"Ще ги бием, те и без това не заслужават да живеят". Така едно от децата в Калище разреши за секунди проблема с бежанците, които на 15 септември трябваше да влязат в класните стаи заедно с него. Вчера държавата все пак реши да не оставя малчуганите във враждебна среда и по ирония на съдбата и на етимологията ги прати да учат във "Враждебна". После смени мястото на "Овча купел", не знам дали защото във "Враждебна" ще срещнат враждебност. А просветният министър Румяна Коларова помоли села и паланки предварително да си казват искат ли бежанци или не, за да не се налага държавата да изпраща хората там, където никой не ги иска.
След случаите с Розово и Калище вероятно този подход е уместен. Но на практика той ще раздели цялата ни държава на две. "Враждебна" и останалите. Мястото, където обикновеният битов, домашен фашизъм, отглеждан вкъщи заедно с краставичките за ракията и кокошките в двора, е норма. И останалите - където норма е милостта към ближния.
В първата едно дете може би ще расте със съзнанието, че нормалното е различните да се бият, а ако ги биеш по-силно, има шанс и държавата да те чуе. И да вземе твоята страна. Институциите не му показаха друго. Дори не му обясниха откъде са хората, които трябваше да седят на чина с него, и какво точно ги е прогонило, за да дойдат в бившия пионерски лагер, където екологията е добре дошла, но хората - не. Не знам дали училището в Ковачевци е провело традиционния първи час на класа по милосърдие, в който вчера десетки ученици събираха пари за Мизия.
Убедена съм обаче, че много повече деца, гледайки екрана, научиха един неочакван урок, който никой не планираше да им преподава - милосърдието също има граници. Милостиви можем да бъдем към оня, който е като нас - само ако той е останал без дом, имаме право да протегнем ръка и да бъдем съпричастни. Докато различният - той е нещо друго. Той е заплаха все едно дали идва от Сирия, Афганистан или Сомалия - впрочем както някои ученици в английските гета по подобен начин им звучи името България. И за този урок държавата също носи вина. Защото с разнопосочното си поведение спрямо бежанците и с неясните обяснения по въпроса тя стимулира точно този кротичък, домашно производство фашизъм, който дреме неосъзнато не само у обитателите на Калища и Розово.
Тя хвърля маса пари да вдига огради срещу тези хора, а после почти нелегално, без да предупреди, ги стоварва в центъра на изнемогващи и обезлюдени селца, където те внезапно се оказват мнозинство. Какво да си помислят обитателите им, които и без това се чувстват тотално изолирани от въпросната държава? И какво ще научат бежанчетата на чина във въпросното училище, след като и самите учители най-вероятно са били предупредени в последния момент, че ще преподават на деца с друг език и култура? Ще могат ли изобщо да ги научат на нещо, или и едните, и другите ще усвояват единствено правилата на юмручния бой в голямото междучасие? Да, децата са равни и имат равен достъп до образование, но не и когато то май няма за цел да ги образова. А интеграцията е нещо прекрасно, но не се постига силово, особено когато става дума за общности, които по-трудно допускат до себе си нова култура. Видяхме, че и самите хора нямат никакво рационално обяснение защо не искат бежанците - ама болни са, ама и да са здрави, не ги щем, ама щом са някъде "оттам", то май всичките са терористи и ислямисти. Как не случихме на англичани и германци като нормалните села, където британските пенсионери си купуват къщи?
Къде точно се намира въпросното "оттам" не е важно - въпросът е, че щом е отвъд тесния ни хоризонт, то по дефиниция се превръща в заплаха. А другият, по-важен въпрос е, че в бедни, социално угнетени общества, които не успяват да си намерят друга кауза, последното убежище става национализмът. Не в добрата си версия. А в онази, в която негови лица са Розово и Калище. За жалост ще ги виждаме все по-често.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
