи на очите, и останалите. Дано и там има карти, за да може да се отдаде на любимото си сантасе!
Почивай в мир, докторе!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
