Президентите на промяната

Президентите на промяната | StandartNews.com

Тръмп и Радев победиха по сходен начин статуквото, но правомощията им са съвсем различни


На времето имаше един лозунг, окачван по фасадите на обществените сгради и вътре в тях -"Два конгреса - една цел!". Той се вадеше в съответната година, когато при добре синхронизирана разлика от около месец се провеждаха поредните конгреси на КПСС и БКП. Естествено, първо в Москва, после в София. На тези форуми се обявавше програмата за следващата петилетка в строенето на социализма.
Историята обича шегите. Сега буквално в едни и същи дни пак ще има обявяване на планове и намерения - този път във Вашингтон и София. Защото по капризите на политическия календар,

и в двете столици ще има смяна на караула

в президентския дворец. При това далеч не формална. Както би било, ако клетва трябваше да положат не Доналд Тръмп и Румен Радев, а Хилари Клинтън и Цецка Цачева.
Промяната наистина е радикална. Изборните резултати за САЩ, а поне до първия тур, и за България, бяха изненада за политолози и социолози. Или по скоро бяха представени за такава.
Именно този извънсистемен избор навярно е първото нещо, което обединява донякъде "случая Тръмп" със "случая Радев".
И двамата кандидати за държавен глава дойдоха от политическото "нищо". Единият от кулата си в Ню-Йорк, от която въртеше бизнеса си, другият - от кокпита на самолета.
Но може би именно затова хората гласуваха за тях, дълбоко разочаровани от професионалните политици.
Така и Радев, и Тръмп, се превърнаха в символите на очакванията и на двата народа за нещо наистина ново, за някаква промяна.
Тръмп има сериозни резерви към ЕС и НАТО. Румен Радев, поне в досегашните си публични декларации - не. Но и двамата искат нормални отношения с Москва.
Двамата си приличат донякъде и в личен план. Имат зад гърба си разводи, но и бракове, без да водят задочни войни с бившите си съпруги. А и като характери, и Тръмп и Радев определено са хора, които

твърдо следват личните си възгледи

за обществото и за света. Може би е и въпрос на професия. Не може да направиш милиарди, или пък да се носиш в небето с три пъти над скоростта на звука, ако не си корав.
Но навярно именно затова и двамата ще берат ядове с политическите си противници.
Или просто с несъгласните с предлаганата или водена от тях политика. Тръмп - с либералните кръгове на американското общество и с транснационалните компании. Радев -с десницата, а може би и дори с изидигналото го БСП
Аналогиите, колкото и да са условни, свършват до тук. Просто прекалено голяма е разликата както между конституционното устройство на двете държави, така и между политическия им живот.
Пред всичко, става въпрос за реалните измерения на властта, която от понеделник ще започнат да упражняват Тръмп и Радев. Първият, като пълномощия е почти абсолютен монарх, който лично ръководи работа на правителството. Вторият е президент на парламентарна република с представителни функции. Без реална власт, без право на законодателна инициатива или разпускане на Народното събрание.
Вярно е, че конституциите и на САЩ, и на България, не оставят много работа за вицепрезидентите. Само че в нашия случай Илияна Йотова едва ли ще се задоволи само с подписване на амнистии и даване на българско гражданство, а ще се опитва да следи Радев да не се отклонява от вижданията на "Позитано". Докато Тръмп едва ли ще има проблеми с Марк Пейнс. Както и с двете камари на Конгреса, в които републиканците имат мнозинство.
И от тук идва основната разлика -тази на отговорностите. Радев може да бъде само изразител и донякъде проводник на външната политика на страната и - пак донякъде -помирител на българските партии, ако се хванат сериозно за гушата. Докато Тръмп лично ще отговаря и за успехите и за провалите на суперсилата САЩ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай